Фразеологично словосъчетание

 Никола Бенин

1. Свободно и устойчиво словосъчетание

          Да прочетем следния текст:

          Приближих се и отворих прозореца. Навън полека-лека се развиделяваше, но над града все

още беше тъмно, а улиците пустееха. Сегиз-тогиз ще мине някоя лека кола и после пак нищо. На

зида пред къщата видях една улична котка – разположила се като пет пари в кесия и мърка ли

мърка. Рекох да я повикам, но се отказах. Защо да си вземам беля на главата. Ще я види майка ми

и на бърза ръка ще ме направи на бъзе и коприва. Много изкъсо ме държи тая жена, но на мен не

ми дава сърце да й се изрепча - все пак по цял ден превива гръб да ме храни, а аз да й отвръщам с

черна неблагодарност - не иде някак си.

          Ние разбираме казаното от разказвача, защото отделните думи в неговата реч са свързани

една с друга и по този начин изграждат цялостния смисъл на изказването. Освен това връзката

между отделните думи е коректна - спазени са правилата на българския език, ясно е кой говори,

кой действа, какво се случва, какви са качествата на участниците в действието. С други думи, в

изреченията лесно се разбира кой е подлогът, кое е сказуемото, допълнението, определението,

обстоятелственото пояснение и т.н. И все пак в текста, който прочетохме, има и някои по-особени

изрази.

          От една страна, имаме групи от думи – словосъчетания – чийто смисъл се поражда от

преките значения на думите, които ги изграждат. Такива са: отворих прозореца; навън се

развиделяваше; на зида пред къщата; улиците пустееха.

          В тези словосъчетания всяка от думите има свое значение, което ще се запази дори ако

променим втората дума. Тук имаме „отворих прозореца“, но съвсем правилно ще бъде и ако

кажем „отворих вратата“, „отворих кутията“, „отворих чантата“. Същото ще се получи и с думата

„прозорец“ – „затворих прозореца“, „измих прозореца“, „боядисах прозореца“. Следователно

връзката между глагола отварям и съществителното прозорец е напълно свободна, а смисълът на

словосъчетанието „отворих прозореца“ се получава само в този конкретен контекст. Затова

наричаме подобни словосъчетания свободни.

          Свободно словосъчетание се нарича такава група думи, които при свързване запазват

собствените си значения, включително преносните, имат самостоятелна функция в изречението и

свободно се съчетават с други думи.

          В текста обаче срещаме и други словосъчетания - полека-лека; сегиз-тогиз; разположила се

като пет пари в кесия; вземам си беля на главата; на бърза ръка; ще ме направи на бъзе и коприва;

изкъсо ме държи; не ми дава сърце; превива гръб; черна неблагодарност. Смисълът на тези

словосъчетания не може да се разбере от простото натрупване на значения. Освен това в повечето

случаи смисълът им дори не е свързан с преките значения на думите. От друга страна обаче,

хората, които говорят български език, лесно разпознават смисъла им - те знаят, че „ще ме направи

на бъзе и коприва“ означава „ще ми се скара“; че „превива гръб“ означава „работи много“; че

„разположила се като пет пари в кесия“ означава „настанила се удобно“ и т.н. Освен това

носителите на езика усещат, че тези словосъчетания правят речта по-образна, емоционално понаситена, изразяват някаква оценка. И на трето място, говорещите български език знаят, че тези

словосъчетания не могат да се променят - ако заменим някоя от думите, които ги съставят,

цялостният смисъл ще се загуби. Затова тези словосъчетания се наричат устойчиви.

          Устойчиво словосъчетание се образува от свързването на две или повече думи, които

изграждат едно цялостно значение, а изразът не се променя по състав и структура.

          2. Видове устойчиви словосъчетания

          Казахме вече, че устойчивите словосъчетания имат две основни функции - да назовават

предмети и явления от действителносттта и да внасят емоционално звучене и оценка. Затова те

образуват два основни вида.

          А) Устойчиви изрази

          Основната функция на тези устойчиви словосъчетания е да назовават явления от

действителността, при които от съчетаването на две или повече думи се получава някакво поточно и по-определено значение, което не може да бъде разделено. Към този вид устойчиви

изрази се отнасят: 

          – Описателни названия – детска градина, заразна болест, нощна лампа, черна дъска,

Български държавни железници и др.

