„ЕСЕННА ПЕСЕН“ – тъгата в човешкия живот

 Никола Бенин

          Стихотворението „Есенна песен“ (оригинално заглавие Chanson d'automne) е от първия поетически сборник на Верлен „Сатурнически стихотворения“ (Poemes saturniens), публикуван през 1866 г. Включено е в цикъла „Тъжни пейзажи“ (Paysages tristes). В него е представена тъгата, която съпровожда настъпването на есента. Поетът дава израз на собственото си изживяване на този сезон, в което доминират усещане за загуба на жизненост и чувства на скръб и безнадеждност.

          Стихотворението на Верлен е лирическа миниатюра, в която чрез есенната природна картина е представена сложната гама от емоции на лирическия говорител. Самата есен присъства чрез отделни, като че ли изолирани един от друг образи. Не те обаче са определящи, а конкретните възприятия, които определят чувствата и мислите на лирическия герой.

          В стихотворението са използвани специфични за символизма стилистични похвати, найоткрояващият се от които е сложната звукова организация на стиха, която приближава поетическия текст до музиката. В своето стихотворение манифест „Поетическо изкуство“, написано няколко години по-късно, Верлен утвърждава музиката като най-важния компонент на едно поетическо произведение, заявявайки категорично „Във всичко – музиката само!“ (в оригиналния вариант стои „музиката над всичко“). И тук поетът е търсил ефекта на съвършената система от рими, усилен допълнително от силно изразените алитерация (повторително натрупване на еднотипни съгласни) и асонанс (съзвучие на гласни звукове, най-често проявено като рима). Въпреки че българският превод успява до голяма степен да представи тази висока степен на благозвучие (например самото заглавие „Есенна песен“ с вътрешната рима – есен-песен, и ритмичната повторителност на е, с и н), въздействието на оригиналния текст остава все пак недостижимо.

          Характерна особеност на „Есенна песен“ е начинът, по който е представена есента. Верлен не рисува типична есенна картина, такава, каквато може да бъде видяна в обичайните й, стандартни пейзажни изображения. Есента от неговото стихотворение не е есен изобщо, а едно конкретно изживяване, с интимното му, лично съдържание. Редом с преките назовавания на късна есен, на ветрове и падащи листа, които отговарят на универсалната представа за есен, са въведени субективните възприятия и настроения на лирическия герой – специфичното есенния вятър като „цигулков плач“ (в оригинала „дългите ридания цигулката“), чувството за униние, изтръпване и студ, за изтичащо време, себеизживяването като „отбрулен лист“ (което ще се появи по-късно и в българската поезия).

          Картината се гради основно от тези лични, неповторими преживявания на есента, очевидно свързани с конкретен момент и конкретно място. Този изобразителен маниер е родствен на съвременното на Верлен изкуство на импресионизма, което се заражда и развива успоредно със символизма. За разлика от реалистичната живопис, която се стреми към представяне на цялостни, изчерпателно представени образи и картини, платната на импресионистите търсят ефекта от непосредственото впечатление. Ако предходниците им рисуват по памет в ателиетата си, за художниците импресионисти най-важно е да уловят образа в точно определен, конкретен момент,

в неговата неповторимост. Затова обичайно те рисуват един и същи пейзаж през различни сезони или в различни часове от денонощието. За поезията от това време също става обичайно да търси израз на непосредствените мимолетни впечатления.

          ЖАНРЪТ

          „Есенна песен“ е лирическо стихотворение. Поради краткостта си то може да бъде определено и като лирическа миниатюра.

          Основната роля, която играят в изграждането на стихотворението за печатаните в него настроения, дава основание то да бъде като импресия. Импресия (впечатление, от латински impression, означава буквално „отпечатък“) е произведение на изкуството, създадено въз основа на лични впечатления от нещо лично и непосредствено преживяно. Българската дума „впечатление“ също съдържа идеята отпечатък.

          КОМПОЗИЦИЯТА

          Стихотворението се състои от 18 стиха, разделени на две строфи, първата дванайсетстишна, а втората – шестстишна. Стиховете са подчертано къси, което отговаря на пределната лаконичност на изказа. Подобна композиция дава възможност да бъде поставен акцент върху всяка една дума, така че тя максимално да се открои със звученето и смисъла си.

          ТЕМИТЕ

          Заявената тема на „Есенна песен“ е есента. Стихотворението се разгръща около тази тема, като използва традиционната символика на есента, основана на паралелизма между смяната на годишните времена и фазите в човешкия живот. В тази устойчива схема на уподобяване между природния цикъл и фазите в човешкия живот есента означава старостта, асоциативно свързвана с представите за тъга, меланхолия и самота. Успоредяването на есента и изгубената младост е устойчив мотив във фолклора. Широко известна е народната песен „Черней, горо“, в която насилственото омъжване на девойката е оприличено на есенното оголване на гората: „Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем / ти за твойте листи, горо, аз за първо либе“.

          Паралелно е развита и другата основна тема на стихотворението – за тъгата в човешкия живот, която, макар и привидно вторична, е определяща за смисъла на стихотворението.

Лириката често рисува състояния на тъга, емоционална болка, скръб, меланхолия. Като най-интимни и съкровени състояния тези емоции намират най-надежден израз именно в лирически творби. При Верлен тъгата е показана като усещане за упадък и безперспективност, но също и като съзнание за това, че нещо прекрасно от живота е отминало, че младостта си е отишла заедно с времето. Силното емоционално въздействие от паралелизма между есента и настъпващата старост произтича основно от съзнанието, че за разлика от природата, където зимата, която следва есента, неминуемо ще премине отново в пролет, в човешкия живот подобна възраждаща цикличност е невъзможна. Както се казва в цитираната по-горе народна песен: „Твоите листи, горо сестро, пак ще да покарат, / мойта младост, горо сестро, няма да се върне!“

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

          По време на Втората световна война стихотворението на Верлен е използвано за кодови съобщения на Би Би Си към Френската съпротива при подготовката на десанта в Нормандия.

Излъчването на първите три стиха е означавало, че операцията ще започне в рамките на две седмици (това съобщение е било изпратено на 1 юни 1944 г.), а на вторите три, че операцията ще започне през следващите 48 часа. Второто съобщение е изпратено на 5 юни, а на 6-и операцията е била в ход.