Куентин Матсис „Лихвари“ (1520) (Quentin Matsys (1456/66-1530) „Moneylenders”)

 Никола Бенин

Социалният и икономически контекст в Антверпен предостави на Куентин Матсис (1456 / 66-1530) голям брой примери за човешката типология, както и за някои от неговите теми: начин на живот, управляван от процъфтяваща търговия, предприемачески дух и не на последно място за разлика от социалните неравенства. Неговите сатирични морализаторски тенденции са на граница между реализма и геотеската

„Лихвари“ (1520) е вариант на темата, развита в известната картина „Лихвар и съпругата му“. Т

Двамата мъже на преден план показват безсрамна алчност, партньорство, подкрепено от подлост и жестокост. Техният интерес към печалба надделява. Останалите двама героя зад тях изглеждат скромните клиенти, жертвите. Физиономията им разкрива отчаяние и досада.

Подробностите са подбрани много внимателно и те напълно допълват атмосферата: количествата монети пред четиримата мъже са показателни кои са спекулантите, докато рафтовите книги зад тях предполагат по-скоро размера на записания им бизнес, отколкото желанието за учене.

Social and economic context in Antwerp provided Quentin Matsys (1456/66-1530) with an extensive number of examples for the human typology as well as for some of his themes: lifestyle governed by a flourishing commerce , an entrepreneurial spirit and not in the least contrasted by social inequalities .His satirical moralizing tendencies are a borderline between the realism and the geotesque

„Moneylenders”(1520) is a variant of the theme developed in the famous painting „The Moneylender and his Wife”. This time, the painting spins a yarn about need and greed with a shift from a wealthy, elegant backdrop in The „Moneylender and his Wife” to a harsh , less polished one in „The Moneylenders”.

The two men in the foreground display a shameless covetousness, a partnership supported by meanness and cruelty. Their interest in pecunious gain prevails. The other two characters behind them appear to be the humble down –at-heel clients , the victims . Their physiognomy reveal despair and annoyance .

Details are dealt with much care and they perfectly complete the atmosphere: the amounts of coins in front of the four men are indicative of who the profiteers are, whereas the shelved books behind them suggest rather the size of their recorded business than the eagersness for study.