"... Ний, поборниците-дейци, в миналото ковяхме тогашното бъдеще - сегашното настояще със свои собствени средства и сили. Зад нас тогаз 1867 до 1877 г. нямаше отникъде най-малката помощица и наопаки - отвсякъде бивахме презирани, гонени, хокани и ругани или експлоатирвани в чужбина (в Сърбия или Влахия"), а гонени като вълци вътре в България, ловени и запирани, клани и бесени като най-нищожни същества и готови бяхме да мрем и мряхме с песни на устата си, като първите християни в Рим, защо? За светлото бъдеще тогаз - днешното ни настояще, за светлейшия идеал: свободата на нашата мила и хубава бащина!...
... Зад нас тогаз нямаше нито финансово министерство да на улеснява с парични средства, нито министерство на външните работи да на защитава в странство - за таквиз беше народът ни все и вся, откогото събирахме помощи трудно наистина, но все пак се събираше. И тези, дадени от народа с кървава пот средства за нас бяха и са и днес чистая и пречистая светая светих и ги пазихме като зеницата на очите си, да са харчат за високата, високо неизмеримата свята и пресвята цел - освобождението ни от турците, днешните (за мой ли само срам?) наши съюзници, които ни локаха кръвчицата цели 500 (петстотин!) години и са готови да ни пилят и изпилят и днес, щом намерят малко от малко слабото ни място и време!...
А днес, седнали на готовата къща и трапеза, нашето чиновничество изобщо и интелигенция, в кой път върви и какво бъдеще кове и ще изкове за своите деца, които са бъдещата България? От какви святи идеали се въодушевляват те?
Кое ги занимава цял ден и цяла нощ и какъв е техният интимен говор, мисъл, разговор и стремеж? Вслушайте се и вслушвайте се, отговорът е с две само думи: идеалът, който ги е обладал и се е впил в мозъка на кокалите им и в цялата им нервна система е: п-р-о-т-е-к-т-о-р-а-т и г-р-а-б-е-ж!...
И този техен идеал е легнал биволски по всичките линии на управлението ни във всичките му ведомства, в гражданско и духовно отношение, във всичките корпорации и съсловия на гражданството по села и градища...
Ний, надминуваме вече по разкош турците, по жестокост и разврат - власите, по безнравственост - сърбите, по взятничество - всичките, по кражбите станахме безподобни, а по фалшиви спекули и измами - конкурирваме се с евреите. Злобни и отмъстителни, алчни за бързо забогатяване, ний държим своите облаги или интереси много по-ценни и високо, от тези на отечеството си!...
Днес, едва ли ще се намери между нас (може би с изключение на много нищожен процент) човек, особено между бюрократната ни "чиновническа интелигенция", който да е готов да служи честно, безкористно и вярно на родината си тъй, както ний й служехме.
Едва ли има младеж, който да се е вдал искрено на идеалите за България - всички до един йоще от училището захващат да мислят и мечтаят, как да се настанят за един охолен, безгрижен, лесен живот, в който да плуват между нимфи, да парадират в салони, в угощения, гуляи до самозабрава.
И не е ли жал, ако няма грам и грях в днешното растящо поколение, да кове своето бъдеще, да бъде гибелно при днешните му .... условия? Какво му липсва да изпълнява задълженията си честно и вярно, точно и редовно?
Липсва му добро възпитание и упътване от детството, липсвали са му и му липсват добри примери в дела и поведение от родители, попечители, учители и свещеници, от управници и разправници..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар