Скален манастир на Св. Никола в Kıyıköy / Rock-cut monastery of St. Nicholas at Kıyıköy

 Никола Бенин

Скален манастир на Св. Никола в Kıyıköy (историческа Медея/Мидие) в Източна Тракия (съвременна провинция Къркларели.

Rock-cut monastery of St. Nicholas at Kıyıköy (historic Medea/Midye) in Eastern Thrace (modern Kırklareli Province)

Онзи момент, който променя всичко

 Никола Бенин

Ден без план може да доведе до несигурност и пропуснати възможности

 Никола Бенин

Ден без план може да бъде спонтанен и гъвкав, но също така може да доведе до несигурност и пропуснати възможности.
Ден с план е по-структуриран и организиран, предоставяйки ясен план на дейностите и местата.

Как да постигнем целта си по-ефективно

 Никола Бенин

Като разделите дадена цел на тези по-малки, управляеми задачи, можете да останете организирани, да поддържате инерция и в крайна сметка да постигнете целта си по-ефективно.

By breaking down a goal into these smaller, manageable tasks, you can stay organized, maintain momentum, and ultimately achieve your goal more efficiently

Want to go higher? Drop your unwanted baggages! (Искате ли да летите нависоко. Пуснете ненужния багаж)

 Никола Бенин

Как да се справим с нарцистична личност на работа

 Никола Бенин

Работата с нарцистичен колега може да бъде изтощителна и да повлияе на работната ви среда. Ето някои съвети, които могат да ви помогнат:
1-Обучете се:
Разбирането на нарцистичното разстройство на личността (NPD) може да ви помогне да управлявате тяхното поведение. Научете за общите черти и как те могат да се проявят на работното място.
Граници с две групи:
Нарцисистите често прекрачват границите. Определете кое поведение е приемливо за вас и се придържайте към него. Това може да включва ограничаване на работните дискусии извън работното време или непоемане на допълнително натоварване.
3-Фокусирайте се върху фактите:
Когато общувате с нарцисист, придържайте се към фактите и избягвайте да бъдете въвлечени в емоционални спорове. Поддържайте комуникацията си професионална и обективна.
4-Не изхвърляйте самочувствието си:
Нарцисистите могат да бъдат критични и манипулативни. Важно е да поддържате здравословно чувство за самоуважение и да не интернализирате тяхната негативност.
5-Запазете спокойствие:
Нарцисистите може да се опитат да ви подмамят в емоционални реакции. Бъдете спокойни и събрани и не приемайте атаките им лично.
6-Документирайте всичко:
Ако поведението на нарцисиста е тежко или тормозещо, водете запис на инцидентите. Това може да бъде полезно, ако трябва да включите HR.
7-Изграждане на съюзи:
Ако е възможно, намерете колеги, които също са забелязали поведението на нарцисиста. Наличието на съюзници може да ви осигури подкрепа и да ви помогне да се ориентирате в ситуацията.
8-Помислете за HR:
В екстремни случаи може да се наложи включването на HR. Те могат да помогнат за посредничество в ситуацията или да се справят с всякакви нарушения на поведението на работното място.
9-Знай кога да си тръгнеш:
Ако ситуацията ти причинява значителен стрес или оказва влияние върху работата ти, може би е най-добре да обмислиш преместване или нова работа.

Не забравяйте, че не можете да промените нарцисиста, но можете да промените начина, по който реагирате на него. Следвайки тези съвети, можете да се защитите и да сведете до минимум въздействието на тяхното поведение върху работния ви ден.

Монументална гробница на Микеланджело Буонароти (1564-76), Базилика Санта Кроче - Флоренция (Giorgio Vasari (design), Monumental Tomb of Michelangelo Buonarroti, 1564-76. Basilica of Santa Croce- Florence)

 

Giorgio Vasari (design), Monumental Tomb of Michelangelo Buonarroti, 1564-76. Basilica of Santa Croce- Florence

Michelangelo Buonarroti’s Tomb was designed by Italian Renaissance artist and writer Giorgio Vasari . The tomb is located at the beginning of the right nave of the Basilica of Santa Croce in Florence, as soon as you cross the main door of the Basilica.

Above the tomb there are three sculptures that represent the personifications of Painting, Sculpture and Architecture. These figures appear saddened by the disappearance of the great master. But the whole of the tomb is a mixture of painting, sculpture and architecture.

