Никола Бенин
В трагедията “Антигона” Софокъл представя съдбата на
една жена, която застава зад неписаните божии закони и е готова да жертва дори
и живота си за тях. Антигона е силна, но защитавайки брат си, тя е готова да се
прости с напълно естествените изживявания за всяка жена – брак,раждане, само и
само той да бъде удостоен с погребение и оплакване. Тежката и съдба обаче е
предопределена от деспота Креон, който заслепен от своята власт сам се тегли
към гибелта си.
В творбата се засягат две ценностни системи – властта,
с която Креон достига до разрухата на своя свят и моралът който Антигона
проявява, заставайки пред неписаните закони. Сблъсъкът между двамата е всъщност
сблъсък между два взаимно изключващи се принципа: на държавността и
семейството, на дълга към отечеството и дълга към кръвно близкия, написаните
поведенчески правила и на изначалните божествени заповеди за почит към мъртвия.
В трагедията “Антигона” Софокъл разработва темата за
законността и уважението към мъртвия, за показването на заслужения респект към
него. Основният конфликт е между Антигона и Креон – дъщерята на Едип застава
зад моралните закони, ценности, желаейки да помогне на брат си, а владетелят на
Тива решава да накаже Полиник за неговото предателство, като оскверни трупа му.
Тежкият път който ще извървят и двамата ще е тяхната метаморфоза, но за жалост
тя ще е от добро към лошо. Именно заради склонността им да залитат в крайности,
и двамата ще достигнат до края на тази пътека.
Креон е владетел, който цяла Тива уважава. С речта си
пред тиванците той показва своята загриженост за тях, опитва се да им обясни,
че за да съществува, един народ трябва да спазва правилата издадени от техния
повелител, да ги счита за закон. Той е властвал добре, всички са разчитали на
него и е бил основната опора на тиванците след случилото се с Едип. Решен в
това Полиник да получи наказание издава заповед, с която нарушава неписаните
божии закони, като забранява трупът да бъде погребан. Креон нарушава една
хармония, която е била следвана векове наред, именно заради това в трагедията
той малко по малко се превръща в един деспот, който не чува ничие друго мнение,
освен своето. След като чува за нарушената заповед, владетелят на Тива проявява
своите чувства на гняв, ярост, които ще го водят през цялата трагедия до самия
му край. Именно тогава той започва да губи подкрепата на тиванците, те се
усъмняват в него. Проявата му на слабост е нещо, което никой владетел не бива
да показва пред народа. Естествено те не изразяват своето съмнение, никой
гражданин не би се съпротивлявал срещу своя цар.
Креон не съзира истинските причини за стореното,
обвинява стражата в подкупничество и разкрива своята непрозорливост и
заслепение. Във втори епизод се появява и Антигона, заловена да нарушава
заповедта, и тя изказва своето мнение – единствената, която дръзва да направи
това. Смелостта и, крайността която тя показва в случая ще я доведат към
гибелта и, но преди това има да премине през огромни трудности. Заставайки зад
неписаните божии закони, Антигона нарушава заповедта на Креон. Двамата влизат в
спор, като никой от тях не отстъпва от позицията си, опитва се да убеди другия
в това, което според него е правилно. Единият издава заповед в името на
гражданския дълг, а другият нарушава тази заповед в името на човешкия дълг.
Трагическата ирония в случая е, че защитаваният от цяла Тива Креон, беше
изправен срещу Антигона, която е сама срещу всички. Малко по малко обаче,
деспотството на тиванския цар кара всички да се обърнат срещу него, дори синът
му се опитва да му покаже неправдата, която е на път да извърши:
Но аз дочувам как след мрака целият
народ на Тива жали днес девойката.
Сестрата на Антигона – Исмена първоначално не одобрява
действията й. Малко по малко тя обаче също преминава през своята метаморфоза –
в края на трагедията дори е готова да излъже, че също е престъпила заповедта на
Креон, само и само да подкрепи своята сестра. Всички тези изменения на страните
са в резултат от действията на Антигона, от достойнството и смелостта, която тя
показва. Девойката действа като вдъхновител на своите близки.
Антигона е готова да посрещне своята съдба, колкото и
тежка да е тя. Дъщерята на Едип защитава братята си, човешкото право на
последен дом в земята майка и желанието на олимпийските богове всички да бъдат
равни пред смъртта. Девойката е готова да бъде наказана и не се отрича от
думите и деянията си, знаейки че ако не изпълни своя сестрински дълг може да
отключи родовата прокоба, която тегне над нея – тази която тегнеше и върху
нейния баща. Креоновата заплаха със смърт не я плаши, плаши я неизпълнената
воля на боговете.
Властта, която Креон притежава, го води до заслепение.
Макар и прогледнал след съвета на хора, за него вече е прекалено късно да
поправи нещата, той губи всички свои близки. Антигона също губи своя живот, но
нейната мисия е изпълнена – сестринският дълг е изпълнен. Тя е направила всичко
по силите си, за да помогне на брат си и сега може да търси покоя в отвъдното –
покоя, който Креон със сигурност няма да намери.
Софокъл предоставя на читателя свободния избор –
родовият дълг или държавните закони. Постепенно, четейки “Антигона” човек
поставя своите симпатии върху девойката, за него тя е права в съдбоносния спор.
Антигона е морален победител в “битката”, макар и загубила живота си. Пред
Креон остава тежкият път на изгнанието, който той трябва да извърви и да
изкупва грешките си, причинени от своето заслепение, ден след ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар