Федерико Гарсия Лорка за Фьодор М. Достоевски: he asked for books, that is, horizons, that is, ladders to climb to the summit of the spirit and of the heart

 Никола Бенин

„Когато известният руски писател Фьодор Достоевски [...] беше затворник в Сибир, далеч от света, между четири стени и заобиколен от пусти равнини от безкраен сняг, и той помоли за помощ в писмо до своето далечно семейство, той само каза: „Изпратете ми книги, книги, много книги, за да не умре душата ми!“ Той беше измръзнал и не поиска огън, беше ужасно жаден и не поиска вода: той поиска книги, т.е. хоризонти, тоест стълби за изкачване до върха на духа и сърцето."

– Федерико Гарсия Лорка, 1931 г

Федерико Гарсия Лорка (1898 – 1936) е испански поет и драматург, който в кариера, продължила само 19 години, възкреси и съживи най-основните щамове на испанската поезия и театър.

"When the famous Russian writer Fyodor Dostoevsky [...] was a prisoner in Siberia, far from the world, between four walls and surrounded by desolate plains of endless snow, and he asked for help in a letter to his distant family, he only said: "Send me books, books, many books so that my soul does not die!" He was cold and did not ask for fire, he was terribly thirsty and did not ask for water: he asked for books, that is, horizons, that is, ladders to climb to the summit of the spirit and of the heart."

– Federico García Lorca, 1931

Federico García Lorca (1898 – 1936) was a Spanish poet and playwright who, in a career that spanned just 19 years, resurrected and revitalized the most basic strains of Spanish poetry and theatre.