The monument to Michelangelo, devised by Vincenzo Borghini and designed by Giorgio Vasari, was only completed in 1576. The Bust of Michelangelo and the statue of Painting were commissioned from Giovan Battista Lorenzi, Sculpture from Valerio Cioli, Architecture from Giovanni Bandini and the frescoes from Giovan Battista Naldini. The result was a manifesto of the Accademia delle Arti del Disegno: all the artists involved were members of the Academy and its symbol of tree interlocking crowns adorns the central register. Vasari also considered the emblem, which Borghini devised for the institution, to be Michelangelo's personal crest in memory of the three circles with which he would earmark blocks of marble that he chose in a quarry.

Джорджо Вазари (дизайн), Монументална гробница на Микеланджело Буонароти, 1564-76. Базилика Санта Кроче - Флоренция Гробницата на Микеланджело Буонароти е проектирана от италианския ренесансов художник и писател Джорджо Вазари. Гробницата се намира в началото на десния кораб на базиликата Санта Кроче във Флоренция, веднага щом преминете през главната врата на базиликата. Над гробницата има три скулптури, които представляват олицетворение на живописта, скулптурата и архитектурата. Тези фигури изглеждат натъжени от изчезването на великия майстор. Но цялата гробница е смесица от живопис, скулптура и архитектура. Паметникът на Микеланджело, създаден от Винченцо Боргини и проектиран от Джорджо Вазари, е завършен едва през 1576 г. Бюстът на Микеланджело и статуята на живописта са поръчани от Джован Батиста Лоренци, скулптурата от Валерио Чоли, архитектурата от Джовани Бандини и стенописите от Джован Батиста Налдини. Резултатът беше манифест на Accademia delle Arti del Disegno: всички участващи художници бяха членове на Академията и нейният символ от преплетени корони на дървета украсява централния регистър. Вазари също така смята, че емблемата, която Боргини създава за институцията, е личният герб на Микеланджело в памет на трите кръга, с които той ще маркира мраморни блокове, които е избрал в кариера.

IONIA, Uncertain. Circa 600-550 BC. EL Myshemihekte (ИОНИЯ, Несигурно. Около 600-550 пр.н.е. EL Myshemihekte)

 Никола Бенин

IONIA, Uncertain. Circa 600-550 BC. EL Myshemihekte – Twenty-fourth Stater (6mm, 0.68 g). Lydo-Milesian standard. Head of calf (or lion?) right / Incuse square

ИОНИЯ, Несигурно. Около 600-550 пр.н.е. EL Myshemihekte – двадесет и четвърти статер (6 mm, 0,68 g). Лидо-милетски стандарт. Глава на теле (или лъв?) вдясно / квадрат с инкуза.

"Империята на мюзикъла" в Държавна опера - Русе

 Никола Бенин

На 26 май от 19 часа в Доходно здание – Голяма зала  Държавна опера – Русе представя "Империята на мюзикъла".

Диригент: Димитър Косев

Със специалното участие на:

Никола Здравков – вокал на група "КИКИМОРА"

Цена Коев – вокал на група "VIVALDI METAL PROJECT"

Участват още Александър Баранов, Кремена Ганчева, Нели Петкова, Пламен Бейков, Преслава Великова, Стилян Цветков, Стоян Стоянджов, Балет и Оркестър на Държавна опера - Русе.

В програмата са включени откъси от мюзикълите:

„Кабаре“, „Цигулар на покрива“, „Моята прекрасна лейди“, „Котките“, „Евита“, „Мамма миа“, „Уестсайдска история“, „We Will Rock You!“, „Исус Христос Суперзвезда“ и др.

Няма да сгрешим, ако кажем, че „Кабаре“ от  Джон Кандър по  текст на Фред Еб и либрето на Джо Мастъроф, е най-известната творба от този музикален жанр . Историята е базирана на пиесата на Джон Ван Друтен от 1951 г. „ Аз съм камера“ , която сама по себе си е сценична адаптация на романа на Кристофър Ишъруд „ Сбогом, Берлин“.

Премиерата на мюзикъла се е състояла на 20 ноември 1966 година в Broadhurst Theatre. По музикалното представление е заснет филм , който се счита за кинематографичен шедьовър.

Действието се развива през 1931 г. в Берлин , по време на постепенното идване на власт на нацистите . Главните герои са 19-годишната английска кабаретна артистка Сали Боулс и младият американски писател Клиф Брадшоу . Странична сюжетна линия е романът между Фройлайн Шнайдер , собственичката на берлински пансион , и Хер Шулц , възрастен еврейски доставчик на плодове.

