Сонет XVIII от Уйлям Шекспир с блестящото изпълнение на Питър О'Тул във филма "Венера"

Шекспир е гений и при писането на сонети, които са кристал от хиляда цвята и хроматични като звучение. Оттук възможността за тълкуването им е почти безкрайна. Но това сега не ни засяга. Нека оставим интерпретацията на атомната сила на стиховете на академиците и на студентите в други времена, а сега по-скоро да слушаме като човек, който слуша музика, един от най-известните сонети XVIII - може би заради достъпността на неговите сходки, заради пораждащите чародейни асоциации, ветровит каданс или заради това, с което завършва и което остава в паметта: „Докато мъжете могат да дишат или очите могат да видят, Толкова дълго живее това и това дава живот на теб“.

Уйлям Шекспи

Сонет XVIII

Не зная с летен ден да те сравня ли?

По-свеж и по-красив си ти. На май

цветята късат бури развилняли

и лятото ни има своя край.

Небесното око ни ту слепи,

ту светлият му лик мъглата скрива.

Пригалва ни, ласкае и гнети

природата с прищявка променлива.

И само не умира твоят ден,

и само твойто лято е безкрайно.

Не ще те лъхне смъртен дъх студен,

в сонетите ми ще живееш трайно.

Додето тук човешка гръд тупти,

сред живите ще бъдеш жив и ти.

Shall I compare thee to a summer’s day?

Thou art more lovely and more temperate:

Rough winds do shake the darling buds of May,

And summer’s lease hath all too short a date;

Sometime too hot the eye of heaven shines,

And often is his gold complexion dimm’d;

And every fair from fair sometime declines,

By chance or nature’s changing course untrimm’d

But thy eternal summer shall not fade,

Nor lose possession of that fair thou ow’st;

Nor shall death brag thou wander’st in his shade,

When in eternal lines to time thou grow’st:

So long as men can breathe or eyes can see,

So long lives this, and this gives life to thee.