Животът на древните римляни в Помпей

 Никола Бенин

В едно от най-известните природни бедствия в човешката история, вулканът Везувий изригна през 79 г. сл. н. е., покривайки Помпей с пепел. Катастрофалното събитие погреба Помпей и околностите под слой пепел, запазвайки много аспекти от живота, които бъдещите археолози могат да разкрият.

Днес местата в този археологически обект ни показват как са живели хората по това време – от ежедневни дейности като хранене и пазаруване до луксозно декорирани вили и огромни обществени пространства като театри и арени.

Помпей e бил оживен град с кафенета, ресторанти, като таверната Caupona Pherusa, и амфитеатър с 20 000 места, по-стар от Колизеума в Рим.

В Помпей се намират много елегантни вили на широки павирани пътища. Той е бил  ваканционна дестинация както за богатите, така и за бедните, които пътуваха там, за да си починат след дълга година труд.

Помпей е имал сложна водна система, бани и пристанище. През първите няколко века градът събира дъждовна вода в гигантски подземни цистерни.

През първи век от н. е. Помпей изгражда собствен акведукт, свързващ се с хълмове на 40 км. Водата се стича в голям резервоар и след това се спуска по три тръбопровода под тротоара. Периодично са построени 6-метрови кули с резервоари на върха, които можеха да разпределят вода в обществени чешми, магазини и домове.

Сградите не са единствените неща, запазени от вулканичната пепел. Това е снимка на археолози, които откриват мумифицирано семейство от двама възрастни и три деца на 1 май 1961 г.

Историците изчисляват, че Помпей е имал 20 000 жители, когато вулканът Везувий е изригнал. По-голямата част от хората в града са  успели да избягат, защото планината започна да бучи доста преди изригването.

Археолозите откриха дори дюкяни и предмети за бита. Наскоро откриха непокътнат „салатен бар“ с невероятни стенописи.