„Цигулар на покрива“ (Fiddler on the Roof) е също един от най-известните мюзикъли на Бродуей, за живота на евреите в село Анатевка, Централна Украйна. За първи път е представен на 22 септември 1964 година с музика на Джери Бок, либрето  на Джоузеф Стайн и текст на Шелдън Харник. За 8 години и 9 месеца, до затварянето му на 12 юли 1972 г., мюзикълът е представен на Бродуей 3242 пъти и получава и девет награди Тони през 1965 г.

Името е взето известната картина на Марк Шагал, изобразяваща цигулар на покрива на къща във Витебск. Сюжетът е базиран на разказите на Шолом Алейхем, в които главен герой е млекарят Теви. Той  е пазител на родовите традиции и си мечтае за живот, ако има богатство. Неговото съкровище обаче са петте му дъщери, за които изгодният брак е единствения начин да се откъснат от бедността.

През 1971 г. излиза филмова версия на мюзикъла, режисирана от Норман Джуисън, с участието на Хаим Топол, Норма Крейн и Ленард Фрей. 

„Моята прекрасна лейди“ (My Fair Lady) е мюзикъл от  Фре

дерик Лоу с либрето от Алън Джей Лернър, базиран на пиесата „Пигмалион“ от Джордж Бърнард Шоу. Премиерата на мюзикъла е през 1956 г. в оркестрова версия от Р. Р. Бенет и Ф. Ланг. В ролите са Джулия Андрюс, Рекс Харисън, Катлийн Несбит.

„Котките“ е мюзикъл от английския композитор Андрю Лойд Уебър, на основата на колекцията от детски стихове на Т. С. Елиът „ Популярната наука за котките, написана от стар опосум “.  Премиерата на мюзикъла е на 11 май 1981 г. в New London Theatre и на Бродуей на 7 октомври 1982 г.

Последното представление на Бродуей е на 10 септември 2000 г., а в Лондон  на 11 май 2002 г. Мюзикълът беше най-продължителното представление на Бродуей, показвано от 1997 до 2006 г., докато не беше надминато от „Фантомът от операта“.

„Евита“ е мюзикъл от британския композитор Андрю Лойд Уебър. Либретото, написано от Тим Райс, е базирано на книгата „The Woman with the Whip“, истинската история на първата дама на Аржентина Ева Перон.

Мюзикълът е представен за пръв път през 1975 на сцената на лондонския Prince Edward Theatre, като главната роля на Ева Перон се изпълнява от Джули Ковингтън.

„Мамма миа!“ (Mamma Mia!) е мюзикъл с либрето, взето от  22 песни на ABBA. Световната премиера се състоя през 1999 г. в Лондон.

„We Will Rock You“ (в превод от   английски „Ще те разтърсим“) е песен на английската рок група Queen от албума News of the World, нааписана от Brian May.

„Исус Христос суперзвезда“ е рок опера от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, написана през 1970 г. и поставена на Бродуей година след създаването си.

В албума Jesus Christ Superstar, издаден през 1970 г., главната роля се изпълнява от вокалиста на Deep Purple Иън Гилън. В записа участват и други известни изпълнители: Мъри Хед , Майк Д'Або (бивш Манфред Ман), блусменът Виктор Брокс (Кайафа), както и станалите по-късно известни Пол Рейвън (известен още като Гари Глитър ) и Ивон Елиман.

 

 

T.S. Eliot "It will do you no harm to find yourself ridiculous" (Т.С. Елиът „Няма да ви навреди, ако се намирате за смешен")

 Никола Бенин

“It will do you no harm to find yourself ridiculous.

Resign yourself to be the fool you are...

...We must always take risks. That is our destiny...”

~ T.S. Eliot

„Няма да ви навреди, ако се намирате за смешен. Примири се да бъдеш глупак, какъвто си... ...Винаги трябва да поемаме рискове. Това е нашата съдба...”

Животът на древните римляни в Помпей

 Никола Бенин

В едно от най-известните природни бедствия в човешката история, вулканът Везувий изригна през 79 г. сл. н. е., покривайки Помпей с пепел. Катастрофалното събитие погреба Помпей и околностите под слой пепел, запазвайки много аспекти от живота, които бъдещите археолози могат да разкрият.

