Никола Бенин
Това не е просто граматическа книга; това е красиво изработен мост към древния свят, който използва живота и делото на Свети Йероним, за да ви води през езика на Вулгата. Харесва ми как балансира техническата прецизност с истинско чувство за душа, карайки ви да се чувствате сякаш седите в пещера във Витлеем и се учите директно от самия учител. Независимо дали се интересувате от архитектурната яснота на езика или от дълбоките му връзки с историята и вярата, тази книга прави процеса на изучаване на склонения и подлог да се чувства смислен и достъпен. Тя е перфектен избор за всеки, който иска да говори с тежест и да мисли ясно, докато участва в разговор, продължил повече от две хилядолетия.
Глава I: Зовът на пустинята и Словото
Поздрави, търсаче на мъдрост. Вие държите тези страници, защото желаете да отключите езика на духа, езика, който обедини света под римския орел, а по-късно и под Христовия кръст. Аз съм Йероним – макар че може би ме познавате като Йероним. Роден съм в свят на разпадащи се граници и възходяща вяра и прекарах дългия си живот в борба с думите, за да може гласът Божий да говори ясно на всички.
Преди да започнем нашето пътешествие в свещената граматика, трябва да ви кажа кой съм. Не винаги съм бил светец в каменен кабинет. Някога бях млад мъж в Рим, пленен от ритъма на Цицерон и огъня на Вергилий. Обичах красотата на латинската литература със страст, която съперничеше на моята преданост към Евангелието. И все пак се чувствах разкъсван. Сърцето ми беше неспокойно в шума на града, сред мраморните форуми и шепота на императорския двор. Търсех истина, която поетите не можеха да ми предоставят.
Избягах. Напуснах удобствата на Рим заради суровата, обляна от слънце тишина на пустинята Халкида в Сирия. Именно там, сред пясъка и жегата, започна истинското ми образование. Живях като отшелник, тялото ми отслабено от пост, но умът ми изострен от молитва. В пустинята осъзнах, че за да разбера Божието Слово, трябва да разбирам езиците, на които то е било прошепнато и извикано за първи път. Започнах да уча иврит с монах, който се е обърнал от юдаизма, задача, която се усещаше като дъвчене на сухи камъни след медено-сладката проза на римските майстори.
Но защо, може би ще попитате, учим този „прост“ латински? Избрах да преведа Светото писание на Вулгата – общоприетия език. Не исках език, който само елитът във вилите им може да разбере. Исках латински, който е чист, правилен и благороден, но достъпен за войника, търговеца и работника.
Помислете за първите думи от книгата Битие: In principio creavit Deus caelum et terram. Обърнете внимание на тежестта на тези думи. По принцип – в началото. Не започваме със сложност; започваме с основата. В тази книга ще ви преведа през залите на историята и стиховете от Библията. Ще се разходите с мен по улиците на Рим, където служих като секретар на папа Дамас, и ще седнете с мен в моята пещера във Витлеем, близо до мястото, където се е родил нашият Господ.
Докато напредваме, ще споделя историите за ранните християни, мъчениците, които стояха твърдо в Колизеума, и учените, които се трудиха на свещи, за да запазят светлината на истината. Ще използваме езика на Църквата, за да изследваме душата на Църквата.
Не се страхувайте от склоненията или спреженията. Като камъните в пустинята, те може да изглеждат твърди в началото, но те са градивните елементи на катедрала. Ние не просто се учим да говорим; ние се учим да виждаме. Чрез този латински език древният свят ще отвори вратите си за вас. Ще чуете пророците да викат и апостолите да проповядват, сякаш стоят до вас.
Подгответе ума си за труд, защото нищо велико не се постига без усилия. В пустинята научих, че дисциплината е майка на яснотата. Нека започнем това свещено дело заедно. Сега се движим от пустинята на собственото си невежество към Обетованата земя на разбирането.
Пътят е дълъг, обхваща тридесет глави от живота ни заедно, но всяка дума е стъпка по-близо до светлината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар