неделя, 9 януари 2022 г.

Публично изказване по житейски проблем

1.Същност-

А)аргументативна структора

Б)чрез него се обосновава позиция,за да се изрази отношение към : хора, качества, поведение ,постъпки

2.Подготовка за създаване на изказването

А)осведомяваме се по проблема

Б)разсъждаваме

В)обмисляме подходящата композиция на изказването

3.Изграждане на изказването

А)формулираме тезата

Б)подреждаме доказателствата последователно и точно

В)формулираме извод

Г)усъвършенстване на изказването

4.Използване на различни техники при изграждане на изказването

А)разсъждава се върху причинно-следствените връзки между факти и явления

Б)изпозват се примери

В)цитира се

Пример :

В сравнение с други области, въпросите, отнасящи се до екологията, и проблемите, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения, като една от основните теми в политиките на ЕС, се повдигат относително късно. В Римските договори, влезли в сила от 1-ви януари 1958 г., не е предвидена компетентност за екологичната политика, поради което държавите-членки предприемат мерки срещу увеличаващото се замърсяване на околната среда на национално ниво. Обстоятелството, че замърсяването на околната среда е проблем, който надхвърля границите на отделните държави и не може да бъде преодолян ефективно чрез национална политика, обуславя необходимостта от обща политика в областите, свързани с екологията.

Европейските общности подемат своите първи инициативи във връзка с опазването на околната среда през 1972 г. с приемането на първата Екологична програма за действие, в която са очертани първостепенни цели и насоки на действия в това отношение. Следва да се отбележи, че още с третата програма за действие от 1983 г. ударението е преместено върху основните принципи на превенцията и предотвратяването пред това в последствие да се правят опити за поправяне на нанесените вреди, след което усилията са насочени трайно към политика, насочена към предотвратяването. Към настоящия момент програмата за околната среда действа в своето шесто издание.

Шестата програма е приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 година за период от 10 години и се концентрира върху изменението на климата, природата и биологично разнообразие, околната среда и здравето на хората, природните ресурси, както и отпадъците. Програмата има за цел да гарантира високо равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве, и да подобри цялостно състоянието на околната среда и качеството на живота на гражданите, отчитайки обстоятелството, че внимателното използване на природните ресурси и опазването на глобалната екосистема, заедно с икономическия просперитет и балансираното социално развитие, са предпоставка за устойчиво развитие. Програмата насърчава интегрирането на проблемите, свързани с околната среда, във всички други политики на Общността, отчитайки обстоятелството, че чистата и здравословна околна среда е от съществено значение за благосъстоянието и просперитета на гражданите и обществото като цяло.

Изключителна компетенция по проблемите, свързани с опазването на околната среда ЕО получва обаче едва с Единния европейски акт през 1987 г. (чл. 174-176 от ДЕО). В него се очернават целите и принципите, на които се основават действията на Общността в областта на околната среда. Целите, които са очернати са насочени основно към опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, защитата на здравето на хората и осигуряване на разумно и рационално използване на природните ресурси. Действията се основават още на принципите за предприемане на превантивно действие, на отстраняването на вредите при първоизточника, както и на принципа, че замърсителят плаща. В ЕЕА е провъзгласен и принципът, че изискванията за защита на околната среда следва да бъдат включени като съставна част на останалите политики на Общността.

За да се осигури събирането, обработката и анализа на данни за околната среда на европейско равнище както и да се осигури обективна, надеждна и сравнима информация, която да даде възможност на Общността и на държавите-членки да предприемат необходимите мерки за опазване на околната среда, да оценяват резултатите от тези мерки и да гарантират, че обществеността е надлежно информирана за състоянието на околната среда, е създадена Европейска агенция по околната среда. Този орган на ЕС има за цел създаването на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда, която да събира, обработва и предоставя екологична информация от широка мрежа източници, изградена в държавите-членки на Агенцията. ЕАОС е създадена Регламент на Съвета (ЕЕС) №1210/90 от 7 май 1990 г. за създаване на Европейска агенция по околна среда и на Европейска мрежа за екологична информация и наблюдение, изменен с Регламент (ЕО) № 933/1999 на Съвета от 29 април 1999 година и Регламент (ЕО) № 1641/2003 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година и започва работа през октомври 1993 г. след установяване на нейното седалище в гр. Копенхаген, Дания.

Отчитайки обстоятелството, че околната среда и проблемите, свързани с нейното опазване, имат пряка връзка с човешкото здраве и с качеството на живот на хората, и като такива представляват значителен обществен интерес, от страна на институциите на ЕС са приети редица актове, които очертават нормативната рамка на правата на гражданите на ЕС във връзка политиката свързана с опазването на околната среда. Приетите актове акцентират основно върху правото на гражданите на свободен достъп до обширна по своя обем информация за околната среда, както и върху правото за ефективно участие при провеждането на процедурите по вземането на решения, във връзка с предвиждани дейности, за които се предполага, че ще окажат или могат да окажат значително въздействие върху околната среда, без оглед на това дали тези дейности се предвиждат за реализиране от органи на публичната власт или от частни физически или юридически лица.

Началото на процеса на промяна в подхода на публичните власти по въпросите на откритост и прозрачност по отношение на околната среда и достъпа на гражданите на ЕС до информация е поставено с Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъпа до информация за околната среда. С Директивата са определени мерки за упражняване на правото на гражданите за достъп до информация, свързана с околната среда, като се отчита, че общественият достъп и разпространението на такава информация от своя страна допринасят за по-добра осведоменост по въпросите, свързани с околната среда, способства за свободната обмяна на мнения, за по-ефективното участие на обществото във вземането на решения във връзка с околната среда и оттам за по-добра околна среда, което е в унисон с целите за устойчиво развитие. В последствие тази материя се доразвива и разширява от Директива 2003/4/ЕС на Европейския Парламент и Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕЕