На 14 октомври 1915 г., с манифест, цар Фердинанд I обявява война на Сърбия и Царство България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. В Първата световна война се включват две коалиции – Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Франция, Великобритания, Русия и още 24 страни).
Националната катастрофа от 1913 г. е повратна точка, предопределяща решението към коя от двете страни конфликта ще се присъединим. Договорите след Междусъюзническата война определят държавни граници, които са категорично неприемливи за нас – територии с преобладаващо българско население в Източна Тракия, Македония и Южна Добруджа са заграбени от Турция, Сърбия, Гърция и Румъния.
След избухването на Първата световна война на 28.07.1914 година, България обявява, че ще пази неутралитет (20.11.1914 г). Това е стратегически ход, за което говори и ключовата фраза в декларацията на българското правителство – „с пушки при нозе“, както и полученият по-рано същата година военен заем от немската банка „Дисконто гезелшафт“ на стойност 500 милиона марки.
Целта на България е една – национално обединение, което не може да бъде постигнато с предлаганото от Съглашението. Обещаваното от тях – част от Южна Добруджа, Източна Тракия до линията Мидия-Енос и безспорната зона в Македония, не е съгласувано с Гърция и Сърбия, които категорично оспорват. Важно е да се отбележи, че това са територии, които ще получим след евентуална победа на Антантата във войната.
От друга страна, Централните сили ни предлагат всичко, което гарантира националнотото ни обединение – цяла Южна Добруджа, цяла Македония, част от Стара Сърбия и корекция на границата с Османската империя. Обещаните територии може да получим още преди края на войната, в зависимост от развитието ѝ.
На 06.09.1915г. Царство България сключва четири договора – Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария, българо-германски военен договор, тайна българо-германска спогодба и конвенция с Османската империя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар