Ромен Ролан "Вечната женственост винаги е служила като възвисяваща сила за най-добрите мъже"

 Никола Бенин

Големият френски писател и интелектуалец Ромен Ролан (29.01.1866 г. - 30.12.1944 г.) е една от най-значимите и ярки личности на 20 век. Пацифист и общественик, той е отправял послания, в които са се вслушвали милиони хора. В разгара на Първата Световна война Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото. Неговият по-млад почитател и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.

На 29 години Ромен Ролан става преподавател по история на музиката, чете лекции в Сорбоната и успoредно се занимава с литература. Световна известност получава за романа „Жан Кристоф“ - най-големият познат роман досега, преведен на много езици, за който през 1915 г получава Нобелова награда за литература.

По-късно Ролан изоставя преподавателската си работа и изцяло се отдава на литературата, както и на обществена дейност. Той е поддържал кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.

1. За да озариш света на другите, трябва да носиш слънце в себе си.

2. Най-тежкото в смъртта е мълчанието.

3. Единственото непоправимо поражение може да дойде не от врага, а от самия себе си.

4. В приятелството няма нито длъжници, нито благодетели.

5. Вечната женственост винаги е служила като възвисяваща сила за най-добрите мъже.

6. Всичко е добро само на своето място и в своето време.

7. Войната е последният коз на губещите и отчаяните играчи, отвратителна измама на мошеници и спекуланти.

8. Най-ценното качество в живота е вечно младото любопитство, неутолено от годините и възраждащо се всяко утро.

9. Необходимо е столетие, за да се възстанови онова, което е разрушил един ден.

10. Никакви разсъждения не са в състояние да укажат на човека път, който той не желае да види.

11. Няма мрачни времена, има само мрачни хора.

12. Изкуството заслужава почит и любов, само ако е истински човечно и е насочено към всички хора, а не към една купчина педанти.

13. Има мъртъвци, в които има повече живот от живите. Но има и живи хора, които са по-мъртви от всеки мъртвец.

14. Ако егоистичното благополучие е единствената цел на живота, то животът скоро става безцелен.

15. В музиката винаги си наказан, когато лъжеш и пишеш само от тщеславие. Музиката може да бъде само скромна и искрена.

16. Светът се храни с трошици истина и голямо количество лъжа.

17. Бедата не идва сама, но и успехът също.

18. Когато волята мълчи, глас извисява инстинктът. Когато няма душа, права предявява тялото.

19. Лицемерът винаги е роб.

20. И най-страхливото куче хапе, когато изтръгнат кокала от устата му.

21. Приятелю, не отлагай щастието нито за миг! То трябва да се поглъща прясно. А неприятностите могат да почакат.

22. Всяка мисъл, която не се стреми към действие, е недоносче и предател.

23. Голямата душа никога не е самотна. Колкото и съдбата да й отнема приятелите, тя в края на краищата винаги си ги създава.

24. За една минута любов ще научиш повече за човека, отколкото за един месец наблюдение.

25. Здравето е също така заразително, както и болестта.

26. Истината за всички е една, но всеки народ си има своя лъжа, която нарича свои идеали.

27. Който сам в себе си носи слънцето и живота, той няма да търси светлината някъде настрана.

28. Лъжата развращава този, който я използва, доста преди да погуби онзи, срещу когото е насочена.

29. Навикът, тази втора природа, се оказва за повечето хора тяхна единствена природа.

30. Нищо не е свършено за този, който е жив.

31. По-добре да научиш истината наполовина, но със собствени сили, отколкото да я научиш изцяло, но от чужди думи и да я научиш като папагал.

32. Първият закон на изкуството е: ако нямаш какво да кажеш – мълчи. Ако имаш какво да кажеш – кажи го, без да лъжеш.

33. Свободата на мисълта е най-голямото щастие; трябва да се съжаляват онези, които не я познават.

34. Тялото е най-малкото нещо, което жената може да даде на мъжа.

35. Хиляди животни са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.

36. Бъди благочестив пред изгряващият ден. Не мисли какво ще стане след година, след десет. Мисли за днес. Не насилвай живота! Живей днес! Бъди благочестив към всеки ден. Обичай го, тачи го, главно не го мърси, не му пречи да цъфне. Обичай го дори когато е сив и тъжен като днес. Не се безпокой. Виж. Сега е зима. Всичко спи. Добрата земя ще се събуди. Достатъчно е да бъдеш плодороден като нея, бъди благочестив. Чакай. Ако си добър, всичко ще потръгне.