Фразеологични словосъчетания

 Никола Бенин

Българският език е изпълнен както с думи, така и със словосъчетания, добили преносен смисъл. Някои от тях са оформили значението си още в миналото, други идиоматично са се преосмислили с течение на времето. Често фразеологизми се образуват и под влияние на жаргонни думи и изрази или на останали турцизми, някои от които са изменили семантиката си. Много често смисълът на новообразуваните изрази няма почти нищо общо с първоначалния смисъл на съответните му компоненти.

Фразеологизмите възникват в резулатат на метафорично преосмисляне на свободни словосъчетания---бърша сълзите,засуквар ръкави,вися на косъм,търям крак,хвърлян камък,подавам ръка.Промяната на свободното словосъчетание във фразеологизъм е постепенен процес,при който в началото се загубват само някои негови признаци,за дас е стигне постепенно до неговата фразеологизация—до обобщено образн и преносно значение.

 

Фразеологизми могат да възникват и чрез преносна употреба на съставни термини—димна завеса,държи ръка на пулса,дяволът не оре.

 

Фразеологизми възникват и без да са били употребявани като свободни словосъчетания---зъб не обели,плю си на ръцете,,ръцете ме сърбят.Образуват се авторски фразеологизми.

 

По прозиход фразеологизмите се разделят на 2 групи---домашни и заети.

 

Домашните са основна част от българския фразеологиччен състав.Създадени сана българска почва от различни домашни източници—през куп за грош,мома под корито,шапка на тояга,като брашнян чувал,като църковна мишка,гол за кол.В българската фразеология има и общославянски фразеологизми----водя за носа,бия на очи,от главата до петите,с единия крак в гроба.

 

Заети са фразеологизмите,които са влезли в българския език като готови съчетания от други езици.Заетите фразеологизми се употребяват без превод-във вида,в който са създадени.Употребата на заетите фразеологизми се ограничава все повече в българския език.

 

Въпросът за възникването произхода на фразеологизмите има и друг смисъл---в каква сфера словосъчетанията са стсанали фразеологизми.

 

Класификация по произход на фразеологизмите

 

1.Едни от фразеологизмите водят началото си от народния бит----простирам се според чергата си,удрям на камък,запретвам ръкав,плювам на ръцете,пускам муха някому,правя сметки без кръчмар,слушам със зяпнала уста,отивам на вятъра,не цепя басма,вдигам рамене,силен като лъв,нахален като конска муха

 

2.Други пък са свързани с фолклора и народните вярвания,те водят началото си от приказките и анекдоти—мечешка услуга,оплита конците,мина ми котка път,лъжливото овчарче,като се обърне каруцата,пътища много

 

3.фразеологизми,свързани с определени професии---- на час по лъжичка(от медицината ),под пара съм,плувам срещу течението,хвана се на въдицата,пас съм,играя с открити карти,на ента степен,бия дузпата,вкарвам си автогол и др

 

4.международни фразеологизми,които водят началото си от антични легенди,предания,исторически факти----ябълката на раздора, танталови мъки, вартоломеева нощ, откривам Америка, зъб за зъб и др.

 

5.фраземи се получават и чрез фразеологизация на заглавия и изрази от художествени произведения по пътя на метафората или обобщението-да бъдеш или да не бъдеш (Шекспир),мамино детенце(Л.Каравелов),каквото сабя покаже(Хр,Ботев)

 

Фразеологизмът е устойчиво съчетание от думи с постоянен състав,което има единно граматично значение.

 

По-голямата част от фразеологизмите се възпроизвеждат без формални промени.Някои фразеологизми се употребяват с пълен и съкратен състав,без да променят семантичните и граматичните си качества-------смуча нечия кръв и пот,вкарвам някого в правия път,пускам муха някому

 

Най-често в състава на фразеологизмите проникват прилагателни,числителни,местоимения като определения на имена или глаголи—взех си голяма беля на главата,държа здраво фронта.Някои фразеологизми имат отворена структура по отношение на различните пояснения,предлози и съюзи---намирам се като в небрано лозе,вдигам на вили и мотовили, между четири очи.

 Среща се замяна на една дума на фразеологизма с друга от същата лексикално-гразматична категория или със синоним и така се получават лексикални варианти----играя по нечия гайда-свирка,боя се-плаша се като дявол от тамян,бия тъпана-барабана,не струва пуканата пара-грош,гладен като вълк-куче,мек като коприна-памук.

 

Възникват и синатактични варианти на фразеологизмите в резултат на промени в позицията на някои от компонентите и в резулатат от съкращаването им---ушито с бели конци---с бели конци ушито,държи ми влага0влага ми държи

 

В състава на фразеологизмите влизат и думи, които са излезли от активна употреба и остарели граматични формии и синатактични конструкции-во време оно-много отдавна, во веки веков-завинаги, в обятията на Морфей съм----спя дълбоко и спокойно.

 

 Примери за такива по-стари словосъчетания са: “През куп за грош” (Върша нещо небрежно), “От игла до конец” (От начало до край), “От дъжд на вятър” (От време на време), “След дъжд качулка” (Със закъснение), “Прав си Кривчо”(Не си прав)…

Някои фразеологизми са се повлияли от значението на диалектизми и жаргонизми. Понякога е трудно да преценим до каква степен е това влияние и да разграничим семантиката на основните изразни компоненти. Има и такива, които са се превърнали в пословици и поговорки: “Който пее, зло не мисли”, “На лъжата краката са къси”, “Лозето не ще молитва, а иска мотика”, “Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”, “Не оставяй днешната работа за утре”, “От трън, та на глог”… Редица речеви формули се използуват за поздравления и благопожелания: “Дал Бог добро”, “Да даде Господ здраве”…

Други примери за фразеологизми и жаргонизми: “Пращам за зелен хайвер”, “Показвам къде зимуват раците”,”Тури му пепел”, “Де го чукаш, де се пука”, “Пука ми на черупката”, “Правя се на две и половина”, “Отварям си очите на четири”, “Познавам му и кътните зъби”, “Правя се на дръж ми шапката”, “Взимам си шапката”, “Дреме ми на шапката”, “Накриви ми шапката”, “Кривя си душата”, “Излезе ми душата”, “На баба ми на хурката”,”Откривам Америка”, “Хващам пътя”, “Дим да ме няма”, “Пръждосвам се”, “Обирам си крушите”,”Пораства ми работата”, “Надувам главата на някого”, “Бия на някого дузпата”, “Последна дупка на кавала”, “На всяко гърне похлупак”, “На всеки дол дренки”, “Светя маслото на някого”, “Дрънкам празни приказки”, “Хващам света” (”хойкам”)…