          – Съставни устойчиви названия и термини – атомна електроцентрала, управителен съвет,

момина сълза, кислородна вода, земно притегляне и др.

          – Описателни названия с преносен характер – меден месец, студена война, златна среда,

развалям пари, спирам тока и др.

          – Поздрави и пожелания от речевия етикет – добър вечер, добро утро, голям да пораснеш,

да си жив и здрав, честита нова година, приятен път, за много години, честит рожден ден и др.

          Поради това, че тези словосъчетания се състоят от няколко думи, не са редки случаите на

съкращаване за удобство - вместо Български държавни железници се казва (пише) БДЖ, вместо

Честита нова година - ЧНГ, вместо атомна електроцентрала - АЕЦ и т.н.

          Освен съкращаване с начални букви, се използват и съкращения, получени чрез свързване на

части от съставящите думи - райсъвет (районен съвет), райком (районен комитет), комдив

(командир на дивизия), детмаг (детски магазин) и др.

          Б) Фразеологични словосъчетания

          Това са съчетания от думи, изграждащи цялостен смисъл, който често няма връзка с прякото значение на съставките. Фразеологичните словосъчетания притежават ярка образност и

въздействена сила, като връзката между отделните съставки е постоянна, а структурата на израза е неизменна. Към този вид устойчиви словосъчетания се отнасят:

          – Фразеологизми – словосъчетания, възникнали от образно преосмисляне на свободни

словосъчетания и използвани за придаване на емоционално внушение и оценка: клатя си краката

(не работя), запретвам ръкави (злавям се за работа), седя на два стола (разчитам едновременно на

две неща); цепя косъма на две (стиснат съм), слагам рога (изневерявам), затварям си устата (мълча)

и др.

          – Устойчиви сравнения - като бял ден, тъмно като в рог, мъча се като грешен дявол, гладен

като вълк, надува се като пуяк, като слон в стъкларски магазин и др.

          – Фразеологизирани конструкции – от врата на врата, от уста на уста, новото си е ново, срам

не срам, иска не иска, от глупав по-глупав и др.

          – Пословици, поговорки, крилати изрази – денят не си личи от заранта, сговорна дружина

планина повдига, парен каша духа, разделяй и владей, апетитът идва с яденето, буря в чаша вода

и т.н.

          3. Смислови и граматични особености на фразеологичните словосъчетания

Нека разгледаме следните изречения:

От три дни си бия главата и все не мога да реша кой от нас е прав.

Той се преструва на божа кравичка, но всъщност е злобен.

Ти като че си расъл в гората.

Куцо и сакато се беше изсипало на улицата.

Изкачих стълбите на един дъх.

Дявол да го вземе, пак се изложих!

          • В първото изречение фразеологичният израз „бия си главата“ означава „размишлявам“ и изпълнява ролята на глагол - указва какво е действието, което върши подлогът.

          • Във второто изречение фразеологичният израз „божа кравичка“ означава „кротък, незлоблив човек“ и изпълнява ролята на съществително име.

          • В третото изречение фразеологичният израз „расъл в гората“ означава „див, невъзпитан“ и указва някакъв признак, т.е. играе ролята на прилагателно име.

          • В четвъртото изречение фразеологичният израз „куцо и сакато“ означава „всички“, т.е. изпълнява функцията на местоимение.

          • В петото изречение изразът „на един дъх“ означава „наведнъж“ и изпълнява ролята на

наречие.

          • В последното изречение фразеологизмът „дявол да го вземе“ има задача да изрази чувствата на говорещия, т.е. изпълнява функцията на междуметие.

          Това означава, че значението на фразеологичните словосъчетания е единно, неразложимо и повече прилича на значението на думите, отколкото на свободните словосъчетания. Това обстоятелство се отразява и на друг един важен признак на фразеологизмите – тяхната традиционност и неизменност. Добавянето, промяната или премахването на някой елемент

обикновено разрушава целия израз. Само в редки случаи е възможно една дума да се замени с друга. Такъв например е случаят с известния фразеологизъм „от игла до конец”. Той е възникнал

като „от конец до конец“, когато в старобългарския език думата „конец“ е означавала „край“. С

изчезването на това значение думата „конец“ вече се осъзнава само в значението й „нишка“. Тогава

първият конец се заменя по асоциация с думата „игла“, която е свързана с представата за конеца

като нишка. И така се появява съвременният фразеологизъм „от игла до конец“, означаващ „от

начало до край“.

          Традиционността и неизменността на фразеологизмите се проявява и в техния граматичен

строеж. По принцип фразеологичните словосъчетания следват правилата на българския език и

думите, които ги съставят, се съгласуват по род, число, лице и време, за да изградят коректни

синтактични връзки. В някои случаи обаче, с развитието на езика, някои думи са променили

граматичните си характеристики, други са престанали да се употребяват, трети са получили

различни книжовни форми и т.н. Но ако в някое фразеологично словосъчетание те са влезли със

старите си форми, тези форми се запазват и в съвременната употреба. Например:

          Добър вечер. Днес думата „вечер“ е от женски род и изразът би трябвало да звучи като

„добра вечер“. Но тъй като в миналото думата „вечер“ е била от мъжки род, изразът си е останал

„добър вечер“.

          Со кротце, со благо. Изразът не съответства на съвременната книжовна норма, но

продължава да се употребява такъв, какъвто се носи от традицията.

          Не от мира сего. Този израз произхожда от черковнославянски, където думата „мир“

означава „свят“, а думата „сего“ - „този“. Тези думи вече не са актуални, но изразът продължава да

се употребява в традиционния му вид.

          Фактът, че по своето значение фразеологизмите приличат повече на думите, отколкото на

словосъчетанията, се отразява и в това, че те могат да влизат във всички характерни за думите

смислови отношения, каквито са синонимията, омонимията, антонимията. Ето няколко примера:

„Слагам в джоба си“ означава както „превъзхождам“, така и „присвоявам“. Тоест, тук имаме

типична омонимия. Същото се отнася и за „вдигам ръка“, което означава както „посягам на бой“,

така и „отчайвам се“; „протягам ръка“, означаващо и „прося“, и „притичам се на помощ“; „превивам

гръб“, означаващо и „угоднича“, и „работя тежка работа“.

          Изразите „между два огъня“, „между Сцила и Харибда“ и „между чука и наковалнята“ имат

едно и също значение - „намирам се между две опасности“. Следователно става дума за типична

синонимия. Същото се отнася и за изразите „хлопа му дъската“, „не е с всичкия си“ и „изгорял му е

бушонът“, означаващи „полудял човек“; „да го духнеш, ще падне“, „живи мощи“, „торба кокали“,

„броят му се ребрата“, „като чироз“, „само кожа и кости“, означаващи „извънредно слаб човек“ и

т.н.

          Антонимия можем да открием в съпоставката на изрази като „на един хвърлей“ и „зад девет

царства в десето“', „имам широки пръсти“ - цепя косъма на две“; „влизам в строя“ - „излизам от

строя“; „влизам в правия път“ - „тръгвам по кривия път“ и т.н.

          4. Употреба на фразеологизмите в речевата практика

          Поради своята образност, изразителност и ярка емоционална оцветеност фразеологизмите

винаги са стилистично определени. Сравнително малка част от тях се употребяват във всички

функционални стилове. Такива са изрази като: „държа сметка“, „сто на сто“, „черно на бяло“, „за

нищо на света“ и др. Тяхната стилистична характеристика е сравнително неутрална.

          Най-често и най-успешно фразеологичните словосъчетания се употребяват в разговорната

практика и в художествената литература. Това е така, защото именно в тези две сфери на

общуване емоционалността, изразителността и образността играят важна роля.

          Има обаче и фразеологизми, които имат подчертано книжовен характер и се употребяват в

сфери на общуване, където се цени изисканият израз. Такива са словосъчетания като: „галено дете

на съдбата“, „до второ пришествие“, „троянски кон“, „много шум за нищо“, „буря в чаша вода“,

„пея дитирамби“, „минавам Рубикон“ и др