Лексикални особености на думата в текста – словообразувателно и лексикално значение

Никола Бенин

Лексикалният състав е най-подвижната част на езика. Проучванията показват, че в продължение на на 10-15 год. 25 % от лексиката се променя. Попълването на речниковия състав с нови думи обогатява стилистичните  и изразителните възможности на езика, прави го по-съвършено средство за общуване.

Промените са двустранни- в езика се появяват нови думи, но едновременно с това от речниковия състав постепенно отпадат думи, свързани с названията на това, което е остаряло, ненужно и излязло от употреба.

Към активния лексикален запас се отнася лексиката, която се характеризира като съвременна, която се употребява свободно във всекидневната езикова практика , във всички сфери на живота, в различните стилове както в устната, така и в писмената реч. Към активния запас  се отнасят  и думи с характерна и ограничена сфера на използване само в книжните стилове (офиц.-делови, научния, публицистичния), специалната терминологична и професионална лексика, която има по-широка употреба и означава актуални за даден период от развитието на езика понятия и явления: космос, атом, молекула, заплата, пропорция.

Към активната лексика се отнасят и думите с емоционално-експресивна окраска (оборище, животворен, пурпурен, другарче), които не се употребяват в официално-деловия и научния стил и имат оттенък на архаични или нови думи.

            Към пасивния лексикален запас се отнасят думи, чиято употреба не е задължителна и необходима, които не се използват постоянно в обикновеното общуване поради това, че се осъзнават като стари или нови и непривични. В речта на съвременния човек не се срещат думите акциз- косвен данък върху някои стоки, или землеописание - география.

Рядката употреба на думи от пасивния речник е обусловена от това, че  вместо тях в речта активно започват да се срещат други думи с близко или тъждествено значение. Отделянето на пасивен и активен запас от думи е обусловено от промените, които се извършват в живота.

 

***ОСТАРЕЛИ ДУМИ- тези, които са преминали или преминават в речниковия запас поради рядката им употреба. По произход могат да бъдат домашни-всуе (напразно), двери(врата), всегда(винаги) и заети от други езици- психея (душа), виктория (победа).

Степента на архаизация в една част от остарелите думи е значителна- това ги прави неизвестни и дори неразбрани за по-голяма част от говорещите. Към тях се отнасят думи, които напълно са изчезнали от речниковия състав на езика и корените, на които не могат да се открият днес в производни думи: иже (който), камо (къде), ужина (обед).Значението на тези думи не може да бъде разбрано без съответната справка в речниците. Друга част от остарелите думи имат ясна и понятна семантична структура поради това, че от същите корени са образувани и други думи в езика: леп ( хубав)(великолепен), десница(дясна ръка).

Остарели думи могат да се открият и в състава на топоними, хидроними, антропоними. Тъй като лексикалният състав на всеки език се развива по свои вътрешни закони, остарели думи в българския език могат да се запазят в другите сродни езици и да имат активна употреба: нога(чеш.noha).

Историзмите са думи, които назовават загубили своята актуалност в днешно време или изчезнали от реалната действителност предмети и явления. Историзми са например :

-названията на стари общ.-полит. явления:

фабрикант, чорбаджия, болярин.

-названия на предмети от стария селски и градски бит- карета, кехая, кабриолет, пъдарщина

-названия на части от старото традиционно облекло-аба, сая, власеница

- названия на парични единици- алтън, грош, наполеон;

Думите стават историзми не само, когато са означавали изчезнали вече предмети от материалната култура и явления от общ.живот в далечното минало, но и когато са били използвани до неотдавна за означаване на вече неактуални понятия и явления от икономическия и културния живот, а също така и думите, възникнали в по-ново време като неологизми.

 

*АРХАИЗМИ са остарели названия на съвременни предмети и явления. Това са думи, които нямат активна употреба в речта, защото са изместени от други думи, които се оказват по-подходящи названия за предметите и явленията. Терминът архаизъм се използва и за означаване на остарели за дадена епоха думи, които са заменени с други. Докато историзмите нямат синоними, то архаизмите винаги имат стилистични лексикални съответствия: влъгва-мъдрец, касаба-град, раб-роб. Архаизмите се свързват в съзнанието на говорещия със значението на други известни и с по-широка употреба думи главно от активния речников запас.