Днес местата в този археологически обект ни показват как са живели хората по това време – от ежедневни дейности като хранене и пазаруване до луксозно декорирани вили и огромни обществени пространства като театри и арени.

Помпей e бил оживен град с кафенета, ресторанти, като таверната Caupona Pherusa, и амфитеатър с 20 000 места, по-стар от Колизеума в Рим.

В Помпей се намират много елегантни вили на широки павирани пътища. Той е бил  ваканционна дестинация както за богатите, така и за бедните, които пътуваха там, за да си починат след дълга година труд.

Помпей е имал сложна водна система, бани и пристанище. През първите няколко века градът събира дъждовна вода в гигантски подземни цистерни.

През първи век от н. е. Помпей изгражда собствен акведукт, свързващ се с хълмове на 40 км. Водата се стича в голям резервоар и след това се спуска по три тръбопровода под тротоара. Периодично са построени 6-метрови кули с резервоари на върха, които можеха да разпределят вода в обществени чешми, магазини и домове.

Сградите не са единствените неща, запазени от вулканичната пепел. Това е снимка на археолози, които откриват мумифицирано семейство от двама възрастни и три деца на 1 май 1961 г.

Историците изчисляват, че Помпей е имал 20 000 жители, когато вулканът Везувий е изригнал. По-голямата част от хората в града са  успели да избягат, защото планината започна да бучи доста преди изригването.

Археолозите откриха дори дюкяни и предмети за бита. Наскоро откриха непокътнат „салатен бар“ с невероятни стенописи. 

Древноегипетски златен пръстен с амулет на мишка (Ring set with a mouse design amulet)

 Никола Бенин

Древноегипетски златен пръстен с амулет на мишка, изписан с картуша на Тутмос III. Злато и глазиран стеатит. Ново царство, Династия 18, 1479-1425 пр.н.е.

ПРОЯВЛЕНИЯТА НА ПЕСЕНТА В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ

 Никола Бенин

Ботевото творчество е малко по обем, но е необхватно по отношение на размислите, които провокира у толкова поколения българи. Многопосочна и многопластова е поезията на Ботев. Затова всяко поколение изживява тази поезия.

 

Не са много ключовите думи в лириката на поета. Сред тях е песента. За Ботев това е многозначно понятие, което побира в себе си песента-плач, песента-любов, юнашката песен на гората, песента-родова памет и завещание към поколенията, както и песента-път от смъртта към безсмъртието.

 

Проследяването на двадесетината стихотворения на поета, писани между годините 1867-1875, ни разкрива многозначността на песента в Ботевата лирика. Родината за този поет-бунтовник не е само  “бащино огнище” , а мястото, където ще се води битката за “свобода или смърт юнашка”.  Защото робът е решил да отстоява личната и националната си свобода. Тежко и дълго е било робското тегло. То е родило песента-плач. Плаче майката:  “ти ли си, мале, тъй жално пела”/”Майце си”/, плаче с песен жетварката  “нейде в полето” /”Хаджи Димитър”/, пеят тъжните робини: “Жътва е сега!…Пейте, робини, тез тъжни песни!” /”Хаджи Димитър”/. Песента-плач е намерила своето място и в духовното пространство на Ботевия лирически герой:  “…а сам аз за тегло да пея,/ за тегло, дядо, сюрмашко…”/”Хайдути”/. Превзела робските души, тази песен е разширила своите измерения и е обхванала природата: “Зимата пее свойта зла песен…” /”Обесването на Васил Левски”/.  И както жестокото робско минало и настояще, така и липсата на бъдеще за роба ражда песента-плач: “…приказки за стари времена и песни за нови теглила” /”До моето първо либе”/.

 

Песента-плач е тъжна, в нея се оглеждат страданията на робските души. Но до всяко страдание върви надеждата. Тази надежда ще открием в юнашката песен. Народното творчество, което е най-стойностният учител на Ботев, му е завещало много образци в това отношение. Като се започне от хиперболизирания от народа образ на Крали Марко и се стигне до юначния Индже, за когото плаче гората и “на гората листата”. Образът на Балкана, който пее “хайдушка песен” , се е превърнал за Ботев в символ на жаждата за свобода на роба. Тази песен повдига духа на народа по сборове и по седенки:

 

 

Я надуй, дядо, кавала,

 

след теб да викна – запея

 

песни юна’ки, хайдушки,

 

