Колекция в Лувъра. Саркофагът на съпрузите. The "Sarcophagus of the Spouses"

Този изключителен паметник, саркофаг или каменна урна, идва от Каере (Caere) (модерено Cerveteri), известен в Архайския период със своята глинена скулптура. Представя починалия, нежно привързан, легнал на леглото в отношението със съпругата, в съответствие със стил, произхождащ от Мала Азия. Те правят жест, като предлагат парфюм - ритуал, който заедно с поделянето на вино, е част от погребалната церемония.

Саркофагът на съпрузите е открит през 1845 г. от Маркиз Кампана ( Marquis Campana) в некропола Бандитачия (Banditaccia) в Каере (модерено Cerveteri). Закупен през 1861 г. от Наполеон III, този паметник често се смята за саркофаг поради изключителните му измерения. Въпреки това, неговата функция остава несигурна, защото погребението и кремацията се практикуват и от етрусите. Всъщност може да е била голяма урна, предназначена да съдържа пепелта на починалия. Налице е само един пример, подобен на тази работа Музео Национале етруско ди Вила Гюлия, Рим (Museo Nazionale Etrusco di Villa Giulia, Roma), който също така демонстрира високото ниво на умения, постигнато от скулпторите на Каере в глинена скулптура през края на VI век пр.н.е. През архаичния период теракота е един от предпочитаните материали в работилниците на Каере за погребални паметници и архитектурна декорация. Гъвкавостта на глина предлага на занаятчиите множество възможности, компенсиращи липсата на камък, подходящ за скулптура в южната Етрурия.

Bibliography

Briguet Marie-Françoise, Le Sarcophage des époux de Cerveteri 
du musée du Louvre, Paris, Éditions de la Réunion des musées nationaux, 1988.
Les Étrusques et l'Europe, cat. exp. Galeries nationales du Grand Palais, Paris, 15 septembre-14 décembre 1992, Altes Museum, Berlin, 
25 février-31 mai 1993, organisée par la Réunion des musées nationaux, 
le Ministerio per i beni culturali e ambientali, Italie et les Staalichen Museen zu Berlin-Preussischer Kulturbesitz, Éditions de la Réunion des musées nationaux, 1992, pp. 234-236, 330, 337, 354, 411, 432, n 411, fig. 352-357.