Никола Бенин
Мълчанието е доброволен отказ от говорене или наложено отвън, изискано неговорене. В различни комуникативни ситуации то може да бъде сила и слабост, да изразява превъзходство над другите или примирение , покорство пред другите. Понякога с мълчанието си човек казва повече неща, отколкото с думите, а друг път с думите мълчи повече, отколкото без тях. Известна е фразата, че мълчанието е злато, но тя може да се преобърне и да означава, че мълчанието не е ценно, когато лишава човека от мнение и позиция, отнема му свободата и многопосочно го поробва.
Би трябвало да се разгърнат като аргументация поне два абзаца, в които да се противопоставят опозиционните смисли на мълчанието сила и мълчанието слабост, а в заключението да се заяви изборът на пишещия, който не може да бъде абсолютно едностранчив, защото обективната житейска ситуация налага вида мълчание. Когато е сила, то поема риск и е вид борба, а когато е слабост, носи спокойствие и удобство и е вид робство. Има такива оксиморонни изрази като "мълчалив вик" и "гърмяща тишина", от една страна, и обвиняващи изрази като "Мълчи, моли се кога те бият...", от друга. Те помагат за посоката на мислене.
Би било добре да се използват поемата "Честен кръст" на Борис Христов и сатирата "Борба " на Христо Ботев от задължителните творби в учебната програма като литературна илюстрация на двойната теза. Възможни са и други художествени опорки за този тезисен вариант, както и други основни твърдения.
Есето е творчески жанр и не задължава зрелостника да ползва литературна база.
Няма коментари:
Публикуване на коментар