Никола Бенин
Със
заповед Превителството на Италия затвори град Милано вчера, 12.03.2020, в шест
следобед. Тревожна нощ
Мълчанието, изразено с едно от най-често
срещаните клишета, „издава оглушителен
шум“ или още: мълчанието говори. Изминалата нощ в Милано тишината не вдигаше шум, абсурдно е и мълчаливо. Това е нещо по-лошо. Това е отсъствие. На небето има пълнолуние,
което при други случаи, Милано би изглеждал величествен. Тази нощ не. Това
е признак на лоша поличба, насред високите сгради луната се издига като предупреждение, като проклятие и разпръсква около града венец от ослепително обезпокоителна светлина.
Бил съм в Милано. Прекланял съм се на италианския
гении в изкуството и културата. Бил съм стъписан от красотата на величествената Миланска катедрала Дуомо (Duomo di
Milano). Възхищавал съм се на кресивите дами, ухаещи на скъпи парфюми,
и купуващи дрехи – уникати от (Quadrilatero della moda) или Модният квадрат с бутици, откъдето тръгва
модата. Суматоха, забързаност и италианска бъбривост. И туристи, туристи..
много, от които китайски.
Сега си представям като видение един призрачен
град. Няма го дори уличният музикант, който да наруши със своите песни
абсурдната тишина.
Питам се, дали
ще се променим наистина след това световно проклятие? Но сега, когато всички ни
избягват, всички ни държат на разстояние и всички ни гледат с подозрение, как
се чувстваме в ролята на вече не главни герои в общуването, а различни?
САМОДОСТАТЪЧНО ТЪЖНИ И ТРАГИЧНИ...
Едно обаче съм
сигурен – този луд, луд свят ще бъде различен след CORONAVIRUS.
Няма коментари:
Публикуване на коментар