Средновековие: ТЕСТ

 НИКОЛА БЕНИН

1. Българската средновековна литература НЕ е:        1 т.

      A) нормативна

      Б) религиозна

      B) модерна

      Г) хилядолетна

2. Кои са основните ценности през Средновековието?        1 т.

      A) Умереност, която се изразява в грижата на човека за радостите на тялото и душата му.

      Б) Вяра в Бога и стремеж към спасението на душата.

      B) Стремеж на човека към героични дела и подвизи, чрез които ще се превърне в пример и ще

остане в паметта на поколенията.

      Г) Активно участие на човека в устройството и в живота на държавата.

3. Писателите, намерили място в Библията, са изразители на:        1 т.

      A) общественото мнение

      Б) мнението на висшите слоеве на обществото

      B) Божията мъдрост

      Г) собственото си мнение

4. Кой сюжет НЕ е от Стария завет?      1 т.

      A) Тайната вечеря

      Б) Сътворението на света и човека

      B) Грехопадението на Адам и Ева

      Г) Братоубийството на Авел от Каин

5. Кое твърдение е вярно?         2 т.

      A) В жанрово отношение старобългарската литература не се отличава съществено от

съвременната.

      Б) Кирил умира във Великоморавия и е признат за светец веднага след смъртта му.

      B) След като създава славянската азбука, Кирил сам я разпространява по българските земи.

      Г) Константин Преславски е издигнат в сан епископ.

6. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.         2 т.

      A) Папата освещава славянските книги и ръкополага учениците на Кирил в Рим.

      Б) Създадените от Кирил букви са 40, колкото са и стиховете в „Азбучна молитва“.

      B) „Учително евангелие" е преводен сборник, но съдържа и една авторска беседа от Константин

Преславски.

      Г) В старобългарската литература светлината символизира силата на Божието слово и

християнските ценности.

7. „За буквите" е:

      A) похвално слово

      Б) житие

      B) полемично слово

      Г) поучително слово

8. Към противниците на славянската писменост Черноризец Храбър НЕ е:     1 т.

      A) непримирим и безпощаден

      Б) съчувстващ и разбиращ

      B) гневен и безкомпромисен

      Г) ироничен и саркастичен

9. Кое от твърденията е вярно?    2 т.

      А) „За буквите" е единственото запазено съчинение на Черноризец Храбър, създадено найвероятно в края на IX век.

      Б) Всички научни доказателства сочат, че Черноризец Храбър е псевдоним на цар Симеон.

      В) Основните си аргументи Черноризец Храбър открива в миналото на своя народ.

      Г) Според Черноризец Храбър славянските букви са 24.

10. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.        2 т.

      A) „За буквите" е поетическа творба, защитаваща и възхваляваща славянската писменост.

      Б) Още заглавието „За буквите" поставя проблема за славянската писменост и нейното

официално признаване в християнския свят.

      B) Оборвайки противниците на славянската азбука, полемистът акцентира върху нейните

преимущества и така я възхвалява като забележително постижение на славянския гений.

      Г) „За буквите" не изгражда художествени образи, а внушава идеите си пряко, публицистично.

11. Формулирайте теза на тема:       0-10 т.

Каква е ролята на старобългарската литература в културното развитие на страната ни?

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

………………………………………………………………………………………………….............................................

…………………………………………………………………………………………………............................................

Отговори на тест 1:

1-В; 2-Б; 3-В; 4-А; 5-Г; 6-Б; 7-В; 8-Б; 9-А; 10-А

ТЕСТ: Модернизъм

Никола Бенин

1. Модернизмът се появява през:

      А) началото на деветнадесети век;

      Б) втората половина на деветнадесети век;

      В) края на деветнадесети век.

2. Модернизмът се развива в/във:

      А) Франция и Германия;

      Б) Англия и Германия;

      В) почти всички европейски страни.

3. Принципите на кое от предходните направления се развиват от модернизма?

      А) на Просвещението;

      Б) на Романтизма;

      В) на реализма.

4. Името на модернизма идва от:

      А) латинското име за нещо съвременно, неотдавнашно;

      Б) от това, че изразява основно идеите на модерността;

      В) от понятието за мода.

5. Основните идеи на модернизма са свързани с философията на:

      А) на колективизма;

      Б) на християнството;

      В) на индивидуализма.

