Никола Бенин
На 10 май 1871 г. той изпраща няколко писма: до Данаил Попов по организационни въпроси; до Любен Каравелов за набавяне на оръжие, за отдавна чакания печат, разписки, квитанции и др.; до Панайот Хитов – с думите "времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме" определя, че българското освободително дело зависи изключително от народните сили и от организацията вътре в Българско, приканва го да дойде тук и да се бори за "...чиста свобода българину и секиму своето"; до Анастас Попхинов, с което изказва недоволството си от неговата недисциплинираност.
От името на "Привременното правителство в България" пише "заплашително писмо" до Ганчо Мильов в Карлово, като излага целите на борбата: "...В Българско не ще има цар, а народно управление и секиму своето. Секи ще си служи по вярата и зоконно ще се съди както българинът, така и турчинът и пр.". Подчертава, че е решено "...или да ви съберем, или да ви поразим!". Две "заплашителни писма" изпраща до своите роднини – съпруг и заварени синове на най-младата сестра на Гина Кунчева – Мария Фурнаджиева: "Калеко Иване, и вие Петре и Христо в Карлово, Не само до вас е! И на по-долна ръка по възможност. Не нам! Но за вас и вашите деца! Ще дадете завсегда!..." С горчивина добавя във второто писмо до тях: "Вие тук сте най-назад от всичките градове и от по-много прости села в Българско от нашите общи и най-свети работи..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар