Никола Бенин
Пред човечеството предстои един непознат и
непредвидим 21 век, изпълнен със социални и технически проблеми. И сякаш
сме повече от друг път обладани от материалната фиксидея да осигурим
насъщния хляб и битието си. В забързаното ни съществуване не ни остава
много време да се замислим над основните въпроси, които по-често или по-рядко
са вълнували предшествениците ни: кои сме ние, откъде идваме и накъде
вървим. Съществува ли отвъдното или всичко е само това - тук и сега? Плод на
естественото развитие ли сме, отразено в Дарвиновото учение, или сме дело
на Бог-Творец? Тези въпроси продължават да стоят и пред днешния отруден и
почти смазан под товара на тежки психологически и физически тегоби човек.
Отговорите са търсени и продължават да се търсят в религията, защото тя е
семето на познанието на света, което пониква дори и в най-неплодородната почва.
Дори съзнанието, което наподобява духовна пустиня поради липсата на
всякакви зародиши на вярата, може да бъде превърнато в духовен рай, където
плодовете на вярата да се множат.
През Синайската
пустиня 40 години върви Мойсей, воден от Бог, към “земята, дето
тече мед и мляко”, “та да познаете какво значи да бъдете оставени от Мене”. И
ние като Мойсей вървим по житейския си път, прекосяваме своите
пустини, натоварени с теглила и мъки и заедно с Бог задаваме въпроса: ”Как
ще нося сам теглилата ви, обременяваето ви и разприте ви?” Символната семантика
на пустинята и в библейските, и в последвалите ги литературни текстове
включва в себе си, от една страна, изпитание за човека, търсещ своя
оазис, своята обетована земя, а от друга страна, образно
представя трагедията на човешката самота и духовна пустота.
Пред каквито и
изпитания да е поставен човекът, той трябва да се справи сам с тях. А
материалните ни сълзи са по изтеклото и свършеното самотно време.
Според Маркес 100 години самота под дървото на живота се оказват достатъчни за
неговите потомци, за да прозрат трагедията на всечовешката самота /Габриел
Гарсиа Маркес “100 години самота”/. Грегор Замза /Франц Кафка ”Преображението”/
е превърнат от човек в насекомо и това преображение е извършено от самотата.
Всеки човек има пустееща необработена част от душата си. Различно
при различните хора е само количеството на духовната пустота на самотата.
Има мигове, когато сами търсим
пустинята. И Исус, научавайки за смъртта на Йоан Кръстител, отива “в
пусто място насаме”. Наранени и осъзнали самотата и слабостта
си, хората не спират да търсят оазис за своята душа, обърнали
поглед към Него: ”И в тая пустиня, Господ, Бог твой, те носеше като човек,
който носи сина си, по целия път, докле стигнахте на това място”/Евангелие от
Марко/. Християнството запълва дупките на незнанието в човешкото
съзнание. Широкото разпространение на тази религия и обявяването й за световна
показва, че тя е намерила изчерпаем и разбираем отговор на основните
човешки въпроси. Същностна черта на християнството е концепцията за греховността
на хората, а религията е средство за усъвършенстване на тяхното
съзнание. Според християнската доктрина целта на човешкото съществуване
е да се усъвършенства душата до ниво, в което не може да се греши. В
Евангелието от Матея четем: ”Нивата е светът, доброто семе, това са чадата на
царството, а плевелите са чадата на лукавия, жетвата е свършекът на света, а
жетварите са ангели. И тъй както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще
бъде и при свършека на света”. Самоусъвършенстването на душата е
необходимо, но то не може да бъде безкрайно. Страшният съд се оказва
краят на този процес. В мотива за страшния съд се оглежда
смисъла на битието, който се определя от разбирането и придържането
към основните общочовешки ценности. Само така могат да се запълнят празните
духовни пространства и да се намери верният път в пустинята. А този път е
самоусъвършенстването ни чрез една или друга религия.
Човекът не може да избяга от
самотата си, от изпитанията, пред които е поставен от живота и
съдбата си. Животът е непонятен, необхватен, непристъпен като
пустиня: ти вървиш напред сред пустота, воден от надежда и погледнеш –
зад тебе е изминалата пустота. И все едно, че нищо, че никога не си минавал
оттука. Времето като вятър е заличило следите ти по пясъка. Въображението ти
рисува реалност, но в другите измерения на битието се разговаря по други
правила и според науката там информацията е трудно разбираема за
жителя на земята, който е винаги на пост сам до себе си и
върви сред подвижните пясъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар