Сава Василев
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Първо послание до учениците
Щом Господ има ден, свето Преображение,
а морето пише черна дата в тайния си календар,
не трябва ли аз да се потрудя някак –
да сторя кротък кръст и подир бдение,
да принеса най-скъпите неща във дар?
Май трябва! С какво обаче да се разделя? Навеки!
Със близките не мога. Предметите – не струват жал.
От тук до другата земя е скучно мигване.
Едно залитане и подир две-три преки
си вече тор в подземния хамбар.
А Той е раждане. Нов образ и живот във световете.
Завръщане и безпределност с проста цел.
Ако си син на звездни ветрове и на комети,
ако си търсил корена на Принцовото цвете,
ще мислиш ли за дарове; какво си дал и взел?
В очакване да ме познаят спирам насред пътя.
Не се оглеждам. Вече не шептя. Не се надявам.
Щом хлябът във торбата се превръща в буца сол,
а птицата в ръката ми в яйце, което тайно мътя,
преобразен съм! А иначе – все същия оставам.
От снощната вода и тази нощ насън ще пия!
От календара ще изхвърля всички снежни дати.
И подивял, задъхан, посинял – до кокал гол
ще тичам като Ной, а като Каин ще вия
прегръщайки чудовища и зверове крилати.
Преобразен, помазан с адово маслò и перушина,
ще чакам факелът да ме целуне нежно по челото.
Дано ме видят до един най-верните ми ученици.
Дано ме видят и ме предадат преди да си отмина.
После ще е късно. Ще съм частица прах от естеството.
Сава Василев
НЕ/БЛАГО/ДАР/НОСТ
Зад ъгъла раздават супа.
Хляб не стига за последните.
А аз седя и гледам глупаво
парада мълчалив на бедните.
Те имат своите доспехи.
Различни и еднакви до един.
Увиснали и тъжни стрехи
крепят последния комин.
Ако от моя хляб им дам,
ще ги обидя. Чуждото не щат!
Отварям чантата да видят,
че имам нови дрехи. Втори кат.
Не! Пладнуват мълчаливо.
Не иска никой да ме знай.
Срамувам се, но нещо заядливо,
ме тика към опашката за чай.
Къде се вреш такъв, велможа,
избутва ме един ядосан исполин.
Не може тук със тази кожа,
и с този врат колосан. Нафталин!
Не зная за комина, но на мен
ми иде страшно да завия.
Дори да викна разгневен:
„Неблагодарници! Ще ви убия!“
Неблагодарници ли? Кой това!
Пилей се там по своите планети!
Иди си тунинговай съвестта.
Пиши хвалби за новите поети.
Нам дòста тук е битката за хляба –
философия за цял живот.
От кофите, каквото ни потрябва,
си вземаме. И ни е гот!
На никого не клатим шапка.
Свободни сме от тук до край!
Дори в една небесна папка
записано е всичко. И се знай.
Какво бе, ядосвам се отново,
да, има бедни и клошари!
Но всичко ви е на готово!
Лайно сами не сте създали!
Ха, викат, точно го изрече!
Понеже бедността не е порок,
върви подире си, човече.
Или за доброто има краен срок?
Отивам си, отивам. Забравете!
Убихте всичко детско в мен!
Съчувствието е бодливо цвете,
а троскотът расте и в плен!
Повярваха. Повториха и с чая.
А аз си купих очила.
Сега за нищичко не хая.
Търгувам с улики и скучила.
Сава Василев
ТЯ Е!
На Мария Спасова
Духът ми все към теб лети,
възлиза.
Велик е Празника!
В сърцето ми – печал.
Простреляха без свян
единствената риза,
с която те повивах
преди да бъда
и ребро, и кал.
Сега отгоре гледаш.
Милосърдна.
Не вярваш на сълзи,
в които няма глас.
Икона си, но жива
и безсмъртна.
Поглеждам те
и виждам майката
на всекиго от нас.
Сава Василев
РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ
Във кръчмата седя с приятели.
Така е мило, дявол да го вземе.
Повярвайте, дори са ми читатели!
О скъпо и любезно племе!
И как, кажете, да не страдаш,
да не помагаш на тогова с тон
добри дела и думи. Падаш,
ставаш, тичаш като кон,
не сещаш капчица умора.
Приятелство и дух над всичко!
Не вярвате? Какви сте хора!
Сиктир при чичко ви паричко!
Един ще ме описва в книга.
Друг ми посвети сонет.
(Виж онзи, като мишка мига,
а иначе се прави на поет.)
И паметник ми обещават. Даже!
И тук, и там съм – брей, късмет.
Ама докле се мома лаже,
на кино може и от шест до пет.
Сега във кръчмата е тихо.
Уж същият съм, а съм сам.
Приказват бодро, пият лихо.
цедят коварството до грам.
Хей, тук съм! Непрозрачен!
Нали се клехте, дявол да ви вземе!
Добре де, вече не съм тачен!
Но що от туй? Докле е време...
Мълчат. Мъдруват скверно.
Оглеждат се за нова жертва.
(Да се предава пак ли е модерно?
А, имало го на оферта!...)
Добре тогава. Аз ще си вървя!
Барман, давай бързо сметката.
(Усмихвам се, а вътрешно кървя.
Кървя от ноздри до подметките.)
Най-зъбатата от всички твари
ми прави слузеста услуга.
Яж го, викат, яж го жив!
Мехлем за ставите и плуга!
На живо май не мога. А с ножа,
зная, него ще го заболи.
Продавам старата си кожа.
За спомени. И няколко сълзи.
Сава Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар