Софийската филхармония открива 58-мото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни", 2018

Никола Бенин

На 16 март 2018 г. в Русе -  Софийската филхармония открива 58-мото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни" със световна премиера на Симфония № 9 от Емил Табаков, под диригентството на самия автор. В програмата ще прозвучи и Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Йоханес Брамс със солисти цигулар Минчо Минчев и един от водещите виолончелисти в света  Робърт Коен.

Емил Табаков/Сн.: Софийска филхармония

Концертът за цигулка, виолончело и оркестър, оп. 102 е последната симфонична композиция на Брамс. Години преди това виолончелистът Роберт Хаусман го моли да напише концерт за виолончело. Но главната причина за решението на композитора да започне  концертна музика за двата солиращи инструмента е желанието му да възстанови охладнелите си отношения с цигуларя Йозеф Йоахим, причината за които няма нищо общо с общото им творческо минало - при развода на Йоахим, Брамс взел страната на съпругата. Творбата е знак за помирение, в което, както твърдят изследователите, Брамс е идентифицирал своя глас с тембъра на виолончелото.

За първи път творбата е изпълнена на 18 октомври 1887 г. в Кьолн с оркестър Гюрцених под диригентството на автора със солисти Йозеф Йоахим и Роберт Хаусман. Тя е посрещната противоречиво. Клара Шуман, пише, че "като композиция концертът е интересен, остроумен...., но никъде не откривам свежия, топъл порив, характерен за много други негови творби." Самият Йоахим счита, че двойният концерт е по-одухотворен и вглъбен от концерта за цигулка.

Деветата симфония на Емил Табаков е завършена през 2015 г. Като повечето му симфонии (от трета до седма) тя е четиричастна. Творбата е дълбоко трагичен разказ за съдбата на личността в днешния свят, една романтична концепция, която се възражда в съвременната музика. В симфонията се открива силно конфликтния, застрашаващ човешкото равновесие характер на света, от една страна, и масовия стремеж към лесното забавление, като някаква отчаяна реакция. Тази дилема е същностна за композитора, неведнъж той споделя: "На практика се оказва, че може би нещата, които се опитвам да правя или нямат смисъл, или просто са за някакъв малък кръг хора." (интервю на Янина Богданова)