Никола Бенин. Валпургиева нощ - злите сили се събират, веселят и пируват

Никола Бенин

Вечерта на 30 април срещу 1 май, заедно с пълнолунието, в Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Чехия започва така наречената Валпургиева нощ – християнски празник с езически корени. Празникът се чества като Walpurgisnacht в Германия и Нидерландия, Valborgsmässoafton в Швеция, Vappu във Финландия, Volbriöö в Естония, Valpurgijos naktis в Литва, Valpurģu nakts в Латвия, čarodějnice или Valpuržina noc в Чехия. Според легендата, пресъздадена и от Гьоте в произведението му "Фауст", злите сили се събират, веселят и пируват.

Нощта се възприема катопреход между доброто и злото, между зимата и пролетта и за един от най-подходящите моменти, в който може да се осъществи личностна трансформация и човек да се освободи от негативните неща в живота си. 

Ето с какви думи ставало това:

"Всичко, което е старо, сега да стане Ново,

Всичко, което е спящо, сега да се Пробуди,

Всичко, което е тъмнина, сега да се превърне в Светлина!

Да бъде!"

Мефистофел

„Аз съм като котенце, което

по стълбата пожарна дебнешком

се качва над зида на някой дом!

И всяка своя добродетел –

крадливост, похост... – вече съм усетил.

Почувствах всичко в себе си готово

за чудната Валпургиева нощ.

Тя вдругиден настъпва тук отново –

не бива да проспим такъв разкош!”

Из „Фауст” на Гьоте,

думи на Мефистофел

Валпургиева нощ – от бюргерския свят на реалността Фауст попада в света на фантастиката. Персонажите на Валпургиевата нощ произлизат от света на немското езическо въображение, докато „Класическата Валпургиева нощ“ (2 част) е населена от призраците на елинската митология. И в тази сцена се забелязва как Фаустовата двойнственост убягва на еднолинейността на Мефистофел: Сатаната води Фауст в света на чувствените наслади и се опитва да го приспи чрез отъпяваща сексуална наслада, но след срещата с Лилит и танца на младата вещица се явява видението на Гретхен, символ на чистата, самопожертвувателна, чародейна любов.