Пеьо К. Яворов "Две хубави очи" - анализ

 Никола Бенин

ПОВОД ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО

25 Март 1906 г.

Яворов среща Мина Тодорова

1906 г.

 Стихотворението е публикувано в сп.“Мисъл“

1910 г.

Мина умира в Париж.

◦        Лирическо стихотворение (миниатюра), 1906 г.

◦        Заглавие: метонимнo назовава любимата, акцентирайки върху нейната душевност

◦        Композиция: 18 стиха, 2 композиционни части, огледален принцип

◦        Проблеми и конфликти: невъзможната любов, сблъсъкът между невинността и греха, между небесното, част от което е любимата, и земното, към което принадлежи лирическият аз

Композиционни особености

◦        Стихотворението „Две хубави очи” е композирано по антитетичен принцип:

◦        Повторението на централните стихове е тяхно отрицание.

◦        Стихотворението има кръгова композиция.

◦        Изграждане на любовната тема в изповеден екстаз.

◦        Молитвени интонации, характерни за библейските текстове

Лирически говорител

Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя. Той извървява път, през който преосмисля себе си, като изменя собственото си отношение към абсолютното. Става дума за образа на човека, съсредоточен типично лирически в една точка - очите. Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя.

Лирическият изказ на чувствата се осъществява предимно чрез молитвеното съзерцание и преклонение пред любимата заради нейното духовно богатство.

 

                                                        Душата ми се моли,
                                        дете,
                                        душата ми се моли!

Образи

В стихотворението главен е образът на жената, на любимата. Този образ е изразител и стимулатор на това извечно човешко чувство - любовта, носител е на поетичните надежди и видения, които донасят в жестокия свят на делника небесната красота и етичната чистота.

Проблеми и идеи на стихотворението

Става дума за образа на човека, съсредоточен типично лирически в една точка - очите. Лирическият човек е представен пряко и непосредствено, като душевно сроден с читателя.

„Две хубави очи” става символ на женското начало, на споделената самота - „музика”, „лъчи”. В образа на любимата най-отчетливо са детайлизирани „очите”, синонимизирани с „лъчи”, „душа”, „музика”.

Изразни средства

✣              Повторения - пораждат мелодиката на стиха.

✣               Метонимия - още в заглавието (очите като елемент от човешкото тяло). Знак за духовност, непорочност, невинност.

✣              Антиномии – неразрешими противоречия, единствено за противоположностите.

✣              Апосиопеза (замълчаване в края) - характерно за символистичната поезия-предчувствие за нещо предстоящо, може би неизбежно, загадъчно. "Душата ми се моли....." - усещане за нестихваща вътрешна борба между вярата и съмнението.

 ✣              Анджамбман - пренасяне на фраза от един стих в следващия. Изразява драматизма в изживяванията на лир. говорител.

✣              Ангелизация - естетизираният, серафичен (ангелски) образ се извисява над всичко тленно. Икона, прекрасно видение. Внушения за храм, божествено…

 АНАЛИЗ

1-ва строфа

Чистотата и красотата на любимата се подчертават чрез двете смислообразуващи метафори - „музика”, „лъчи”. Музиката е изразител на етичната и моралната същност, лъчите - на красивото на неземното, според вижданията на кръга „Мисъл”. След тревожната мисъл “Не искат и не обещават те!”,поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота. Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди. В очите й той намира своето щастие и повтаря унесено:

2-ра строфа

Стремежът към любимата е белязан естетически от романтичния порив към хармония между красивото и прекрасното. Може би заради това са използвани твърде много синоними за назоваването, Яворов използва във всяка творба различен епитет или оригинално сравнение за любимата.

3-та строфа

Любовта в поезията на Яворов не може да се приеме само като част от неговия собствен свят. В много голяма степен чрез нея се размиват границите между индивида и света. Комуникативността на чувствата се осъществява в сферата на желаното пътуване към чистота и истина.

4-та строфа

Любовта като конфликт се пренася от сблъсъка между вътрешния свят на човека и външния свят на обществото към синтеза между идеалното и реалното в личността. Женските образи са изразители и стимулатори на това извечно човешко чувство, носители са на поетичните надежди и видения, донасят в жестокия свят на делника небесната красота и етичната чистота.