Митрополит Панарет Погониански: "За да мога да бъда полезен на отечеството си и след смъртта си"

 Публикувал: Никола Бенин

Църквата "Св. св. Константин и Елена"

Надгробието на митрополита в търновската църква "Св. св. Константин и Елена"

Митрополит Панарет Погониански (по-известен като Панарет Рашев) е роден през 1808 г. в Търново. Той прави кариера в Цариградската патриаршия след 1845 г. без да губи националната си принадлежност. От 1854 г. е патриаршески митрополит без епархия, определен от Вселенската църква на управлява имотите ѝ във Влашко и Молдова. При учредяването на Българската екзархия през 1870 г. търновецът е приет в общността на екзархийските архиереи, като с авторитет, действия и опит подпомага много от ключовите инициативи.

През последните предосвобожденски десетилетия живее в Букурещ, но не прекъсва връзката си с родното Търново. Не секват и даренията му за образователни и социални действия в старата столица и отвъд нея. Най-яркият му жест в тази насока е дарението от 10000 австрийски дуката за основаването и поддържането на духовното училище в Лясковския манастир "Св. св. Петър и Павел". Приравнена към 24-каратовия стандарт на златото, тази сума представлява около 34 кг чисто злато.

Приложените печатни копия съдържат официален препис на завещанието на митрополит Панарет Рашев, съставено през 1886 г. и влязло в сила след смъртта му на 21 март 1887 г. От документа личи, че основните суми от голямото му лично богатство са насочени към образователните и църковни институции в родния му град и към новобългарското образование като цяло. Под управлението на Светия Синод на Българската православна църква от края на XIX век до 1947 г. с лихвите от двата дарителски фонда на Панарет Рашев са издавани книги, организирани паметни събития за митрополит Иларион Макариополски, подпомагани със стипендии младежи, обучаващи се в средни и висши духовни училища. 110000 лв. от основната сума са изразходвани за отпечаване на Светото писание - издание 1922 г. Така, дори и след смъртта си, забележителният търновчанин продължава да живее в духовното пространство на България. Тленните му останки се намират в притвора на затворената за поклонници търновска църква "Св. св. Константин и Елена" - в специален саркофаг, създаден по негова поръка и със средства, предвидени в споменатото завещание