6. Принципът „музиката преди всичко“ принадлежи на:

      А) реализма;

      Б) модернизма;

      В) Романтизма.

7. Кой е основният художествен принцип на модернизма?

      А) търсенето на нови изразни средства;

      Б) следването на образци;

      В) подражанието на действителността.

8. Обединяващата идея на всички модернистични школи е:

      А) следването на традицията;

      Б) противопоставянето на традицията;

      В) изобразяването на живота във формите на самия живот.

9. Кой е основният начин за търсене на нови изобразителни принципи при модернизма?

      А) съответствие с образците;

      Б) максимално доближаване до звученето на устната реч;

      В) експериментът.

10. Типични жанрове на модернистичната литература са:

      А) идилия, сатира, поучителен диалог;

      Б) лирическа миниатюра, сонет, елегия;

      В) социален роман, повест, разказ.

11. Основните мотиви на модернистичната поезия са:

      А) тъга по неживения живот, невъзможният диалог с другите и света, излишността на човека;

      Б) любовта, екзотичните пътешествия, природният живот;

      В) социалният успех, движещите сили на обществото, обществените борби.

12. Основната социална роля на писателя модернист е:

      А) гений, създател на нови художествени светове;

      Б) борец за социална справедливост;

      В) аутсайдер и бохем.

13. Лирическият мотив в „Сплин“ е свързан с/със:

      А) смъртта и отчаянието от липсата на надежда;

      Б) мечтите за по-добър живот;

      В) идеята за разума като основна характеристика на човека.

14. В основата на внушението, реализирано от „Сплин“, е положено чувството за:

      А) радостта от природния живот;

      Б) ужаса от задушаване в затворени пространства;

      В) тъгата от загубена любов.

15. Основната идея на символистическата поезия е свързана с/със:

      А) смелостта да мислиш със собствената си глава;

      Б) желанието за разкрепоставяне на човека от закостенелите норми;

      В) трагичното несъответствие между желания и реалния свят.

16. Основната тема на „Есенна песен“ е:

      А) меланхолията на разочарования чувствителен човек;

      Б) пагубното влияние на фалшивите представи за живота;

      В) стремежът към социален успех.

17. Кой е основният конфликт в „Есенна песен“?

      А) противоборството между деспотизма и желанието на човека да бъде свободен;

      Б) несъвпадението между желанието на човека да има свое място в света и реалността, която

го люшка насам-натам;

      В) противоречието между интересите на различните обществени класи.

18. Основният принцип на символистичната поезия е:

      А) възпяване на свободолюбивия човешки дух;

      Б) разкриването на движещите сили в обществото;

      В) отказ да се описва външният свят и съсредоточаване върху вътрешния свят на човека.

Отговори: ТЕСТ № 2.

1-Б; 2-В; 3-Б; 4-А; 5-В; 6-Б; 7-А; 8-Б; 9-В; 10-Б;

11-А; 12-В; 13-А; 14-Б; 15-В; 16-А; 17-Б; 18-В;

ЗАЯВЛЕНИЕ

 Никола Бенин

          Заявлението е текст, с който гражданите влизат във взаимодействие с различни обществени институции. Както подсказва името (от „заявявам“), с този текст гражданинът изразява волята си да получи някаква услуга, предоставяна от институцията, към която се обръща. Чрез заявления се иска годишен отпуск, внася се проект по обявен конкурс, молба за издаване на разрешение за строеж и още много други разрешения за извършване на действия, за които е предвидено спазването на определен административен ред.

          Тази характеристика на заявлението като текст от официално-деловия стил определя и

особеностите на ситуацията на общуване, в която този текст се реализира.

          Отправителят на заявлението, което винаги е писмено, го подава от името на определена роля – той е гражданин, служител, участник в конкурс и т.н. Затова при съставяне на заявлението винаги трябва да се посочи в качеството си на какъв гражданинът се обръща към институцията.

Освен това той трябва да посочи всички необходими за идентификацията му данни: ЕГН, адрес, телефонен номер, адрес на електронната поща и т.н.

          Получателят на заявлението винаги е някаква обществена институция. Дори и да е адресирано към конкретен човек, то той се явява като представител на тази институция. Затова заявленията обикновено се адресират до длъжностното лице, което представлява тази институция – министър, началник, директор, председател и т.н. За да бъде общуването поцивилизовано, хубаво е да се спомене името на конкретния човек, който в дадения момент изпълнява тази функция.

