НИКОЛА БЕНИН
Авестата, главната свещена книга на зороастрийците, е духовната основа на една от най-великите източни култури – тази на древен Иран; бисер на древната религиозна мисъл и литературно и художествено творчество.
Авеста и Ригведа са изключително близки по език, особено в най-древните си раздели („семейните“ мандали на Ригведа, гатите на Авеста). Сходството е толкова голямо, че понякога двата текста се появяват като две версии на един-единствен архетекст, различаващи се само по различните си правила за звуково съответствие. Езикът на Ригведа е по-близък по своите характеристики до този на Авеста, отколкото до езика на по-късни паметници на индийската литературна традиция, като епосите или класическата санскритска поезия. Авестата, подобно на древноиндийските ведически източници, поставя родината на древните арийци някъде на север, в земята Арянам-Вайджа (арийски простор). Нещо повече, в описанието на тази земя виждаме всички отличителни белези на северното ѝ местоположение – бобри, обитаващи реки, дървета, типични за северните или централните райони. Една част от Авестата, Вендидад, гласи, че боговете имат един ден и една нощ – година – което е описание на полярната нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар