Публикувал: д-р Никола Бенин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пере Тошев
| Пере Тошев | |
|---|---|
| български революционер | |
|
Източник: Държавна агенция „Архиви“
| |
| Роден |
1865 г.
|
| Починал | |
| Подпис | |
Петър (Пере) Наумов Тошев (изписване до 1945 г. Петъръ Наумовъ Тошевъ) е български[1]революционер, активен участник във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Лефтер и други.[2]
Биография
Ранни години
Пере Тошев е роден през 1865 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в мияшко семейство на богати и видни изселници от Дебърско. Негов племенник е войводата от ВМОРО Спиро Тошев. Началното си образование завършва в Прилеп, а от 1882 година в Солунската българска мъжка гимназия. Изключен е от нея през 1884 година след участие в училищен бунт и последвал обиск, при който в него е намерена „Българска христоматия“ от Константин Величков и Иван Вазов.
Същата година се установява в Пловдив и завършва VI клас в местна гимназия. С помощта на Спиро Костов и Владимир Кусев, Пере Тошев организира в Станимакаподразделение на БТЦРК, който има за цел освобождаване на Македония и Одринско. В Пловдив Тошев е куриер на БТЦРК и взима участие в Съединението, като е един от четниците завзели градската поща.[3]
След започването на Сръбско-българската война Пере Тошев е доброволец в отряда „Македонски харамии” на капитан Коста Паница. Отличава в боевете при Сливница и в сражението при Пирот, при което е ранен и след това нагреден с орден „За храброст“. В периода от 1885-1890 година Пере Тошев и Андрей Ляпчев устройват наново редица тайни съвещания из Пловдивските села. Вземат решение за организирането на нова македоно-одринска освободителна организация. През 1890 година двамата обикалят Македония с разузнавателна цел.
ВМОРО
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов(директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилеп, и година по-късно, след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където заедно с Гьорче Петров подпомагат местния революционен комитет и издават вестник „На оръжие”, там става близък и на Даме Груев.
През 1896 година с помощта на Върховния комитет и Димитър Матов, който пише на училищния инспектор Васил Кънчов, Пере Тошев се премества в Солун като учител в българската гимназия.[4] От 1898 година се намира в Солун и работи като училищен инспектор[5], в същото време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската афера е осъден на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, но през 1902 година е амнистиран.
„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, Х. Матовъ, Ив. Х. Николовъ“
Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се обявява против общо масово въстание. Пере Тошев отказва да заеме поста си в централния щаб, но по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Мариовския революционен район. След потушаването на въстанието, с помощта на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възстановява революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година отново е избран за член на ЦК на организацията. При масовизирането на сръбската пропаганда в Македония в ПоречиетоПере Тошев по мирен път опитва да неутрализира сръбските чети в района. След пленяването на Даме Груев той лично се среща с Глигор Лямев, като впоследствие Даме Груев е освободен. След убийството на Гарванов и Сарафов закратко е арестуван като заподозрян. След Младотурската революция Пере Тошев се обявява против легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „Конституционна заря” и „Единство”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция)[6]. През 1910-1911 година е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.
Убийство
През 1912 г. Тошев заминава за София, за да се лекува в клиниката на своя единомишленик доктор Стефан Сарафов. След сключения съюзен договор между България и Сърбия, особено след лекомисленото разделяне на Македония на спорна и безспорна зона, Тошев протестира. Той иска да бъде приет в Народното събрание и изслушан, но е арестуван. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при близките си. След като му е издаден открит лист от турското посолство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация Червените братя[7], Тошев е убит на (21 април[8]) 4 май на пътя между селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на парчета и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата на село Фариш, Тиквешко.
През май 2012 година, в Асеновград бе поставена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча присъстват много хора, сред които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и председател на Съюза на македонските организации.
В Централен държавен архив на "Държавна Агенция: Архиви" се съхраняват документи и писма, свързани с революционната дейност на Тошев. През 2013 година, община Благоевград закупи архив, съдържащ непознати досега писма, вестници, снимки, лични вещи, разписки, дневници и други на дейци и ръководители на ВМОРО и ВМРО. Колекцията включва ценни и редки оригинални писма на Пере Тошев.
За него
Пере Тошев в Радовиш
Симеон Радев казва за Пере Тошев:
| „ | Пере Тошев е, между най-големите македонски дейци, най-неизвестният. Той живя в самота и умря незабелязано. Неговият тих и меланхоличен образ е, обаче пълен с рядко и скъпоценно очарование. У никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство както у него. | “ |
Анастас Лозанчев пише за него за периода на създаването на ВМОРО през 1894 година:
| „ | Пере беше с оформени идеи, с оформени възгледи по революционните борби, които никой друг по това време немаше. Той беше стар революционер, участвал и с други македонски българи... в съединението на Северна и Южна България.[9] | “ |
Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Пере Тошев:
| „ | Въплощение на чест, родолюбие, бохемство и доброта, Пере бе дал, в хармонично съчетание, всичко, което би трябвало императивно да съпътствува революционера. Но нещастният Пере никога не бе допущал, че той ще бъде използуван като мъртвец от грубо тенденциозната ръка на безчестни историци, които, в желанието си да хвърлят в забвение и сянка истинските водачи на революцията, изровиха труповете на скромни труженици и с дързост и истерика кощунстваха с имената на смирените редници на революционното дело.
Бедният прилепски даскал би потънал в земята от срам, ако някой някога му бе подхвърлил, че ще настъпи едно нахално и безотговорно време, когато пред имена на революционни водачи, като генерал Цончев, полковник Николов, Сарафов, полковник Янков, мичман Тодор Саев, Тодор Лазаров и десетки други, щеше смутено да се оглежда името на познатия из софийските бирарии добряк, Пере Тошев.[10]
| “ |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996.
- Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев
- Свeтозар Тошев, племенник на Пере Тошев - "Пере Тошев; личност и дело - по случай 110 години от рождението му", София, 2 април 1975 година
- "Родословие на фамилията Тошовци", София, 1980 година
Бележки
- ↑ Писмо на Пере Тошев до Екзарх Йосиф
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934. Звезди, 1999. с. 60.
- ↑ Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 80.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.25, стр.2
- ↑ Антон Страшимиров, Две годишнини от вестник "Независима Македония", бр. 11 от 3 май 1923
- ↑ Сите българи заедно, Пере Тошев - съвестта на Македония. Силата на документите. Цочо В. Билярски.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 141 - 142.
Няма коментари:
Публикуване на коментар