          Темата на заявлението винаги е свързана с волята на заявителя да получи някаква услуга от институцията, към която се обръща – да бъде допуснат за участие в конкурс, да получи отпуск по болест, да запише детето си в определено училище и т.н. В повечето случаи това желание трябва да се мотивира, затова към заявлението се прилагат и други документи, с които се доказва, че заявителят има право да иска услугата. Тези приложения задължително се описват в самото заявление.

          Целта на заявлението е да се изрази официално волята на заявителя и по този начин тя да влезе в предвидените административни процедури. Това означава, че заявлението не е обикновен текст, а административно-правно действие, от което се очакват определени последствия.

          Очакваната ответна реакция е получаване на исканата услуга. В някои случаи тя може да бъде отказана, но институцията, към която е отправено заявлението, трябва да върне на заявителя аргументиран отговор защо му отказва.

          Композицията и изразните средства, с които се изгражда заявлението, са стандартизирани, защото, както казахме, то не е обикновен текст, а административно-правно действие, при което трябва да се изключи всяка възможност за двусмислени тълкувания и неясноти. Ето защо в много случаи заявленията се пишат чрез попълване на специално подготвени за целта формуляри.

          Пример:

          Наредба № 3 от 17.05.2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни

изпити предвижда:

          Чл. 7. (1) Учениците, завършили успешно XII клас, полагат държавните зрелостни изпити на територията на областта, в която са завършили успешно последния гимназиален клас.

          Чл. 9. (1) Учениците по чл. 7, които желаят да бъдат допуснати до държавни зрелостни изпити, подават заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката, до директора на училището, в което се обучават.

          (2) Лица, които са придобили правото да полагат зрелостни изпити през минали учебни години, но не са ги положили успешно, подават заявлението по ал. 1 до директора на училището, в което са се обучавали, а в случаите, когато то е преобразувано или закрито – до регионалния инспекторат по образованието (РИО).

          (3) Лицата, които не са положили успешно държавните зрелостни изпити и преди следващата сесия са се завърнали в България, подават заявлението по ал. 1 до регионалния инспекторат по образованието (РИО) по местоживеене и полагат държавни зрелостни изпити в посочено от него училище.

          Заявлението, което трябва да се попълва, изглежда така:

          ДО

          ДИРЕКТОРА

          НА …………………………………………………………..   

          ГР./С. ……………………………………………………….

ЗАЯВЛЕНИЕ

за допускане до държавни зрелостни изпити (ДЗИ)

          от ………………………………………………………………………………………………....

                                                                           (име, презиме и фамилия) 

          ЕГН / ЛНЧ

          живущ (а) в гр./с. ..................................................., община .............................................   

          област ......................................., ж.к./ул. ............................................................№ ..........

          бл. .......................... вх. .............., ет. ..............., тел. за контакти  ....................................  

          на когото/на която предстои да завърши/е завършил (а) ...................................... клас

         през учебната ..................година

 ................................................................................................................................................... 

                                                                                  (пълно наименование на училището)

                                                            

         гр./с. ........................................., община......................................, област ..........................

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН / ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,

          Желая да бъда допуснат (а) до държавни зрелостни изпити през 

....................................

 (майска, септемврийска)

          сесия на учебната .................................................... година, както следва:

ДЗИ

Наименование на учебния предмет

или на цикъла учебни предмети

Първи задължителен ДЗИ

Второ задължителен ДЗИ

ДЗИ по желание:

Прилагам копие от медицински документ № ....................за заболяване: ..............................

и желая да бъда допуснат(а) до ................................................................................................. 

                                                     (посочва се видът на изпита според използваната номенклатура)

Прилагам копие от диплома за средно образование № ..................................................   

Прилагам копие от удостоверение за завършен гимназиален етап № ...........................

Гр./с. ............................................................           

Дата:............................................................

                                                                                                                                 ............................................        

                                                                                                  (подпис на заявителя)

   

„РОМАНСИ БЕЗ ДУМИ“ (1874) „ЕСЕННА ПЕСЕН“ - КРИТИЧЕСКИ ПРОЧИТИ

 Никола Бенин

          По време на едногодишното скитничество на Верлен и Рембо из Белгия, Англия и Франция се раждат стиховете от книгата „Романси без думи“. Тя бива публикувана обаче едва през 1874 г. след почти двегодишно пребиваване на Верлен в белгийски затвор и окончателната раздяла на двамата приятели.

