БОРИС САРАФОВ - СКЪП ГОСТ Е В ДОМА НА ГАРИБАЛДИ В ИТАЛИЯ

 Никола Бенин

На снимката Борис Сарафов(вляво) в дома на Гарибалди, до него Терасита Гарибалди (дъщеря на Джузепе Гарибалди), Михаил Герджиков и генерал Ричоти Гарибалди (вдясно)

След потушаване на въстанието през 1903 г. Борис Сарафов е посрещнат като национален герой в България. Стотици писма и телеграми са отправени към него, в които най-често е определян като "...герой македонски, патриот български". Без да си е починал, Сарафов бърза да замине в Европа, за да търси приятели в подкрепа на българската освободителна кауза в Македония. Европейската преса съобщава за неговото пристигане и интереса към него е огромен.

Още на 17.12.1903 г. д-р Анте Трешич Павичич му се обажда от Триест, за да се срещнат и да му съобщи "...много полезни политически информации върху намеренията на Австрия по отношение на Македония". На 9.01.1904 г. от Бон го молят за среща, с план за събиране на помощи от 20 млн. франка в подкрепа на каузата за Македония. Забележително е посещението му в Италия, където е приет тържествено в най-отбрани политически и интелектуални кръгове.

Борис Сарафов, с придружаващия го Михаил Герджиков гостува специално в семейството на прочутия генерал Ричоти Гарибалди, най-малкия син на Джузепе Гарибалди и депутат в италианския парламент. Срещата им е обект на извънредно внимание в италианското общество.

"Депутатът Еторе Сачи, Лорис Меликов в Париж, и други, ще могат да ви кажат, че в Италия - каузата, за която вие рискувате всеки миг живота си с героизъм, достоен за най-висока адмирация, няма по-голяма пропагандаторка от Ирма Мелани Скопник - писателка", сама в писмо предлага услугите си на Сарафов известната писателка. В хотела му в Рим се разминават журналисти, депутати и общественици за среща с него, а когато отсъства оставят бележки на рецепцията за него.

"Добре дошли в нашето отечество, славний и храбрий македонски борецо!" - пишат му от Милано, почитатели, които са прочели за неговото пристигане.

"Славний гражданино, - пиши му италиански артилерийски офицер, нека Бог ви благослови и Ви укрепи за предстоящата борба против отоманското варварство. Моля да бъдете така любезен да ми съобщите по кой най-кратък път може да се стигне до София, в случай на отправяне на доброволци от Италия." С писмо от 12.01.1904 г. група подофицери от италианската армия "снабдени с за всички нужди съоръжения, си предлагат с ентусиазъм своите сили, за да освободят от турско иго една земя, толкова нещастна..."

"Искаме да се запознаем лично с един пламенен герой и един човек, формиран в най-високо чувство за дълг и за правда", пишат му няколко римски сенатори на 15.01.1904 г.