Д-р Никола Бенин
Древният храмов комплекс Абу Симбел се намира в
Южен Египет на втория катаракт на Нил и се състои от два храма. Те са изсечени
в скала по време на управлението на
Рамзес II (1279 – 1213 г. пр. Хр.) или между (1264 – 1244 г. пр. Хр., както и (1244 – 1224 г.). Различното определяне на датите е в резултат на нееднаквото тълкуване на живота на Рамзес II от съвременните учени. Според
някой учени, въз основа на обширното произведение на изкуството в интериора на
Великия храм, структурите са създадени, поне отчасти, за да отпразнуват
победата на Рамзес над хетите1 в битката при Кадеш2 през 1274 г. пр. Хр. Според други учени най-вероятна година при започването
на изграждането на храмовия комплекс е 1264 г., тъй като победата над хетите е била
свежа в паметта на хората. Други зследователи твърдят, че намерението да се
построи грандиозният паметник на място, където е границата с завладените земи
на Нубия, е би трябвало да се е осъществило през по-късна година – 1244 г., по
време на кампаниите в Нубия на Рамзес II
със синовете му. Той е построен като символ на силата на Египет.
Абу Симбел
Каквато и да е дата на започване на строителството,
знайно е, че са необходими двадесет години, за да се създаде комплексът и че
храмовете са посветени на боговете Ра-Хоракти, Птах и почитания Рамзес II
(Великият храм) и богинята Хатор и кралица Нефертари, любимата съпруга на
Рамзес II (Малкият храм). Макар че се приема от някои, че с името "Abu
Simbel" е наименован комплекса е в
древността, това не е така. Известно е, че швейцарският изследовател Буркхардт (Burckhardt)
е бил отведен на мястото от момче на име Абу Симбел през 1813 г., след което
мястото е кръстено на него. Буркхардт открива в пясъците горен фриз на единия от
храмовете обаче не е могъл да разкопае големият колос, погребан в пясъци. Той
споменева за това преживяване на своя приятел и колега изследовател Джовани
Белцони (Giovanni Battista Belzon. Белцони открил и първо разкопал (или
плячкосал) Абу Симбел през 1817 г., като твърди, че той, а не Буркхард, е доведен
до мястото от младото момче и е нарекъл комплекса на него. Както и при други
аспекти, свързани с Абу Симбел (например датата, на която е започнала),
истината за всяка версия на историята е отворена за интерпретация и всичко,
което е известно, е, че първоначалното име на комплекса, ако има определено
обозначение, е загубено.
Абу Симбел
Бележки:
1. В средата на XVIII в. пр. Хр. непознати народи от
север нахлули в Предна Азия. Те покорили северната част на Междуречието, Сирия,
Палестина. В историческите описания тези народи са наречени хети, име, което се
среща едва от времето на юдейския историк Йосиф (I в. сл.Хр.). Превежда го
погрешно с “царе на овчари” (това той прави, опирайки се на сведения от
елинизирания египтянин Манетон от III в. пр.Хр.). Разчитането на оригиналния
йероглифен текст обаче доказа, че наименованието означава “владетел на чужди
страни”. Цели 150 години хетите са владели Египет. Въпреки всичко все още знаем
твърде малко за тях. Това се дължи на факта, че след прогонването на хетите
египтяните са унищожили техните паметници, ? Както вече се спомена, хетите
въвели в бита на египтяните коня и колата, дотогава съвършено непознати за тях.
От своя главен град Аварис в източната делта на Нил, хетите владеели Египет
заедно с още доста страни от западната част на Предна Азия. Били склонни да
предоставят на някои от покорните египетски царе да управляват като техни
васали. Само малцина от хетските царе изглежда са имали в действителност цялата
власт над египетската страна.
За
читателя на Библията тези нашественици са интересни с това, че Йосиф вероятно е
бил издигнат на поста първи заместник на фараона в Египет именно по тяхно
време. Това заключение се налага от хронологията на библейските данни, както и
от факта, че Йосиф е имал на разположение коне и коли, теглени от коне, когато
е приел длъжността си и е изпълнявал задълженията си на висш разпоредител (Бит.
41:43; 46:5;47:17). Фактът, че Йосиф като семит е могъл да заеме този висок
пост в египетската държава, намира донякъде обяснение в това, че Египет по това
време е бил подвластен на родствен на Йосиф народ. За хетите е било естествено
да се отнасят благосклонно към израилтяните, защото са ги третирали като
приятели на основата на общия им семитски произход.
Големият
обрат на нещата за египтяните започнал, когато владетелят от Тива (Тевен) в
Горен Египет се разбунтувал против хетите и призовал всички на освободителна
война. Като цар на област, Секненри пръв направил опит да изгони хетите от
своята земя, но неговата смелост му коствала живота. По всичко личи, че той е
загинал на бойното поле. Мумията му с разбит череп може да се види в музея в
Кайро: страшните наранявания на главата говорят за насилствена смърт. Но
неговите синове Камосис и Амосис продължили да воюват, докато най-после
победили хетите, завладели дори техния главен град Аварис и ги прогонили от
земята си.
Царете,
освободили египтяните от хетско господство, били удивителни герои - основатели
на могъщата осемнадесета египетска династия. Оставили след себе си надписи, с
които възхвалявали своите подвизи. Подобни надписи обаче, в които се говори за
войните против хетите, по принцип са рядкост. Това е така, защото египетските
царе искали напълно да заличат от съзнанието на египтяните позора на
150-годишното робство и презрените имена на чуждестранните завоеватели.
За
освободителната война на египтяните бихме узнали дори още по-малко, ако един
войн на цар Амосис не беше я описал чрез дълъг инкрустиран надпис в своята
лична гробница.
2. Известна битка при Кадеш между египтяните, водена от
Рамзес II (Великият) и хетите, предвождани от Муватали II (1295-1272 г. пр. Хр.),
през 1274 г. пр. Хр. се провежда на брега на река Оронт, в днешна Сирия.
Битката включва около 5 000 бойни колесници и вероятно е най-масовата в това
отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници.
Кадеш е градска държава, разположена в края на
планините на Ливан, и е била обект на конфликт между египтяните и хетейците по
време на управлението на бащата на Рамзес II –
Сети. След като хетите са запазили града, Рамзес потегля с голяма армия,
разделена на четири дивизии, на север, за да си възвърне града. На десет мили
от града египетската армия заловила двама бедуини, хетски шпиони, които
убеждават Рамзес, че хетската армия е все още на над сто мили на север от града. Рамзес II решава да се движи с бързи темпове
към Кадеш, мислейки, че градът ще бъде уязвим. За съжаление хетската армия вече
е била в Кадиш, а когато египтяните били разделени от реката Оронт, те били
нападнати от хетите. Първите две дивизии се разпаднали при шоково нападение,
оставяйки Рамзес временно много уязвим. Пристигането на елитни египетски сили
го спасяват останките на египетската армия и осигурят позицията на Рамзес II. На следващия ден изглежда се е
случило някаква форма на преговори, след което Рамзес II и армията му се завръщат в Египет.
През останалата част от управлението му Рамзес твърди, че Кадеш е голяма
победа, а детайлите на битката са издълбани по стените на многобройните му
храмове и паметници. Хетските източници предлагат различна история, като насилствената
и разпиляната египетска армия е принудена да се оттегли, а хетските победители продължават
да владеят Кадеш.
Приеманата от съвременните трактовки „първа голяма
битка без победител“ в историята на древността всъщност води до залеза и на
двата противника, сблъскали сили в западната част на плодородния полумесец.
Хетското царство запада и изчезва омаломощено от сблъсъка, а в Древен Египет
начело след сблъсъка отново застава нова династия — на Двадесета династия на
Древен Египет, която на практика била последната на Новото царство.
Сблъсъкът в Леванта дал
възможност за издигането на Финикия, бележейки началото на финикийската
колонизация на и около Средиземноморието завършила с края на Пунически Картаген
в античността през 146 г. пр.н.е. Резултатът бил в полза на трета страна - финикийците,
които отпочнали да съграждат свое формирование - т.нар. Тиро-Сидонско царство,
което достигнало своя пик и мощ при управлението на Хирам.
Рамзес на колесница в битката при Кадеш
Абу Симбел
Абу Симбел
Няма коментари:
Публикуване на коментар