          Стихосбирката съдържа 21 творби, колкото и предишната „Добрата песен“. В Брюксел е създаден първият цикъл „Забравени песнички“, който Верлен възнамерявал да посвети на Рембо. Цикълът е съставен от девет песни, повечето от които поетът изпраща в Париж за списанието „Литературен и творчески ренесанс“. Междувременно разгромът на Франция по време на Френскопруската война и последвалата го Парижка комуна са важен предел в живота на поета. Не става дума, само за увлечението му по юношата Рембо и разпадането на семейството му. През годината на скитничеството Верлен скъсва и с литературната си среда. Това е времето на отделянето му от парнасистите, повечето от които се оказват политически на страната на реакцията. Поетът е изпълнен с омерзение към тях, а и самите те се разграничават от него след шумния скандал в Брюксел и попадането му в затвора.

          Цикълът „Забравени песнички“ е издържан в друга тоналност в сравнение с предходните книги на поета. В него е ясно доловима нотката на горчивина и обърканост, характерни за поета през този период. Макар и увлечен по гибелния чар на фаталния юноша Артюр Рембо, Верлен прави отчаяни опити да се сдобри със съпругата си Матилд и да се върне в семейството си. Една от най-трогателните любовни елегии в европейската поезия е изпята тъкмо в „Забравени песнички“. Тя звучи почти като старинен фолклорен напев с пределно опростената си лексика и с присъщите на народната песен подземания. На български притежаваме два поетически превода, осъществени от Гео Милев и Кирил Кадийски. „Есенна песен“ на стена на сграда в Лейден, Холандия.

          Пет от творбите в цикъла са предшествани от епиграфи и това е предзнаменование за прочутия сборник от последните години на знаменития вече поет „Посвещения“, когато мнозина се умилквали около него с надеждата да бъдат обезсмъртени чрез посвещение. Третата песничка е въведена с кратък цитат от стихотворение на Рембо, който в превод гласи: „Тихо вали над града“.

Стихотворението „Есенна песен“ е своеобразна визитна картичка на Берлен в европейската поезия. То, както впрочем и останалите „песнички“, е връх в музикализиращите тенденции, характерни за лириката на Верлен, спечелили му славата на един от най-популярните и обичани не само френски, но и европейски символисти. Малко по-късно, пак през 70-те години на XIX в. поетът написва „Поетическото изкуство“, стихотворението, смятано не без основание за своеобразна поетика на символизма. Знаменит е първият му стих: „Музика преди всичко...“ Той свидетелствува какво значение е отдавал поетът на звуковата картина (евфонията) на стиха като път към сърцето на читателя. В този смисъл не са случайни заглавията както на стихосбирката, така и на цикъла. В повечето случаи е постигната така виртуозна оркестрация на стиха, която е невъзпроизводима на

чужд език. На български притежаваме два превода – от Пенчо Симов и К. Кадийски, които в една или друга степен се приближават до оригиналното звучене. Заслужава да се спомене и влиянието на младия гений Рембо, който в Лондон разкрива на приятеля си ефекта на нечетните стихове и редуването на стихове с различен брой нечетни стихове, като го запознава с поезията на гравитиралата към романтизма френска поетеса Марсьолин Деборд-Валмор.

          В „Есенна песен“ Верлен използва ефектно този похват, като в неговия оригинал всеки първи и трети стих от строфата е петсричен, а вторият и четвъртият са седемсрични. В превода на К. Кадийски, който е безспорно по-добрият, редуването е между осемсрични и седемсрични стихове. Оригинална е и римната схема в тази невероятно въздействаща песничка, усилваща музикализиращото внушение: абаа и в четирите катрена.

          И така, навън вали, а душата на поета плаче, без той да знае защо – това, е най-краткото резюме на стихотворението. Изключително ефектна е квазиомофонията (звукоподобието) между безличния френски глагол вали (il pleut) и непреходната форма на глагола плача (pleurer), каквато липсва в повечето езици. Така или иначе, паралел между вечерния дъжд и риданието на поетовата душа безспорно има, а омофонията в оригинала само го подсилва. В първата строфа от оригинала „сърцето“ е в краестишна позиция (I и IV стих), а в първия има и вътрешна рима, невъзпроизводима на български: „плаче“ – „сърцето“. При все това преводът на Кирил Кадийски предлага максимално приближаване към оригинала.

