Никола Бенин
Всеки път, когато се връщам в спомените
си към Стреза (това е перлата на Лаго Маджоре), си представям Ницше да седи на
една от пейките, погълнат от красотата езерото и на Боромеовите острови.
Знаел
как да избере местата за изгнанието си великият философ.
Проблясък на паметта. Заратустра и неговите
скитания в стремеж на преодоляване на даденото,
на статуквото, озарен от огъня на волята. Ницше стига до прозрението, че
човекът „е нещо, което трябва да се превъзмогне“, да стане самодостатъчен или
казано с неговия език – в „свръх човек”.
Така мисията на скитащия се с фенер в ръка Диоген "Търся човека",
както и съществесвущият в литературата емблематичен израз "Шерше ла
Фам" (Cherchez ld femme) ("Търся жената") придобиват нов смисъл,
ново концептуално значение.
Красота,
философия и неизменна вода, вода, вода... Всичко това неусетно ме откъсва от
делничното, мимолетното и ме пренася в безкрайността на времето. Мисля си, не е
ли това начинът за постигане на вечността тук на земеята?
Лаго
Маджоре – чародейна красота – прекрасна и незабравима...
Няма коментари:
Публикуване на коментар