песни за вехти войводи /”Хайдути”/

Либето ще чуе тази песен: “…но чуйш ли как пее гората?”/”До моето първо либе”/  и ще разбере, че дългът и любовта трудно могат да съжителстват в едно единствено човешко сърце, дори и ако то е “сърце мъжко, юнашко”.  Майката ще чуе юнашката песен за своя син и трябва да преглътне сълзите си:

 

 

Ти излез, майко, послушай

 

със моите братя невръстни

 

моята песен юнашка –

 

защо и как съм загинал. /”На прощаване”/

Песента-любов в стихотворението “До моето първо либе” е видяна през призмата на една разкъсана от вътрешни противоречия душевност. Дългът фокусира всички любови на Ботевия лирически герой и отразявайки ги, той очертава неговия път. Затова либето трябва да остави “тая песен любовна”,  да не влива “в сърце отрова”.  Защото за Ботев либето, майката и бащата са част от родината, а поетът е подчинил любовта към най-близките си същества на дълга към отечеството.

 

Към бъдните поколения Ботев отправя своята песен-памет:

 

песента ще се понесе

 

по гори и по долища –

 

горите ще я поемат,

 

долища ще я повторят /”Хахдути”/

Природата, идващите поколения ще поемат посланието на поета, който съзря личната си свобода в саможертвата за отечеството и превърна песента в път от смъртта към безсмъртието:

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

 

Той не умира, него жалеят

 

Земя и небе, звяр и природа,

 

И певци песни за него пеят. /”Хаджи Димитър”/

Вулгаризми

 Никола Бенин

Речниците определят значението на думата "вулгаризъм" посредством френската vulgarisme, която има латински корен vulgaris, което означава "прост, обикновен".

Вулгаризмите навлизат в езика от лексиката на маргинализираните групи, от жаргона на някои професии, от жаргона на младите хора и жаргона на престъпния свят. Те се използват от представители на ъндърграунда или пропаднали хора, които шокират обществото. Малко вероятно е някой да иска да се чувства на най-ниското стъпало на социалната стълбица. Но що се отнася до избраните думи, ситуацията е обратната: все повече медии използват вулгаризми в печата и ефира. Примери за такива изпълнения показват политици, водещи, известни певци, музиканти и актьори. В много отношения това е съзнателен избор, с цел провокативно себеизтъкване.

Сгреших – сгафих, прецаках се

Лице – мутра, сурат

Пари – кинти, мъни

 

Синоними на „вулгарен“:

неприличен;

циничен;

предизвикателен;

груб;

недодялан;

просташки

 

В разговорите често се срещат просторечия, които се използват отчасти за изразително оцветяване, отчасти поради липсата на образование на говорещия. Използването на такива думи и изрази се среща в една форма, за да се създаде цвят в историята. Такава реч е типична за стендъп жанра, в който мислите на говорещия не се изглаждат, предават се „каквито са“.

Вулгарната реч изобразява нещата и явленията в негативна, унизителна светлина.

 

На 5 януари 1066 г. крал Едуард Изповедникът, крал на Англия, поема последния си дъх (On January 5, 1066, King Edward the Confessor, King of England, took his last breath)

 Никола Бенин

On January 5, 1066, King Edward the Confessor, King of England, took his last breath. He left behind no child to inherit his crown. Some historical sources claim he named his successor before he died—the brother of his wife, Harold. But Harold would be one of the five men who claimed Edward’s crown.

· Harold Godwinson

Harold was a powerful earl and the leading nobleman in England at the time; he was the son of Godwin, Earl of Wessex, and brother to Edward’s queen, Edith. He was crowned king on January 6, 1066, but his reign would not last; he was killed a few months later at the Battle of Hastings.

· William of Normandy

William was the illegitimate son of Robert I, Duke of Normandy. Robert had no legitimate children and named William his heir, he succeeded his father to the dukedom. William believed that Edward the Confessor, his kinsman, had promised to name him as his heir to the throne of England as far back as 1051. William was furious when he heard Harold had been crowned in his stead, and with the Pope’s backing, he began preparing for an invasion. He sailed at least 700 ships across the channel and met Harold on the battle field on October 14th. William was victorious at the Battle of Hastings and was crowned King of England on Christmas Day.

· Edgar Atheling

Edgar was Edward the Confessor’s great-nephew, the grandson of his half-brother Edmund Ironside, and the closest blood relative Edward had. He was a teenager who had been raised in exile in Hungary; he had no backing or support other than his blood ties to Edward. After Harold’s death, some of the noblemen toyed with the idea of electing Edgar as king, but his age and lack of support made him weak. In the end, the few who initially backed him abandoned him and submitted to William the Conqueror.

· Harald Hardrada

Harald, King of Norway, claimed the throne through an agreement made by his predecessor Magnus and Harthacnut (alt. sp. Hardicanute), once King of England, who died without issue. Harald had been warring with Denmark for a while without success and decided to turn his attention on England. He readied an invasion fleet of 300 ships and sailed to England. His invasion did find initial success, defeating English forces and seizing York. But they were defeated at the Battle of Stamford Bridge where he lost his life.

· Svein Estridsson

Svein was King of Denmark, and being related to both Harold Godwinson and Harthacnut, he too may have thought he had a claim on the English throne. After William had eliminated the other claimants, Svein launched his own attack on England in 1069 but eventually settled for a payment. A further attack in 1074 or 1075 also ended in defeat.

Sources:

Edward the Confessor, Frank Barlow

William the Conqueror. Kings and Queens of Medieval England, David Bates, p.33

The Norwegian Invasion of England in 1066, Kelly DeVries

На 5 януари 1066 г. крал Едуард Изповедникът, крал на Англия, поема последния си дъх. Той не остави дете, което да наследи короната му. Някои исторически източници твърдят, че той е посочил своя приемник преди да умре - братът на съпругата му Харолд. Но Харолд ще бъде един от петимата мъже, които претендират за короната на Едуард.

· Харолд Годуинсън

Харолд беше могъщ граф и водещият благородник в Англия по това време; той беше син на Годуин, граф на Уесекс, и брат на кралицата на Едуард, Едит. Той е коронясан за крал на 6 януари 1066 г., но управлението му няма да продължи; той беше убит няколко месеца по-късно в битката при Хейстингс.

· Уилям от Нормандия

Уилям е незаконен син на Робърт I, херцог на Нормандия. Робърт нямаше законни деца и нарече Уилям свой наследник, той наследи баща си на херцогството. Уилям вярваше, че Едуард Изповедникът, негов роднина, е обещал да го посочи като свой наследник на трона на Англия още през 1051 г. Уилям беше бесен, когато чу, че Харолд е коронясан вместо него и с подкрепата на папата той започна да се подготвя за нашествие. Той преплува най-малко 700 кораба през канала и се срещна с Харолд на бойното поле на 14 октомври. Уилям побеждава в битката при Хейстингс и е коронясан за крал на Англия на Коледа.

· Едгар Ателинг

Едгар беше праплеменник на Едуард Изповедника, внук на неговия полубрат Едмънд Айрънсайд и най-близкият кръвен роднина на Едуард. Той беше тийнейджър, израснал в изгнание в Унгария; той нямаше подкрепа или подкрепа, освен кръвните си връзки с Едуард. След смъртта на Харолд някои от благородниците си играеха с идеята да изберат Едгар за крал, но възрастта му и липсата на подкрепа го направиха слаб. В крайна сметка малцината, които първоначално го подкрепят, го изоставят и се подчиняват на Уилям Завоевателя.

· Харалд Хардрада

Харалд, крал на Норвегия, претендира за трона чрез споразумение, сключено от неговия предшественик Магнус и Хартакнут (алт. sp. Hardicanute), някога крал на Англия, който почина без потомство. Харалд воюва с Дания известно време без успех и решава да насочи вниманието си към Англия. Той подготви флота за нашествие от 300 кораба и отплава за Англия. Неговото нашествие постигна първоначален успех, побеждавайки английските сили и превземайки Йорк. Но те бяха победени в битката при Стамфорд Бридж, където той загуби живота си.

· Свейн Естридсон

Свейн беше крал на Дания и тъй като беше свързан с Харолд Годуинсън и Хартакнут, той също може да е смятал, че има претенции за английския трон. След като Уилям елиминира другите претенденти, Свейн предприе собствена атака срещу Англия през 1069 г., но в крайна сметка се съгласи с плащане. Следваща атака през 1074 или 1075 г. също завършва с поражение.

източници:

Едуард Изповедника, Франк Барлоу

Уилям Завоевателя. Крале и кралици на средновековна Англия, Дейвид Бейтс, стр.33

Норвежкото нашествие в Англия през 1066 г., Кели ДеВрис