                                Сърцето ми сълзи лее,

                                тъй както навън вали,

                                какво го срази, че зле е

                                и сълзи все лее?

                                Звъни водата дъждовна

                                по стрехи и по стъкла.

                                За тая мъка отровна –

                                о , песен дъждовна!

                                Това е плач без причина

                                 в едно ранено сърце!

                                 Измяна? Уви – проклина

                                 света без причина.

                                 О, най-ужасната мъка,

                                 че сам не знаеш защо –

                                 без обич и без разлъка –

                                 топиш се от мъка!

          Риданието на сърцето е без причина, не иде нито от измяна, нито от любов или от омраза (така, е според оригинала) и въпреки това то прелива от мъка. Бихме могли да разчетем това състояние на поета не като отврата от живота, а от самия себе си, от собственото безволие.

Стихотворението извиква асоциация с третия „Сплин“ на Бодлер: „Аз съм царят в страната на вечния дъжд“.

          Преживяванията на лирическия персонаж в „Есенна песен“ на Верлен издават сходство с Бодлеровия „Сплин“. Но дори да имаме предвид и четирите „Сплин“, разликата в поетическия изказ на двамата поети е съществена. У Бодлер страданието е метафизично, някак отвъдно и непредотвратимо, докато песенната, лекота и прозрачност у Верлен правят мъката на поета просветлена. „Това е плач без причина“ – казва поетът и ние го допълваме: това е плачът на невинно дете, чиито сълзи изсъхват бързо, щом то се усмихне отново. Разбира се Бодлер и Верлен са твърде различни поети, общото между тях е може би само в това, че те се нареждат сред най-значителните европейски лирици. А нека не забравяме и друго: Бодлер е предсимволист (предходник на френския символизъм), а Верлен отричал, че е символист, а и наистина не принадлежал към школата на френските символисти.

          Нека добавим накрая, че в изумителния цикъл на Димчо Дебелянов „Под сурдинка“ във финала на третата част нашият поет вплита в оригинал стих из стихотворение на Верлен, писано в белгийския затвор. Това е поклон пред великия френски поет, незасвидетелстван другаде в европейската поезия. Цитирам тази паметна строфа:

                                        То сякаш горко запленена,

                                        далече е глъхналия лес,

                                        звъни душата на Verlaine’а:

                                       „dis qu’as-tu fait de la jeunesse!“

„ЕСЕННА ПЕСЕН“ – тъгата в човешкия живот

 Никола Бенин

          Стихотворението „Есенна песен“ (оригинално заглавие Chanson d'automne) е от първия поетически сборник на Верлен „Сатурнически стихотворения“ (Poemes saturniens), публикуван през 1866 г. Включено е в цикъла „Тъжни пейзажи“ (Paysages tristes). В него е представена тъгата, която съпровожда настъпването на есента. Поетът дава израз на собственото си изживяване на този сезон, в което доминират усещане за загуба на жизненост и чувства на скръб и безнадеждност.

          Стихотворението на Верлен е лирическа миниатюра, в която чрез есенната природна картина е представена сложната гама от емоции на лирическия говорител. Самата есен присъства чрез отделни, като че ли изолирани един от друг образи. Не те обаче са определящи, а конкретните възприятия, които определят чувствата и мислите на лирическия герой.

          В стихотворението са използвани специфични за символизма стилистични похвати, найоткрояващият се от които е сложната звукова организация на стиха, която приближава поетическия текст до музиката. В своето стихотворение манифест „Поетическо изкуство“, написано няколко години по-късно, Верлен утвърждава музиката като най-важния компонент на едно поетическо произведение, заявявайки категорично „Във всичко – музиката само!“ (в оригиналния вариант стои „музиката над всичко“). И тук поетът е търсил ефекта на съвършената система от рими, усилен допълнително от силно изразените алитерация (повторително натрупване на еднотипни съгласни) и асонанс (съзвучие на гласни звукове, най-често проявено като рима). Въпреки че българският превод успява до голяма степен да представи тази висока степен на благозвучие (например самото заглавие „Есенна песен“ с вътрешната рима – есен-песен, и ритмичната повторителност на е, с и н), въздействието на оригиналния текст остава все пак недостижимо.

          Характерна особеност на „Есенна песен“ е начинът, по който е представена есента. Верлен не рисува типична есенна картина, такава, каквато може да бъде видяна в обичайните й, стандартни пейзажни изображения. Есента от неговото стихотворение не е есен изобщо, а едно конкретно изживяване, с интимното му, лично съдържание. Редом с преките назовавания на късна есен, на ветрове и падащи листа, които отговарят на универсалната представа за есен, са въведени субективните възприятия и настроения на лирическия герой – специфичното есенния вятър като „цигулков плач“ (в оригинала „дългите ридания цигулката“), чувството за униние, изтръпване и студ, за изтичащо време, себеизживяването като „отбрулен лист“ (което ще се появи по-късно и в българската поезия).

          Картината се гради основно от тези лични, неповторими преживявания на есента, очевидно свързани с конкретен момент и конкретно място. Този изобразителен маниер е родствен на съвременното на Верлен изкуство на импресионизма, което се заражда и развива успоредно със символизма. За разлика от реалистичната живопис, която се стреми към представяне на цялостни, изчерпателно представени образи и картини, платната на импресионистите търсят ефекта от непосредственото впечатление. Ако предходниците им рисуват по памет в ателиетата си, за художниците импресионисти най-важно е да уловят образа в точно определен, конкретен момент,

в неговата неповторимост. Затова обичайно те рисуват един и същи пейзаж през различни сезони или в различни часове от денонощието. За поезията от това време също става обичайно да търси израз на непосредствените мимолетни впечатления.

          ЖАНРЪТ

          „Есенна песен“ е лирическо стихотворение. Поради краткостта си то може да бъде определено и като лирическа миниатюра.

          Основната роля, която играят в изграждането на стихотворението за печатаните в него настроения, дава основание то да бъде като импресия. Импресия (впечатление, от латински impression, означава буквално „отпечатък“) е произведение на изкуството, създадено въз основа на лични впечатления от нещо лично и непосредствено преживяно. Българската дума „впечатление“ също съдържа идеята отпечатък.

          КОМПОЗИЦИЯТА

          Стихотворението се състои от 18 стиха, разделени на две строфи, първата дванайсетстишна, а втората – шестстишна. Стиховете са подчертано къси, което отговаря на пределната лаконичност на изказа. Подобна композиция дава възможност да бъде поставен акцент върху всяка една дума, така че тя максимално да се открои със звученето и смисъла си.

          ТЕМИТЕ

          Заявената тема на „Есенна песен“ е есента. Стихотворението се разгръща около тази тема, като използва традиционната символика на есента, основана на паралелизма между смяната на годишните времена и фазите в човешкия живот. В тази устойчива схема на уподобяване между природния цикъл и фазите в човешкия живот есента означава старостта, асоциативно свързвана с представите за тъга, меланхолия и самота. Успоредяването на есента и изгубената младост е устойчив мотив във фолклора. Широко известна е народната песен „Черней, горо“, в която насилственото омъжване на девойката е оприличено на есенното оголване на гората: „Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем / ти за твойте листи, горо, аз за първо либе“.

          Паралелно е развита и другата основна тема на стихотворението – за тъгата в човешкия живот, която, макар и привидно вторична, е определяща за смисъла на стихотворението.

Лириката често рисува състояния на тъга, емоционална болка, скръб, меланхолия. Като най-интимни и съкровени състояния тези емоции намират най-надежден израз именно в лирически творби. При Верлен тъгата е показана като усещане за упадък и безперспективност, но също и като съзнание за това, че нещо прекрасно от живота е отминало, че младостта си е отишла заедно с времето. Силното емоционално въздействие от паралелизма между есента и настъпващата старост произтича основно от съзнанието, че за разлика от природата, където зимата, която следва есента, неминуемо ще премине отново в пролет, в човешкия живот подобна възраждаща цикличност е невъзможна. Както се казва в цитираната по-горе народна песен: „Твоите листи, горо сестро, пак ще да покарат, / мойта младост, горо сестро, няма да се върне!“

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

          По време на Втората световна война стихотворението на Верлен е използвано за кодови съобщения на Би Би Си към Френската съпротива при подготовката на десанта в Нормандия.

Излъчването на първите три стиха е означавало, че операцията ще започне в рамките на две седмици (това съобщение е било изпратено на 1 юни 1944 г.), а на вторите три, че операцията ще започне през следващите 48 часа. Второто съобщение е изпратено на 5 юни, а на 6-и операцията е била в ход.

