Никола Бенин
Според обявеното Нобеловата награда се връчва на Петер Хандке:"За влиятелна работа, която с езикова изобретателност е изследвала периферията и спецификата на човешкия опит".
Роден е на 16 декември 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, по онова време част от германския Трети райх. Хандке завършва католическата хуманитарна гимназия в Танценберг и именно там публикува първите си литературни текстове. После учи право в университета в Грац. По време на следването си Хандке се утвърждава като писател, свързва се с новосъздадената "Грацка група" - сдружение на млади австрийски автори, основано от Алфред Колерич. Групата публикува в литературното списание "Манускрипте".
След като напуска Грац, Хандке пребивава в Дюселдорф, Берлин, Кронберг, Париж, в САЩ (1978 - 1979) и в Залцбург (1979 - 1988). От 1991 г. живее в град Шавил близо до Париж.
Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Той е едва на 24, когато издават романа му "Стършелите", възприет като явление и от читатели, и от критика. Следват повестите и романите "Страхът на вратаря при дузпа" (1970), "Кратко писмо за дълга раздяла" (1972), "Нещастие без ропот", "Когато желанието още помагаше", "Часът на истинското усещане", и сред тях особено значимата повест "Левачката"/1976/, по която е заснет и филма, номиниран за наградите на кинофестивала в Кан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар