Сборникът „Търсен от хората, следен от властта. Проватски епископ Антоний (1915 – 2002)” бе представен в Русе

д-р Никола Бенин

На 12 април в зала „Александър Батенберг“ на Историческия музей в гр. Русе бе представен възпоменателния сборник „Търсен от хората, следен от властта. Проватски епископ Антоний (1915 – 2002)”.
Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум откри представянето на книгата. Той говори за значенето на делото на блаженопочившия Проватски епископ Антоний в летописите на Българската православна църква, като акцентира върху неговата пословична благодетелност.
Архивните материали, които са използвани за написването на книгата, и ползотворното сътрудничество между Държавен архив – Русе и Русенска св. Митрополия бяха в основата на изказването на Стефка Маринова.
Светлана Кръстева, началник отдел на Държавен архив – Видин, запозна присъстващите с архивните единици, които разкриват живота и дейността на Проватски епископ Антоний във Видинска св. Митрополия.
За изследователската работа на дядо Антоний говори Ставрофорен иконом Йордан Василев от гр. Карлово. Беше изтъкнато, че през 1951 година Проватски епископ Антоний прави разкопки и открива гроба на св. Пимен Зографски в Черепишкия манастир, чийто мощи се пазят в Суходолския манастир в Сърбия.
Ставрофорен иконом Стефан Стефанов, който е служил заедно с Проватски епископ Антоний в църквата „Свети Николай Чудотворец” в Русе, си спомни с благоговение за топлия глас и чувството на хумор на дядо Антоний. Той е пожелал да бъде погребан в църквата, в която последно служи, а ставр. ик. Стефан Стефанов решава за надгробен надпис да напише Псалом 118 „Господи, жадувам за Твоето спасение”.
Накрая при представянето на сборника „Търсен от хората, следен от властта. Проватски епископ Антоний (1915 – 2002)”, д-р Момчил Методиев изтъкна, че целия житейски път на покойния архиерей е свидетелство за човек, който държи на принципите, като основният негов принцип е да служиш на Църквата. Така през целия си живот, въпреки преследването на Държавна сигурност, той остава Човек на Църквата – Църковен човек.
В анотацията към сборника пише: „Дядо Антоний е открояваща се личност в историята на БПЦ, от която можеше да се научи много. Прям по характер и по детски наивен в своето отношение към ближните, той често изпитваше разочарования, но като верен Христов последовател продължаваше по пътя на църковното служение с вяра и оптимизъм. Въжделенията му за духовна независимост, истинност и демокрация някои използваха користно, но той беше силен в духа си, за да прозре истината, отстоявайки опазването на църковното единство. Беше подпомагал мнозина люде според възможностите си, но десетки го бяха забравили в последните му дни. Радваше се на обичта и грижата на духовните си чада, които го уважаваха и подкрепяха до неговата мирна кончина. Примирен с Господа, той намери покой в дворите на любимия си русенски храм „Св. Николай“, където служеше през последното свое житейско десетилетие. Поклон!“.

Сборникът „Търсен от хората, следен от властта. Проватски епископ Антоний (1915–2002)” е издаден със спомоществователството на Русенска св. Митрополия и благословията на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум.