На 4-ти януари 1881 година в Рилския манастир умира Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин)

 Никола Бенин - потомък на Никола Поппетров Бенин (Неофит Рилски)

Идеологът на българското просвещение Неофит Рилски е роден през 1793 г. в будното планинско село Банско със светското име Никола Поппетров Бенин. Произходът му го поставя сред елита на тогавашното общество – той е наследник на две влиятелни фамилии. Баща му,  поп Петър Бенин, съвместява служенето на Бога с учителска дейност, а заможният  родът Бенин, има активни търгов връзки със Западна Европа. По майчина линия (Екатерина Презвитера) Никола принадлежи към рода Германови, чието икономическо състояние също се гради върху международни търговски връзки. Тази семейна среда осигурява на младия Бенин широк кръгозор и досег с европейските културни влияния още от ранна възраст. 

Преломна момент в неговия живот е 1811 година, когато той заминава за Рилската света обител. Първоначалният му досег с манастира е свързан с изкуството – той сътрудничи на видните иконописци Тома Вишанов и Димитър Молеров. Въпреки плановете на неговите родители за светско развитие Никла припознава в монашеския аскетизъм своя житейски път.

Образованието му преминава през няколко ключови етапа:

• 1816–1818 г.: Интензивно обучение по гръцки език под ръководството на поканен в манастира елински филолог.
• 1821–1826 г.: Период на специализация в Мелник при авторитетния педагог Адам Мецовитис. Шестгодишният престой там позволява на Неофит да овладее до съвършенство класическия и съвременния гръцки език, което му отваря вратите към античното и византийското културно наследство в оригинал.

Именно по време на престоя си в Мелник у Неофит Рилски се заражда идеята за съставяне на  Гръцко-български речник. Този лексикографски труд се превръща в негова доживотна мисия, символизираща моста между балканските култури и стремежа му към системно езиково изграждане на българската книжовност.

През 1826 г. Неофит Рилски поставя началото на своята активна педагогическа дейност, като основава в Самоков училище от смесен тип (елино-славянско). Там той е учител в продължение на пет години, след което, през 1831 година, се оттегля обратно в Рилската света обител. В манастира той поема отговорната административна роля на секретар, съчетавайки духовното си призвание с управлението на манастирските дела.

Съдбоносен обрат настъпва през 1833 г., когато опустошителен пожар нанася тежки материални щети на манастирския комплекс. В опит да осигури ресурси за възстановяването на обителта, Неофит е натоварен с мисията да събира дарения в района на Казанлък.

В търсене на поприще, което в по-голяма степен да съответства на неговите филологически и книжовни стремежи, Неофит Рилски се обръща за съдействие към своя братовчед Марко Георгиевич, заемащ дипломатически пост в Сърбия. Той го насочва да замине да замине за Букурещ, където е подпомогнат от влиятелните търговци братя Мустакови. По това време сред представителите на българската общност в Одеса се заражда идеята за радикална образователна реформа. Филантропите Васил Априлов и Николай Палаузов инициират проект за изграждане на модерно светско училище в Габрово. Реализацията на този план изисква намирането на подготвен учител, който не само да владее модерната за епохата взаимоучителна методика (Бел-Ланкастърска система), но и да подготви системни учебни помагала на достъпен български език. Именно тази необходимост свързва Неофит Рилски с инициаторите на новобългарското образование.

Откриването на училището в Габрово е на 2 януари 1835 година. Въпреки първоначалния недостиг на учебни материали, Неофит Рилски заема твърда педагогическа позиция относно езиковия въпрос. Той категорично отхвърля предложението на митрополит Иларион Критски за временно въвеждане на гръцкия език като основен. Неговото убеждение е методологически издържано: усвояването на знания трябва да започне на майчиния език, като едва след това се премине към изучаването на чужди езици.

Първите стъпки на училището са съпътствани от вътрешни конфликти и съпротива от страна на консервативните местни чорбаджии. В този критичен момент Неофит намира подкрепа в лицето на Иларион Критски. Духовникът не само вдъхва увереност на учителя, че всяко значимо начинание се сблъсква с първоначални препятствия, но и изпраща официално послание до училищното настоятелство в защита на новия образователен модел.

Успехът на Габровското училище бързо надхвърля местните граници и то се превръща в еталон за българското образование. Интересен исторически факт е благосклонното отношение на османската власт към инициативата. През 1837 г., по време на своята обиколка из Румелия и българските земи, султан Махмуд II лично посещава Габрово. Владетелят изразява своето одобрение за дейността на училището, което легитимира институцията и на държавно ниво.

 През есента на 1835 г. представителят на Британското и чуждестранно библейско общество в Константинопол, Бенджамин Баркър, предприема обиколка из българските територии. Неговата мисия е да намери свижовник, способен да осъществи превод на Новия завет на достъпен новобългарски език. В търсене на подходяща кандидатура Баркър се допитва до митрополит Иларион Критски – утвърден филолог, който вече е направил успешен превод на Библията на новогръцки език, публикуван в Лондон през 1828 г.

По препоръка на търновския митрополит, Баркър посещава Габровското училище, където остава силно впечатлен от строгата организация на учебния процес и иновативните методи на преподаване. Този пряк досег с педагогическия талант на Неофит Рилски затвърждава убеждението, че именно той е най-подходящият сътрудник за мащабния преводачески проект.

Процесът на превод се реализира под методическото ръководство на Иларион Критски, като Неофит използва неговия гръцки текст като основен ориентир. Работата се характеризира с интензивна кореспонденция с Бенджамин Баркър, като до септември 1836 г. преводът на четирите евангелия е завършен. Това сътрудничество бележи важен етап на интегрирането новобългарския книжовен език в контекста на европейското библейско печатане. През същата година създава първия български глобус, т.нар. Глобус на Неофит Рилски.

Възходът на Неофит Рилски като интелектуалец от балкански мащаб се потвърждава през май 1836 г., когато сръбският княз Милош Обренович отправя към него покана да оглави епископската катедра в Шабац. Той обаче отклонява високия духовен пост, оставайки верен на просветната си мисия. След като напуска Габрово през пролетта на 1837 г. и пребивава за кратко в Хилендарския манастир, той приема учителското поприще в новосъздаденото светско училище в Копривщица. Там той разгръща преводаческия си талант, пренасяйки на български език Езоповите басни от оригиналния старогръцки текст.

Преводът на Новия завет, отпечатан в Смирна през 1840 г., става обект на полемика относно неговата прецизност. За решаване на спора текстът е подложен на експертна оценка в Ришельовския лицей в Одеса, където филолозите потвърждават неговото високо качество.

През октомври 1839 г. Неофит се установява отново в Рилския манастир, където се посвещава на своя фундаментален гръцко-български речник (по настояване на Априлов разширен и с руска лексика). Завръщането му съвпада с обявяването на Гюлханския хатишериф от султан Абдул Меджид. Като признат преводач, той подготвя версии на реформаторския акт на български и гръцки език, съдействайки за неговото популяризиране.

Въпреки че през 1842 г. му е предложен престолът на търновски митрополит, Неофит отново отказва административна кариера, предпочитайки научната работа. В този период той планира и грандиозен филологически проект – превод на Омировата „Илиада“ директно от старогръцки език.

Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „Българска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).

От 1848 до 1852 година преподава славянски езици в богословското училище на остров Халки, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир