Джон Милтън "Изгубеният рай"

Д-р Никола Бенин

ВЪВЕДЕНИЕ И ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:

"Изгубеният рай" е великото литературно произведение на Джон Милтън. То е епическа поема, която е написана в приповдигнат стил. Милтън планира да я напише в продължение на години. През годините на политическа промяна той търси подходящ предмет и за известно време дори обмисля идеята да напише авторитарна легенда. 
Но в края на краищата Милтън избрал широк предмет на изображение - падението на Адам и Ева и падението на човешката раса чрез тях. 
"Изгубеният рай" е богата смес от знания. Библията, Талмуда и църковните апостоли допринасят за историята на "Изгубеният Рай". 
Структурата и трагичният тон на поемата приличат на поемите на Омир и Виргилий. Но индивидуалността на Милтън се откроява в тази поезия.
Поетът използва знанията си и произвежда шедьовър. Той създава вселена, която е минало, настояще и бъдеще в същото време. 
Той създава свят, който е безкраен.

РЕЗЮМЕ:

Поемата се отваря с покана към небесната Муза (без да се използва класическата гръцка митология). Поетът търси помощта на небесната Муза и описва субекта на поемата: първото непослушание на човека към Бога, изразено в яденето на забранения плод. И оттук падението на човека. Милтън търси подкрепата на Муза от планината Синай. Той призовава Музата и казва, че ще напише поема за много благородна тема в сравнение с древните поети. Той се моли за осветяване на видението си. Неговата цел е да оправдае Божиите пътища пред хората. 
Историята на Милтън започва с въпроса защо Адам и Ева, нашите родители, за пръв път паднаха от небето и проявиха бунта си. Те живееха щастливо в небето, само с едно ограничение.
Змията е причината за падането им. Водена от завистта и отмъщението си тя мами майка на човечеството Ева. Поради гордостта и амбицията си да се издигне над Бога, Сатана води нечестива война в небето. В резултат Бог го изгонва от небето. Други бунтовни ангели също падат в най-дълбоките места на ада, където те щяха да претърпят вечно наказание.