Имунната система влияе на човешкото поведение

Никола Бенин

Имунната система на организма може пряко да повлияе на човешкото поведение и определя неговите социални взаимодействия, установиха биолози от Университета на Вирджиния.

Учените са публикували своето изследване в списание Nature.

Това изненадващо откритие повдига основни въпроси за човешкото поведение. Оказва се, че имунната система влияе пряко - и дори контролира - социалното поведение като желанието за общуване с други хора.

Констатациите на учените може да имат важни последици за неврологични заболявания като нарушения от аутистичния спектър и шизофрения, се коментира в статия в Neuroscience news.

"Досега се смяташе, че мозъкът и придобитата имунна система са изолирани един от друг, и всяка имунна активност в мозъка, се разглеждаше като признак на заболяване. Но сега ние не само показахме, че те работят съгласувано помежду си, но и може би някои от нашите поведенчески черти да са възникнали поради имунна реакция на патогени", обяснява Джонатан Кипнис (Jonathan Kipnis), водещ автор на изследването. "Изглежда налудничаво, но може би ние сме просто многоклетъчни бойни полета на две древни сили: патогени и имунна система. Част от нашата личност всъщност може да е продиктувана от имунната система."

Еволюционните сили в действие

Кипнис и екипът му са установили, че менингеалните съдове директно свързват мозъка с лимфната система. Това преобръща десетилетни представи, че мозъкът няма пряка връзка с имунната система. Откритието дава възможност за изцяло нов поглед за това как протича взаимодействието между мозъка и имунната система и за самата еволюция на мозъчните функции.

Връзката между хората и патогените, според учените, може да има пряко въздействие върху развитието на нашето социално поведение и необходимото за оцеляването на вида развитие на методите за нашата имунна система, която ни предпазва от болести, които съпътстват тези взаимодействия. Социално поведение, разбира се, е в интерес на патогените, защото им дава възможност да се разпространяват.

^{Илюстрация: NeuroscienceNews.com}

Изследователите показват, че специфична имунна молекула - гама-интерферон - изглежда е от решаващо значение за социалното поведение. Това вещество се изработва от имунната система като реакция на инфекция.

Но ако се блокира активността на гама-интерферона чрез генетична модификация в лабораторни плъхове, някои области на мозъка им стават хиперактивни. В същото време животните са станали по-малко социални. Като върнали функциите на молекулата, се въъзстановила предишната работа на централната нервна система.

Изследователите отбелязват, че неуспехът на имунната система, като по този начин, може да бъде отговорен за различни нарушения на социалното поведение в неврологични и психиатрични заболявания.

"Изключително важно за организма е индивидът да бъде социален за оцеляването на вида. Важно е за търсенето на храна, половото размножаване, храненето, лова", разказва Антъни Филияно (Anthony J. Filiano) научен сътрудник в лабораторията на Кипнис и водещ автор на изследването. "Така хипотезата се състои в това, че когато организмите живеят заедно, по-често между тях се разпространяват инфекции. По този начин, ако са социална, имат по-голяма опасност от разпространение на патогени. Идеята е, че гама-интерферонът в хода на еволюцията е бил използван като по-ефективен начин за подобряване на социалното поведение като същевременно повишава антипатогенната реакция".

^{Структура на гама-интерферона.}

Последиците 

Изследователите отбелязват, че една дефектна имунна система може да е отговорна за "социалния дефицит в редица неврологични и психиатрични заболявания". Но за да се разбере какво точно означава това за аутизма и други специфични заболявания са нужни по-нататъшни проучвания. Малко вероятно е, една молекула да е отговорна за болестта, или да се окаже ключът към лечението, вероятно причината е много по-сложна, смятат изследователите.

Но откритието, че имунната система - а вероятно и микробите, могат да контролират социалното ни взаимодействие, повдига много интересни въпроси за изследване, както по отношение на борбата с неврологични заболявания, така и за разбирането на човешкото поведение.