Сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено

 Никола Бенин

I. Сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено – подчиненото обстоятелствено изречение пояснява сказуемото на главното изречение откъм време, място, начин, количество, цел, причина или наречие от главното изречение; изпълнява службата на обстоятелствено пояснение по отношение на главното. Подчиненото обстоятелствено изречение отговаря на  въпросите къде, кога, защо, по каква причина, с каква цел, при какви обстоятелства, зададени към сказуемото на главното изречение (виждаш, че това са същите въпроси, с които питаме за обстоятелствени пояснения в простото изречение) или наречие, изпълняващо службата на обстоятелствено пояснение в главното изречение.

 Сказуемите в примерите са подчертани, подчинените изречения са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки са оцветени в червено.

 Поясняващите думи между частите на сказуемото не са подчертани ( бях добре подготвен)

Подчертаването на сказуемите при анализа на сложните изречения дава възможност ясно да се видят простите изречения и спестява много главоболия.

      • Прибирам се, защото трябва да уча. Защо се прибирам? – защото трябва да уча.

      • Когато стигнахме върха, се чувствахме щастливи и доволни. Кога се чувствахме щастливи и доволни? – когато стигнахме върха.

      • С цел да изпреварим другия клас, минахме по познатия ни пряк път. С каква цел минахме по познатия ни пряк път? – с цел да изпреварим другия клас.

 Обърни внимание, че ако подчиненото изречение пояснява наречие от главното, е подчинено обстоятелствено, но ако пояснява съществително име, е подчинено определително:

      • Най-радостна съм сега, когато всички сме заедно. Подчиненото изречение когато всички сме заедно пояснява наречието сега – изречението е подчинено обстоятелствено.

      • Обичам моментите, когато всички сме заедно. Подчиненото изречение когато всички сме заедно пояснява съществителното моментите – изречението е подчинено определително.

 

II. Видове подчинени обстоятелствени изречения  Има толкова вида подчинени обстоятелствини изречения, колкото и обстоятелствени пояснения: за време, за място, за начин, за количество и степен, за причина, за цел и т.н.

1. Подчинено обстоятелствено изречение за време – отговаря на въпросите кога, откога, докога, колко време. За връзка с главното изречение служат наречията когато, като, докато, щом, едва, току-що, преди да.

      • До хижата стигнахме, преди да изгрее слънцето.

2. Подчинено обстоятелствено изречение за място – отговаря на въпросите где, къде, накъде, откъде, докъде. За връзка с главното изречение служат наречията гдето (дето), където, накъдето, откъдето, докъдето.

      • Всички устремиха погледи напред, където вече се виждаха мачтите на "Калиакра".

3. Подчинено обстоятелствено изречение за начин – отговаря на въпросите как, по какъв начин. За връзка с главното изречение служат наречия и съюзи: както, като, като че, сякаш, без да.

      • Продължаваше да говори, без да поеме дъх.

4. Подчинено обстоятелствено изречение за количество и степен – отговаря на въпросите колко, колко пъти, в каква степен. За връзка с главното изречение служат наречията колкото, доколкото, отколкото, толкова.

      • Бързаше колкото сили има. Ако подчиненото обстоятелствено изречение пояснява сказуемото от главното и е въведено с относително местоимение който, когото, каквото, колкото и др., то не се отделя със запетая.

5. Подчинено обстоятелствено изречение за причина – отговаря на въпросите защо, за какво, по каква причина. За връзка с главното изречение служат съюзите защото, задето, понеже, тъй като, че.

      • Успях, понеже бях добре подготвен.

6. Подчинено обстоятелствено изречение за цел – отговаря на въпросите защо, с каква цел. За връзка с главното изречение служат съюзите да, за да, та да, щото.

      • За да съкратя пътя си, трябваше да прегазя реката.

7. Подчинено обстоятелствено изречение за условие – отговаря на въпроса при какво условие (може да се извърши действието в главното изречение). За връзка с главното изречение служат съюзите ако, да, ако да, в случай че, при условие че, частицата ли.

      • Ако бяхме побързали, щяхме вече да сме в хижата.

8. Подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване и изключване – (познава се по смисъл и по връзката му с главното изречение) отговаря на въпросите въпреки какво (се извършва действието в главното изречение), освен какво.

→ Обсоятелственото изречение за отстъпване изразява мисъл, която противоречи на казаното в главното изречение. За връзка с главното служат сложните съюзи ако и да, макар че, въпреки че.

      • Въпреки че обеща, ти отново ме излъга.

→ Обстоятелственото изречение за изключване изразява мисъл, която ограничава или изключва казаното в главното изречение. За връзка с главното изречение служат сложните съюзи освен че, освен да, освен ако, освен дето, вместо да.

      • Не ми остава друго, освен да започна да уча.

 

III. Място на подчиненото обстоятелствено изречение  Подчиненото обстоятелствено изречение може да стои след главното (Вече бяхме се отчаяли, когато зад лодката изскочиха няколко делфина.); пред главното изречение (Преди да се гмурнат обратно във водата, ни погледнаха с малките си разбиращи очи.); между частите на главното (Сега, тъй като лошият спомен е изтрит от времето, съм готов да простя.)

 

IV. Пунктуация

♦ Подчиненото обстоятелствено изречение се отделя от главното със запетаи в следните случаи:

   → когато подчиненото изречение стои след главното, запетая се пише пред свързващата дума (защото тя принадлежи на подчиненото изречение)

      • Тръгвам, защото имам да уча.

   → когато подчиненото изречение стои на първо място, запетая се пише след него;

      • Когато се сетя за изкачването на връх "Ботев", душата ми се изпълва с гордост.

   → когато подчиненото изречение стои между частите на главното, се отделя със запетаи от двете страни

      • Вчера, когато Петя ми звънна, наистина паднах от стола.

♦ Подчиненото обстоятелствено изречение не се отделя със запетая в следните случаи:

   → когато пред съюза или съюзната дума стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз като даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, особено, поне, само, тъкмо, твърде дълго, твърде скоро, чак;

      • Душата ми се изпълва с гордост само когато се сетя за изкачването на връх "Ботев".

   → когато подчиненото изречение пояснява сказуемото в главното и е въведено с относително местоимение който, когото (с когото и пр.), каквото, колкото

      • Не яжте каквото ви падне.

 Запомни, че ако подчиненото изречение стои пред главното, започва с думата, която служи за връзка, и винаги се отделя със запетая. Което означава, че ако едно изречение започва с думи като където, защото, понеже, ако, да, че и всички останали, посочени по-горе, трябва да потърсиш края му  и да поставиш запетая.