1.Лексикални архаизми- когато думата е излязла от употреба и е преминала изцяло в пасивния речников запас: всуе(напразно), пища (храна), мир(свят).

2.Сематични архаизми- когато думата се употребява с остаряло значение, което днес не влиза в обема от значения, определени като живи и съвременни. Например думата чар(обаяние)може да се употреби в съвременния текст със старото си значение „магия”.

3. Фонетични архаизми- когато от съвременно гледище е остарял само звуковият строеж на думата. Изговорът например на чадо отразява старо произношение на думата. Фонетичните архаизми имат в съвременния език съответствия, но с друг изговор- лев(лъв), земля, человек тма и т.н.

4.Словообразувателни архаизми- когато думата е образувана по стар словообразувателен модел или има остаряла морфема: възток, войскар, наследие.

5.Фразеологични архаизми-остарелите словосъчетания, идиоми и поговорки: Кажи ми, защо влезе тука яко тат нощний?

6.Морфологични архаизми - остарели граматични форми на думи, които в сравнение с новобългарските форми са образувани по стар и неприет начин: афиша, декора, лъжовний, самаго.

Архаизмите се употребяват  в езика с определена стилистична цел- най-често се срещат в художествени произведения на историческа тема. Историзмите се употребяват в исторически текстове и в специалната научна литература като термини за точно документирано описание и възпроизвеждане на епохата.

 

*НЕОЛОГИЗМИ-думи и словосъчетания, които се създават за обозначение на нов предмет или за наименование на ново понятие. Възникват в езика в резултат на развитието на науката и техниката, в резултат на социалнополитическите изменения и новите условия на живот. Думите могат да се смятат за нови само през определен период от време. Те се появяват в езика, без да успее лексикографията да фиксира понякога дори и първата им поява. Като неологизми в БЕ могат да се определят:

-названия на науки и научни направления- бионика, астробиология, електрометрия

- названия на нови машини и прибори- видеотелефон, касетофон, бетоновоз;

- названия на нови вещества и материи- ямболен, полиестер, дунапрен;

-названия на признаци- аудиовизуален, дисертационен,;

-названия на действия- приземява се, стопирам;

- в битовата лексика- джинси, джапанки, миксер, грил;

- в изкуството и културата- сериал, евровизия, поп-музика;

1.Лексикални неологизми- нови или заети думи: космофизика, извънземен, чорапогащник, мотел и т.н.

2.Семантични неологизми- думите, семантичната структура на които в обогатена с нови значения: ясла-детски ясли;

Неологизмите са един от източниците за обогатяване на речниковия състав. Съществуването им  в езика свидетелства за неизчерпаемите му възможности да се попълва непрекъснато с нови лексикални единици.

От неологизмите се отделят т.нар. оказионализми или още контекстови неологизми - нови и временни смислови единици, а не думи в пълния смисъл. Използват се като номинативни единици само в условията на даден контекст: Касиерувах из градчета китни, домакинувах сред заводски прах...

*Лексиката откъм сфера на употреба:

ОБЩОНАРОДНА ЛЕКСИКА И ЛЕКСИКА С ОГРАНИЧЕНА УПОТРЕБА

-Общонародна- лексиката, която се употребява свободно и неограничено в социално и диалектно отношение. Тя е основа на речниковия състав, много е разнообразна: битови названия, икономически понятия, названия на понятия от културния живот и т.н.

-С ограничена употреба - тя не е общонародно достояние. Използването й в речта се определя от  професията, възрастовите особености и диалектната принадлежност на говорещите. Към ограничената употреба спадат професионалните, диалектните и жаргонните думи.

Диалектна лексика:

Диалектите, възникнали исторически са първични териториални разновидности на езика, които и до днес се използват за устно общуване от селското население в определени райони и местности. Те имат характерни фонетични, граматични и лексикални особености. В своя многовековен развой те са се променяли, развивали, сближавали и отдалечавали един от друг, за да достигнат до нас в този традиционен вид, който днес откриваме  в селата и който ни е познат повее или по-малко на нашите родители, деди и прадеди. Диалектите и кн. език са част от общонародния език. Диалектът е само устна проява и се използва днес като средство за битово общуване. Той не е стилистично разслоен, лексиката му е тематично ограничена, свързана с всекидневната дейност в миналото на селянина земеделец или скотовъд. С диалектни думи се обозначават предмети от домашния бит и поминъка на населението, действия и признаци на предмети и явления: хижа, излак(кладенец), белушка(бяла овца), мъток (запартък).

Диалектните думи, които имат синоними в кн. език се нар. диалектизми: големшок (големичък-Софииско), живелка (живот - Девинско).

Освен като диалектизми диалектните думи се нар. Още регионализми, местни думи.

1.     Фонетични диалекти- когато отд.дума се отличава от книжовната само по изговора на отд.звукове: ода(вода), леп(хляб), грозге(грозде).

2.     Граматически- отличават се само по членуване, грам. род, падежно окончание: градо (градът), колища (колове), четемо (четем).

3.     Словообразувателни- представки и наставки при наличие на общ корен: лошав(лош), прежба (прежда), майсторица (майсторка).

4.     Синтактични- при различия в съчетанието на думите, словореда и строежа на изречението: йа го не видях; яз ми е мъка за него.

Сред лексикалните диалектизми се отличават речникови, семантични, етнографски и фразеологични.

**Речникови- назовават общоизвестни предмети и явления, които други названия в книж.език. В Североизт. Б-я например: гагу ( съпруг на леля).В Изт. говори- мамули( царевица).

**Семантични- думи, които съвпадат по форма и изговор с книжовни думи, но които имат особено значение в диалектите. В родопските говори например любя има значение на целувам.

**Фразеологични- устойчиви съчетания с определено значение, характерно само за даден диалект- обра божура( засрами се).

 

Специална терминологична и професионална лексика:

 

1.Терминологична лексика- отнасят се думите, които означават логически точно формулирани специални понятия - т.нар. термини- наименования на определени предмети, понятия процеси в науката, техниката, политиката, икономиката и културата. Термините могат да бъдат изразени с една дума или със словосъчетание. Термините словосъчетания имат постоянен лексикален състав и словоред: слънчева енергия, щитовидна жлеза, демографски взрив.

Термините са общоупотребими и с ограничена сфера на употреба. Общоупотребими например: теорема, аксиома, окръжност, класификация, синоним, екология.

Термини с тясна употреба: левкемия, аломорфи и т.н.

Поради своя характер термините не допускат метафоризация - употребяват се с преките си номинативни значения.По произход те не са еднородни- в мнозинството си са заети думи.  

Медицинската терминология например е изградена от латински и гръцки названия: бронхи, скарлатина.

На всяко понятие трябва да съответства едно терминологично обозначение.

Към специалната лексика се отнасят и професионализмите- думи и словосъчетания, характерни за речта на определен колектив от хора, обединени от обща производствена дейност или специалност. Мн.често професионализмите са само дублети или синоними на научни и технически термини. Те са близки до жаргонната лексика и просторечието. Професионалната лексика е цосиално, а не териториално ограничена.

 

***Жаргонът- своеобразна разговорна реч, условен „език” на ограничена социална група, членовете на която имат еднакви интереси, еднакви битови и професионални условия на живот и дейност. Наричан е още групов сленг.

Пример: мангизи, запуши си фунията, оди бичи чушки, арабия.

Най-разпространен  е жаргонът на учениците  и студентите.

Жаргонът има изключително устна проява и се отделя от книж. език главно със своята лексика. Жаргонът няма свои характерни фонетични и граматични особености. Има експресивен характер-цивря вместо плача, поркам вм. пия, маце вм. момиче.

Една от главните причини за създаване на жаргонната лексика е стремежът на младия човек да търси нови експресивни езикови средства, с помощта на които да смекчи или засили впечатлението от казаното, да наруши с известна претенция установения езиков стандарт, да бъде оригинален.

 

**Аргото е социална разновидност на речта, създадена изкуствено с цел да направи речта неразбрана за околните. Аргото е таен „език” с ограничена употреба само в речта на декласираните елементи. Аргото се създава ,за да задоволи специалните, „професионалните” нужди на крадци, разбойници, скитници и др.

У нас терминът арго се използва главно за тайния говор на апашите, съществувал в миналото и за общо название на тайните занаятчийски говори.

Жаргоните и арготичните думи са извън речниковия състав на книжовния език, затова тяхната употреба в речта не е нормирана и има официален характер.