Бракът между Алексий Слав и Маргарет- Изабел

Публикувал: Никола Бенин

Аз Ви давам дъщеря си, стига Бог да Ви позволи да ѝ се радвате. Аз Ви давам с нея и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че Вие ще бъдете мой човек и ще ми служите…

Останки от крепостта в Цепина

До 1211 – 1212 г. Алексий Слав резидирал в родопската крепост Цепина, днес край село Дорково в Родопите, а след това се преместил в Мелник.

Там той се разпореж­дал като „самодържец“. Това личи от ед­на негова грамота на гръцки език, изда­дена през 1220 г.  Той считал властта си за равна на царската – назовава манастира край Мелник „деспотски и царски“. Съвременниците му също имали високо мнение за него. Византийският хронист Георги Акрополит отбеляз­ва: "Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от Константинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всич­ки противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвай­ки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а поня­кога – на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...“.

Един от летописци­те на Четвъртия кръстоносен поход (1199 – 1204 г.) описва подробно срещата между импера­тора и българския велможа, който се държал не като обикновен молител, а със самочувствието на силен владетел, който търси подхо­дящ на ранга си съюзник. Хенрих (в западната историография — Анри) приел Алексий Слав в палатката си в присъстви­ето на най-знатните си барони и рицари. Съгласно етикета Алексий Слав коленичил, целунал крака и ръката на императора. След това обещал васално подчинение и вярна служба. След това поискал за съпруга едната дъщеря на Анри, като изрекъл следните думи:

“Господа­рю, обърнаха ми внимание, че Вие имате дъще­ря, която, моля Ви, ако обичате, да ми я дадете за жена. Аз съм човек доста богат със земя и съкровища от сребро и злато и в моята страна ме почитат доста като благородник…”

Дръзките думи отначало породили насмешка у императо­ра, а после неговия яд. Неколцина барони, обаче, го посъветвали да не отхвърля толкова бързо българския владетел. Те разбирали, че не могат да удържат Тракия, ако между Борил и Алексий Слав се установи единодействие. Убедили го да се съгласи с отправеното предло­жение. Анри приел и се обърнал към госта си с думите:

“Аз Ви давам дъщеря си, стига Бог да Ви позволи да ѝ се радвате. Аз Ви давам с нея и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че Вие ще бъдете мой човек и ще ми служите…”

Така императорът възвестил, че приема Алексий Слав сред своите васали. Освен това, той потвърдил, че ще му помогне да завладее престола на България. След няколко дни бил обявен годежът, а в крепостта Станимака се състояла втора среща между бъдещите роднини, на която било опреде­лено времето на сватбата. Император Анри подарил на Алексий Слав любимия си кон – особен знак за благоразположение. Алексий Слав трябвало да приеме от своя страна в своите земи два рицарски отряда под командването на импера­торския брат Евстатий. Така завършила тази среща. След това кръс­тоносците потеглили към Константинопол, спо­койни, че са укрепили властта си в Тракия и Родопите. По пътя към столицата Анри и Алексий Слав се срещнали за трети път. Българският владетел бързал да вземе невръстната си още невеста. По поръка на императора тя е доведена в Силиврия, където бъдещият ѝ съпруг я вижда за първи път. След това тримата – бащата, дъщерята и зетят, потеглят за Константинопол. Сватбата била отпразнувана пищно. Императорският зет бил почетен с най-високата възможна титла – деспот, а тържествата продължили цяла седмица. 

На раздяла император Анри дал обстойни съвети на дъщеря си как да се държи като съпруга, а тя обещала да изпълнява неговите наставления.

Невестата се казвала Маргарет-Изабел, тя била само на 13 години, когато заминала с чичо си и една придворна дама за крепостта на Алексий Слав в Цепина. 

Когато хубавото, знатно момиче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата я посрещнала майката на Алексий Слав - Тамара. Момичето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите:

- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! 

Тамара, (нямаща понятие от френски) приела думите на Маргарет-Изабел за благословия и отговорила:

- Амин, дай Боже!

Безкрайно младата съпруга прекарвала по-голямата част от времето си в разходки из близките гори, ходела до връх Къркърия, качвала се на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Маргарет-Изабел се разболяла и не навършила година от омъжването си, починала. По нейно желание била погребана на съседния връх, та при изгрев слънце първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.

През 1211 г. цар Борил се възползвал от заетостта на Анри в Мала Азия и отново подновил войната с Латинската империя. Изпратил на севастократор Стрез 52 отряда войска. С тяхна помощ Стрез нахлул в Солунското кралство. Силите на рицарите били незначителни и ако не била решителната намеса на деспот Алексий Слав, участта на държавата им би била по-различна. Стрез бил разбит в Пелагонийската равнина от кръстоносците, а Славовите войски заедно с латинците отблъснали Борил и му нанесли тежки поражения – 24 отряда пехота и 2 отряда конница били пле­нени и безмилостно изклани, но не от своите, а от рицарите. По този начин деспот Алексий Слав разширил владенията си в Македония, отново завзел Мелник и дори пренесъл там столицата си. Всички негови действия били одобрени от император Анри Фландърски. През януари 1212 г. той уведомил всички свои приятели от Европа, че Борил е узурпатор и е „заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския на­род“. Така той потвърдил дадените обещания при сродяването с Алексий Слав и отново признал претенциите му за престола в Търново.

Когато починала френската съпруга на Алексий Слав, връзките му с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се нова обстановка на Балканите деспот Алексий Слав проявил политически инстинкт за оцеляване, като взел за жена дъщерята на Теодор Петралифа, шу­рей на Теодор Комнин. Сближението с амби­циозния грък запазило Славовите владения като остров насред епирските територии. Оттук насетне сведенията за Алексий Слав секват. Споменат е през 1228 г. като враг на латинците.

По-късно земята на Слав е упомената в договора между бившия йерусалимски крал Йоан дьо Бриен и Латинската Цариградска Империя, сключен в Перуджа на 9 април 1229 година. Вероятно след битката при Клокотница (9. III. 1230) владенията му били присъе­динени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.

Крепостта на Алексий Слав край Мелник

Споменът за него е живял със столетия в преданията и легендите. Името му се споменава в една грамота на владетеля Константин Драгаш през 1393 година. През 15 и XVI век Родопите са наричани в някои извори в негова чест Славееви гори. 

Не е известно българският деспот да е имал деца от двата си брака.

Пo иcтoричecки дoкумeнти тoзи зaбeлeжитeлeн бългaрcки бoлярин oт динacтиятa нa Aceнeвци e пocтрoил в cтoлицaтa нa cвoятa Бългaрия - Мeлник - двa мaнacтирa – „Cв. Бoгoрoдицa Cпилeoтиca” и „Cв. Бoгoрoдицa Пaнтaнaca”, и двaтa cъc cтaтут нa цaрcки oбитeли. Тe принaдлeжaт към типa нa мaлкитe чacтни мaнacтири c възпoмeнaтeлни функции, издигaни oт влaдeтeлитe във Визaнтия, Бългaрия и Cърбия cлeд ХІ в. зa прocлaвa и възпoминaниe нa тeхнитe дeлa и нa ceмeйcтвaтa им, в кoитo дa прeкaрaт в cпoкoйcтвиe cтaринитe cи, и където душитe им дa нaмeрят вeчeн пoкoй.

Според проф. Виолета Нешева, деспот Алексий Слав е бил висок около 2.10 м. Той е бил типичен представител на династията на Асеневци, в която вуйчовците му – Калоян и Петър също са надхвърляли два метра. 

От този период е запазена също църквата Св. Димитър в село Паталеница