Манастирът „Света Екатерина“ / Monasterio de "Santa Catalina"

 НИКОЛА БЕНИН

Манастирът „Света Екатерина“ се намира в южната част на Синайския полуостров, близо до планината Синай, в подножието на планината Екатерина, считана за най-високата планина в Египет. Той е един от най-старите манастири в света. Той е автономен манастир, зависим от Православната църква в Йерусалим. Първоначалното име на манастира е било „Манастирът на Преображението Господне“, но е преименуван на Света Екатерина Александрийска. Той е свято място за три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Икона на Света Екатерина

Света Екатерина е християнска мъченица, убита през 303 г. сл. Хр., защото е убедила много хора да приемат християнството. След смъртта ѝ тялото ѝ изчезва. Пет века след смъртта на Света Екатерина, един монах сънувал, че тялото ѝ е на планината Синай, и когато отишъл на мястото, намерил тялото точно както го бил сънувал. Монахът отнесъл останките в църква близо до планината Синай, която по-късно била превърната от църквата „Преображение Господне“ в манастир „Света Екатерина“. От IX век манастирът носи нейното име.

Горящият храст 

Историята на манастира започва в началото на IV век. Императрица Елена, майка на император Константин I, нарежда построяването на църква на мястото на горящия храст, която и до днес се намира на територията на манастира. По-късно Юстиниан I възстановява църквата, правейки я част от църквата „Преображение Господне“, и построява манастира „Света Екатерина“ между 548 и 565 г. сл. Хр. за монаси, живели на Синайския полуостров през IV век. По време на кампанията на Наполеон в Египет той възстановява стената около манастира, увеличавайки височината ѝ от 12 метра на 60 метра.

Ръкописи от манастира „Света Екатерина“

Манастирът се смята за свещена крепост, тъй като наподобява средновековни крепости. Заобиколен е от голяма гранитна стена, висока 12-15 метра. Манастирският комплекс включва различни сгради като монашески килии, трапезария, джамия, библиотека, преса за зехтин, кладенци, стар магазин за хранителни стоки и голяма градина със зала, съдържаща черепите на монаси, които някога са живели там.

• Манастирските църкви: В рамките на стените си манастирът помещава 11 църкви. Най-важната и главна е църквата „Преображение Господне“, която се състои от 9 по-малки църкви и се намира в северната част на манастира. Построена е в базиликалния стил, който е бил разпространен по времето на построяването ѝ. Вътре в църквата има 12 колони, разположени в два реда, представляващи месеците от годината. От всяка страна има 4 структури, всяка от които носи името на светец.
• Църквата „Неопалимият храст“: (неопалимият храст е храстът, където Моисей е говорил със своя Бог). Тази църква е най-забележителният параклис в църквата „Преображение Господне“. Тя е малка църква, дълга 5 метра и широка 3 метра, датираща от IV век. Намира се на 70 см под нивото на пода на църквата „Преображение Господне“. Има малък, кръгъл олтар. Легендата разказва, че корените на неопалимия храст са вътре в църквата и остават там и до днес, докато клоните му растат навън.
• Манастирската библиотека: съхранява редки книги и 6000 древни ръкописа на различни езици; 2319 ръкописа на гръцки, 600 на арабски, 284 на латински, 86 на старогрузински от IX и X век. Има и медицински ръкописи от V и VI век пр.н.е., както и руски ръкописи, датиращи от XVI и XVII век.
• Манастирската джамия: Тази фатимидска джамия е построена по заповед на халиф Ал-Хаким Би'амр Аллах през 1106 г. Използвана е до мамелюшкия период през 13 век. Намира се в северозападната част на манастира, срещу главната църква.

Иконите на манастира се смятат за едни от най-редките и красиви в света. Запазени са близо 2000 християнски картини и енкаустични произведения, датиращи от VI до IX век. Голям брой икони са донесени в манастира отвън Египет, включително руски и гръцки икони. В момента иконите са изложени в специална експозиция, изградена от монасите на манастира в кулата „Свети Георги“, наречена „Манастирски музей“. Те са изложени и в църквата „Преображение Господне“, по-малките църкви, съблекалните на свещениците и скитовете.