Духовното наследство – дълг и отговорност за съвременния човек

 Никола Бенин

Без политическата мъдрост и прозорливост на първите ни християнски владетели Борис и Симеон обаче Кириловият превод на Евангелието нямаше да постави основите на книжовен език с повече от хилядолетна история, а щеше да се превърне в изолиран културно-исторически феномен.

Двамата владетели осъзнават, че новият книжовен език може да се превърне в основен инструмент за приобщаването на България към византийския цивилизационен модел, като при това се запази държавната и църковната самостоятелност на българското царство. Но и по време на тяхното управление въпросът за достойнството на старобългарския език и законността на неговото използване в тайнствата на Светата църква продължава да бъде актуален. На българска почва, макар да възниква в руслото на византийската традиция и да служи за разпространението сред новооглашените народи, Кирило-Методиевият език се възражда и се развива като отрицание на гръцкия език.

Зърното, посято от Светите братя, паднало на добра почва, която дава обилен плод не само под грижите на християнските ни владетели от Първото българско царство, но и на техните наследници от Втората българска държава.

Тази година беше официално обявена от ЮНЕСКО за година на св. Климент Охридски. И Софийският университет се опитва да я отбележи по подобаващ начин. И в тази година на възпоменание и възхвала на светеца, на днешния свят ден, може би е време да се запитаме: „Достойни ли сме да бъдем наследници на единайсетвековната си писмена и културна традиция? Достойни ли сме като Търновците, като Светите братя и техните ученици да я предадем на своите деца? Достойни ли сме...?“.

ПЛАН НА ЕСЕТО

 

          1. Увод: Отговорете лаконично на въпросите: Стреми ли се съвременният човек да се отнася отговорно към опазването на    културното наследство на предците – книжовния български език?

Съзнава ли своя дълг, изразява ли го в действие? Посочете, че в словото е разгледана тази проблематика и е показан позитивният пример на предните ни.

          2. Теза: Изразете личната си позиция ясно и целенасочено по следните въпроси: Как опазването на родния език не само обогатява духовния свят на човека, но и определя човешкото достойнство? Каква е отговорността на всеки човек към постиженията на миналото, за да се осигури и развитието на обществото в бъдещето? Каква е вашата отговорност към родния език?

          3. Аргументативна част:

          А. Първа подтеза: Проблемите на езиковата култура днес са многостранни. Различни са въздействията върху състоянието и промените на книжовния език – използването на много чуждици, влиянието на интернет културата.

          Първи аргумент: Свържете поставения проблем с примери от личния си опит в живота – какво четете, какви интернет игри предпочитате. Полагате ли достатъчно усилия, за да поддържате и развивате езиковата си култура? Аргументирайте позицията си.

          Втори аргумент: Свържете изводите, които сте направили, с наблюдения от нашата съвременност. Стреми ли се съвременният човек да опазва своята езикова култура? Има ли съзнание за културното и духовно богатство, което наследяваме чрез езика? Показва ли по позитивен начин своята признателност и чувство за дълг пред епохалните дела на предните ни?

          Б. Втора подтеза: Достойни сме днес за делата на средновековните български книжовници, защото сме признателни към миналото и прозорливи за бъдещето. Стремим се да променяме себе си и да бъдем полезни за развитието на обществото, в което живеем.

          Първи аргумент: Живеем в свят, който се глобализира, но в него ние запазваме своите духовни традиции и чрез езика защото разбираме значението му. Затова се стремим да поддържаме, опознаваме и развиваме българската литература.

          Втори аргумент: Посочете примери от българската литература, които разкриват красотата и богатството на родния език, както и активната позиция на автора като защитник на родното слово.

          4. Заключение: Обмислете добре какъв финал на вашето есе би бил удовлетворителен: смислово обобщение (извод) от направените логически разсъждения или може би отворен финал – в този случай какъв въпрос бихте задали; към кого бихте го отправили – към себе си, към обществото?