Никола Бенин
Днес, 10.03.2020 год. се навършват 100 години от рождението на Борис Виан – писател едновременно на нежните чародейства и на жестокостта, на лекотата и на дълбоката тревога.
Борис Виан е френски писател, драматург, поет и музикант – композитор и тромпетист.
Най-известни негови творби са: „Палав и планктон”, „Културни развлечения”, „Пяната на дните”, „Заблудени мацки”, „Червената трева”, „Априлски момичета”, „Пази се от оркестъра” и други.
„ — [...] Човек не остава някъде, защото обича някого; човек си тръгва, защото мрази някого. Само злото ни кара да действуваме. Човек по начало е страхливец!
— Не знам дали това се нарича страх — рече Жакмор, — но на мен ми причинява мъка.
— За да не бъда прекалено голям страхливец — продължи Анжел, — съм предвидил някои допълнителни подробности, малко опасни: никакви провизии, малка дупка в лодката и съвсем малко вода. Това компенсира ли?
— Какъв глупак — изръмжа ядосано Жакмор.
— И тъй, от морална гледна точка, това е страх. Но от физическа е смелост.
— Никаква смелост, това е глупост — каза Жакмор. — Не смесвайте нещата. И после за какъв страх от морална гледна точка става дума. Никой не е станал страхливец само защото не обича някого или защото е престанал да го обича. Просто е така и това е, какво повече.
— Пак ще се забравим — рече Анжел. — Всеки път, когато двамата започнем да говорим, се отклоняваме, в дълбокомислени разсъждения. Ето още една причина да замина; така повече няма да ви уча на лоши работи.
— Да не мислите, че другите ме учат само на хубави — измърмори Жакмор.
— Вярно е, извинете. Забравих вашата прочута празнота.“
— Не знам дали това се нарича страх — рече Жакмор, — но на мен ми причинява мъка.
— За да не бъда прекалено голям страхливец — продължи Анжел, — съм предвидил някои допълнителни подробности, малко опасни: никакви провизии, малка дупка в лодката и съвсем малко вода. Това компенсира ли?
— Какъв глупак — изръмжа ядосано Жакмор.
— И тъй, от морална гледна точка, това е страх. Но от физическа е смелост.
— Никаква смелост, това е глупост — каза Жакмор. — Не смесвайте нещата. И после за какъв страх от морална гледна точка става дума. Никой не е станал страхливец само защото не обича някого или защото е престанал да го обича. Просто е така и това е, какво повече.
— Пак ще се забравим — рече Анжел. — Всеки път, когато двамата започнем да говорим, се отклоняваме, в дълбокомислени разсъждения. Ето още една причина да замина; така повече няма да ви уча на лоши работи.
— Да не мислите, че другите ме учат само на хубави — измърмори Жакмор.
— Вярно е, извинете. Забравих вашата прочута празнота.“
Из „Сърца за изтръгване“, прев. Андрей Манолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар