Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов

Никола Бенин

Така започват спомените на Добринка Добрева-Стоилова:

“Познавахме се с Фани от Легиона. През 1942 г. бях с нея в Македония. А девети септември 1944 ме завари във Велико Търново.

След 15 септември 1944 се завърнах в София безработна. Търсех работа, търсех познати. Някъде край църквата Света Неделя непознат мъж ме потупа по рамото: “За малка справка, моля.”

Знаех какво значи това.

Беше 11 октомври 1944.

Въведоха ме в една къща. Със силови методи ме питаха за неща, които и аз не знаех. След 2-3 дни ме вкараха в Дирекцията на милицията. Изкачих много стълби и накрая ме бутнаха в една ниска таванска стая, препълнена със сиви, мръсни, измъчени жени, а сред тях само една позната: Фани! Беше 16 октомври 1944. Рожденият й ден! От нея научих! Тя въпреки всички несгоди се открояваше от останалите с достолепието си, с дългата си, прибрана на кок коса, с държането си.

Една нощ, през декември, извикаха всички жени от килията, натовариха ни на камион, закрит с платнище, и ни изведоха, без да ни кажат накъде. Какво ли не си помислихме. Камионът спря пред централния затвор. Вдигнаха брезента, наредиха ни да слезем и ни поведоха към съблекалнята. Казаха ни да се съблечем и да влезем в банята. Влязохме. Рукна гореща вода. Но докато намокрихме главите и телата си с благодатната топла вода, ненадейно струя студена вода ни обля и изтръгна от нас вик на ужас. “Стегнете се в кръг! Да влезе една в средата!” извикаха. Така и направихме: прилепнали една до друга, тяло до тяло, предавахме от топлината си на тая, която беше в средата. Редувахме се, за да не замръзнем съвсем. По косите на всички ни висяха ледени висулки. Фани беше разпуснала дългите си коси. Отгоре, от счупените прозорци, надничаха ухилени мъжки лица, подвикваха.

Добре, че човешкото тяло има неизвестни защитни сили.

Никоя от нас не се разболя. Скоро ни върнаха дрехите - изварени, изпарени, още горещи от сушилнята веднага ги облякохме. Затоплихме се. Почнахме да си изцеждаме косите. После всички дружно почнахме с ръцете си да сушим дългите коси на Фани. Нейните коси изсъхнаха едва на втория ден.

Малко се поуспокоихме, че спряха разпитите от следствието. Но дълго още нямахме връзка с външния свят, нито писма, нито колети.

Тогава, наобиколили Фани, я слушахме да ни разправя по нещо от нашата, българска история.

Дълго време нямахме връзка с външния свят. В края на януари 1945 Фани получи губерче от приятелка, на което спеше.

Мене ме освободиха през април 1945, а Фани е била осъдена на 5 години затвор за “Великобългарски шовинизъм”!”

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София. Родителите й настояват тя да учи музика в Мюнхен и тя заминава да учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). Нещата се нареждат точно, както Фани е пожелала, защото още като гимназистка е срещнала голямата си любов и нейното име е Чавдар Мутафов. Той е роден на 19 септември (1 октомври нов стил) 1889 г. Родом също от Севлиево, когато се запознава с Фани, той е 13 години по – голям от нея. Той вече е следвал архитектура в Мюнхен, но на два пъти е прекъсвал, за да участва в балканските войни, издал е първите си творби „Марионетки” (1920) и „Дилетант. Декоративен роман“ (1926). Книгата „Марионетки“ на Чавдар Мутафов излиза в само 21 екземпляра. Мутафов е автор на множество художествени есета, разкази и манифести. Занимава се с литературна критика. Превежда текстове на някои автори на немския диаболизъм и експресионизъм.

Книгата Дилетант (декоративен роман) от Чавдар Мутафов е написана през 1920/21 г. и носи следите на езикови и стилови експерименти. След като е отхвърлена от всички издателства, като невъзможна за търговия, авторът я издава сам. Както никой издател не се решил да го отпечата, така и никой книжар не поел риска да го разпространи, поради страх от финансова загуба. “Дилетант” бил подарен на малцина приятели и критици, почти целият тираж си останал у Чавдар Мутафов. Синът му Добри Мутафов и до днес съхранява няколко кашона, претъпкани с романи.

Деветнайсетгодишната Фани Попова се омъжва за Чавдар Мутафов и двамата заминават за Мюнхен. Живеят заедно, той учи архитектура, тя – пиано, посещава лекции по история на изкуството, общуват с българската бохема в Мюнхен, слушат Вагнер, ходят на спектакли, изложби и музеи.

Най-ранните й публикации в България се появяват във “Вестник на жената” през 1924 г. Нейни текстове излизат в престижни български артистични и научни списания като “Българска мисъл", “Златорог”, “Философски преглед", “Златоструй" и във вестниците “Литературни новини”, “Стрелец”, “Съдба”.

Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеневци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя се превръща в най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

През 1925 г. Чавдар се дипломира, същата година се ражда синът им, Фани прекъсва следването си и тримата се прибират в България.

Години по-късно в интервю синът им Добри Мутафов споделя: “Не искам с това да кажа нищо лошо за татко, но майка ми беше по-силният характер. Много хора, като видят нейни снимки, веднага забелязват, че на лицето й е запечатан  израз на воля и властност. Впрочем, аз като дете доста съм страдал от това. Казано на груб език, тя доста ме командореше, а аз, като всеки млад човек, исках повече свобода. Докато баща ми много-много не се интересуваше от това какво правя. Но никога не възразяваше на майка ми по “педагогически въпроси”.”

Снимка на Фани Попова Мутафова, съхранявана в Националния литературен музей

Петко Тихолов, който е разговарял с нея, си припомня: “Една случка от детството се е запечатала особено силно в съзнанието на писателката и по-късно тя я тълкува като знак от съдбата. Като дете Фани и семейството ѝ посетили двореца Отьой в Париж. Високопоставен френски офицер я вдигнал на ръце и я поставил върху леглото на Наполеон с думите: „Нека тази малка българка запомни, че някога е седяла връз леглото на Наполеон.“

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство. Фани Попова е авторка също така на генеалогия на династията на Кобургите и издава книга за принцеса Мария-Луиза, майката на цар Борис  III.

Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и благодарение на застъпничеството на баща си.

В протокол - 4 на Управителния съвет на СБП от 17.ХI.1944, озаглавен: "Разглеждане дейността на съюзните членове през времето на фашисткия режим в България", срещу името на Мутафова е записано: "Най-ярко проявена фашистка писателка у нас. Основателка на разколническия писателски съюз "Иван Вазов"." Пак в същия документ пише: "Съгласно чл. 14 от устава, ако някой от изключените, но не осъден от Народния съд, след време покаже добра воля и със своята литературна дейност заличи вината, поради която е изключен, може по преценка на Управителния съвет да бъде отново приет за член." Народният съд "обвинява Ф. Мутафова, писателка, гр. София, че със статии, речи, книги и други действия е провеждала, и то користно, прогерманска политика. Същата е способствала да бъде насадено в нашата художествена литература национал-социализма и българския шовинизъм."

Списание Българска Орда, излизало в годините 1937-1943 г. се оказва една от причините да я обвинят във великобългарски шовинизъм. В него фигурират длъжностни имена като Наместник Главатар на Българската орда, Предводител на Софийската орда, Воини на Ордата.

Фани Попова-Мутафова, заедно със съпруга си и други видни интелектуалци, става член на основаната през 1938 година историко-научна организация „Ордата”. Дружеството има за цел да разяснява истината за древната българска история. След идването на комунистическия режим членовете на организацията са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии.

В брой от 1939 г. например четем:

Българската Орда е рожба на инстинкта за самосъхранение, защото, ако България продължава да върви по пътя на утопиите, умело посочван от нейните врагове, тя неминуемо ще отиде към погибел.

Войната, въпреки мъдруванията на всички умници и алтруисти, хлопа на човешките порти. Тежко и горко на този народ, който не е подготвен да я посрещне!

През 1948 г. са възстановени гражданските й права, а годината, през която се възстановява членството на Мутафова в СБП, е 1963.

Портрет на Чавдар Мутафов от Иван Милев

През 1944 г. Чавдар Мутафов е изключен от СБП с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945 г. без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946 г. е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. “Архитектура”, а от 1947 г. до смъртта си е е безработен и нито един негов текст не е допуснат до печат.

По това време синът им е бил 18- годишен младеж.

“По време на репресиите върху родителите ми (баща ми без съд бе изпратен в мините на Бобовдол за около една година) аз бях войник. Знаете ли, избягвам и до днес да мисля за това тягостно време. Чувствителна натура съм и тогава дори бях получил (в резултат на изживяването за съдбата на родителите ми) някакво нервно разстройство… И сега изпитвам едно тревожно чувство, когато си спомням за това, как баба и дядо търсеха адвокат за майка ми, или къде е изпратен на лагер баща ми, след арестуването му, как ходехме на свиждане на мама в затвора, където я виждахме стоически да понася всичко, въпреки пристъпите на астма, които там зачестиха. Слава богу, намериха се добри хора, които се застъпиха за нея, помогнаха й някак и тя бе преместена в болницата на затвора.”

След излизането си от затвора Фани става редакторка на книги и преводачка от италиански. В архива й, който днес е собственост на Фонда на Националния литературен музей, има голяма кореспонденция с италиански писатели и книги с техни автографи. За преводаческата й дейност благоприятства фактът, че тя 12 години е живяла в Италия. Ценител на италианската литература, тя на първо място сред любимите си автори поставяла Джовани Верга с романа му “Черен хляб”. Отбивала се почти ежедневно в италианската книжарница на Димитър Караджов.

Произведенията на Фани Попова-Мутафова се радват на нестихващ интерес не само сред българските читатели, но и извън границите на страната. Затова след 1944 г. от чужбина се свързват със Съюза на писателите, за да установят контакт с авторката и да преведат и издадат нейни книги. Но отговорът на Писателския съюз бил, че Фани Попова-Мутафова вече е умряла.

Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов и Николай Лилиев в Мюнхен, 1925 г.

Все пак през 1962 г. преиздават „Дъщерята на Калояна“, но й налагат да се разкае за „грешките“ си. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта й без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

В годините след репресиите Фани работи усилено върху два романа. Първият е озаглавен “Великата река” и представлява трилогия, посветена на ранната българска история и произхода на българите.

Работата по този роман остава на етап събиране на извори. Другият роман е “Елена Драгаш”.

Фани Попова-Мутафова умира през 1977 г. Съюзът на българските писатели не изпраща свой представител на нейното погребение.