 

Духовното наследство – дълг и отговорност за съвременния човек

 Никола Бенин

Без политическата мъдрост и прозорливост на първите ни християнски владетели Борис и Симеон обаче Кириловият превод на Евангелието нямаше да постави основите на книжовен език с повече от хилядолетна история, а щеше да се превърне в изолиран културно-исторически феномен.

Двамата владетели осъзнават, че новият книжовен език може да се превърне в основен инструмент за приобщаването на България към византийския цивилизационен модел, като при това се запази държавната и църковната самостоятелност на българското царство. Но и по време на тяхното управление въпросът за достойнството на старобългарския език и законността на неговото използване в тайнствата на Светата църква продължава да бъде актуален. На българска почва, макар да възниква в руслото на византийската традиция и да служи за разпространението сред новооглашените народи, Кирило-Методиевият език се възражда и се развива като отрицание на гръцкия език.

Зърното, посято от Светите братя, паднало на добра почва, която дава обилен плод не само под грижите на християнските ни владетели от Първото българско царство, но и на техните наследници от Втората българска държава.

Тази година беше официално обявена от ЮНЕСКО за година на св. Климент Охридски. И Софийският университет се опитва да я отбележи по подобаващ начин. И в тази година на възпоменание и възхвала на светеца, на днешния свят ден, може би е време да се запитаме: „Достойни ли сме да бъдем наследници на единайсетвековната си писмена и културна традиция? Достойни ли сме като Търновците, като Светите братя и техните ученици да я предадем на своите деца? Достойни ли сме...?“.

ПЛАН НА ЕСЕТО

 

          1. Увод: Отговорете лаконично на въпросите: Стреми ли се съвременният човек да се отнася отговорно към опазването на    културното наследство на предците – книжовния български език?

Съзнава ли своя дълг, изразява ли го в действие? Посочете, че в словото е разгледана тази проблематика и е показан позитивният пример на предните ни.

          2. Теза: Изразете личната си позиция ясно и целенасочено по следните въпроси: Как опазването на родния език не само обогатява духовния свят на човека, но и определя човешкото достойнство? Каква е отговорността на всеки човек към постиженията на миналото, за да се осигури и развитието на обществото в бъдещето? Каква е вашата отговорност към родния език?

          3. Аргументативна част:

          А. Първа подтеза: Проблемите на езиковата култура днес са многостранни. Различни са въздействията върху състоянието и промените на книжовния език – използването на много чуждици, влиянието на интернет културата.

          Първи аргумент: Свържете поставения проблем с примери от личния си опит в живота – какво четете, какви интернет игри предпочитате. Полагате ли достатъчно усилия, за да поддържате и развивате езиковата си култура? Аргументирайте позицията си.

          Втори аргумент: Свържете изводите, които сте направили, с наблюдения от нашата съвременност. Стреми ли се съвременният човек да опазва своята езикова култура? Има ли съзнание за културното и духовно богатство, което наследяваме чрез езика? Показва ли по позитивен начин своята признателност и чувство за дълг пред епохалните дела на предните ни?

          Б. Втора подтеза: Достойни сме днес за делата на средновековните български книжовници, защото сме признателни към миналото и прозорливи за бъдещето. Стремим се да променяме себе си и да бъдем полезни за развитието на обществото, в което живеем.

          Първи аргумент: Живеем в свят, който се глобализира, но в него ние запазваме своите духовни традиции и чрез езика защото разбираме значението му. Затова се стремим да поддържаме, опознаваме и развиваме българската литература.

          Втори аргумент: Посочете примери от българската литература, които разкриват красотата и богатството на родния език, както и активната позиция на автора като защитник на родното слово.

          4. Заключение: Обмислете добре какъв финал на вашето есе би бил удовлетворителен: смислово обобщение (извод) от направените логически разсъждения или може би отворен финал – в този случай какъв въпрос бихте задали; към кого бихте го отправили – към себе си, към обществото?

A photo of the coʟossᴇuм from 1870

 Никола Бенин

A photo of the coʟossᴇuм from 1870, featuring the ᴀʀcн oғ coɴsтᴀɴтιɴᴇ and the now destroyed мᴇтᴀ suᴅᴀɴs ғouɴтᴀιɴ.