Никола Бенин
Ваше Преосвещенство, уважаеми отци, госпожи и господа,
В края на 2015 г. се изпълниха 100 години от рождението на блаженопочившия Проватски епископ Антоний (1915-2002), прекарал последното десетилетие от своя земен път в престолния ни град Русе, която годишнина бе станала и повод за нашето решение Русенската св. митрополия да инициира направата на подобаваща книга за живота и служението на този многозаслужил български архиерей.
И до днес мнозина наши клирици и съграждани възпоменават с умиление светлото присъствие и отеческите наставления на христолюбивия духовен старец, който въпреки напредналата си възраст не пропускаше да служи или да се помоли в скъпия на сърцето му русенски храм „Св. Николай Мирликийски“, където предпочиташе да проповядва Христовите повели или просто да побеседва с вярващите.
Църковното служение на дядо Антоний бе осеяно с различни изпитания и тревоги, но той посрещаше с търпение и мъдрост всяко предизвикателство, знаейки, че така Бог калява неговото монашеско послушание и смирение.
Макар и ненатрапчив по натура, владиката остави значима следа в
летописа на Българската православна църква, запомнен със своята ревностна вяра, благочестие и пламенен патриотизъм.
Епископ Антоний бе ембематичен архипастир, но същевременно се открояваше и като един дълбоко емоционален човек, приемащ чистосърдечно всичко и всички, заради която своя откровеност обаче често пъти бе нараняван и разочарован. Въпреки това обаче, житейската мъдрост у него надделяваше и той с ясно съзнание и решителност можеше да прости или да поиска прошка.
Пословични са всеотдайността и благотворителността му, насочени към нуждаещи се християни и близки, а благото му слово е стопляло душите на мнозина хора, търсещи утеха и благослов.
Като доблестен родолюбец, потомък на българи от Македония, владиката често припомняше за житейските уроци в своето минало, затвърдили у него любовта към Бога и Отечеството.
Прям по характер и чист по сърце, той не оставаше равнодушен към
неправдите в живота, критикувайки пламенно, с жива вяра, всички богоборци и отявлени материалисти, а духовното му присъствие и сърдечност, са оставили неизличими дири в съзнанието и живота на десетки вярващи.
Св. ап. Павел ни съветва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Точно тези слова са образец и за онези люде, общували и обичали бащински дядо Антоний, които продължават да го имат непрестанно в молитвите си, а веществен израз на тяхната обич и признателност са красивите свежи цветя, полагани ежедневно върху надгробието на приснопаметния владика.
Изказваме специална благодарност на: ст. ик. Стефан Стефанов, ст. ик. Йордан Василев, прот. Мирослав Павлов, прот. Николай Симеонов, г-жа Анелия Кирилова, г-жа Елеонора Стефанова, г-н Николай Симов, г-жа Стоянка Михайлова, д-р Любов Хлебарова и г-н Здравко Гаджев, които предоставиха ценни материали при комплектоването на представяния днес сборник.
Не на последно място трябва да благодарим и на нашия църковен изследовател г-н Борис Цацов, който положи големи усилия за издирването на материали и съставянето на тази книга, доказвайки за пореден път своята добра вещина в църковноисторическата тематика.
Радостни сме, че представянето на настоящото издание става съвместно с Държавния архив – Русе, с който Русенската митрополия за пореден път си сътрудничи, като се радваме на добро взаимодействие и взаимна подкрепа през последните години.
За нас е особена чест да приветстваме тук Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, който е наш специален гост, г-н Момчил Методиев, приел поканата ни да представи книгата за еп. Антоний, г-жа Ивелина Димитрова, директор на Дирекция Регионален държавен архив – Велико Търново, г-н Светлин Радев, директор на Държавния военноисторически архив, както и г-жа Светлана Кръстева, началник отдел в Държавен архив – Видин, която въпреки далечното разстояние прие да бъде наш гост в днешния ден.
Тук сред нас е и отец Йордан Василев от гр. Карлово, който като духовно чадо на дядо Антоний, също пропътува голямо разстояние за да сподели радостта ни от този духовен празник.
Благодарим за гостоприемството на Историческия музей в град Русе, а на всички вас пожелаваме приятни минути в представянето на този значим исторически труд, възкресяващ живота и служението на един изтъкнат наш йерарх и духовен наставник!
Благодаря за вниманието!
В края на 2015 г. се изпълниха 100 години от рождението на блаженопочившия Проватски епископ Антоний (1915-2002), прекарал последното десетилетие от своя земен път в престолния ни град Русе, която годишнина бе станала и повод за нашето решение Русенската св. митрополия да инициира направата на подобаваща книга за живота и служението на този многозаслужил български архиерей.
И до днес мнозина наши клирици и съграждани възпоменават с умиление светлото присъствие и отеческите наставления на христолюбивия духовен старец, който въпреки напредналата си възраст не пропускаше да служи или да се помоли в скъпия на сърцето му русенски храм „Св. Николай Мирликийски“, където предпочиташе да проповядва Христовите повели или просто да побеседва с вярващите.
Църковното служение на дядо Антоний бе осеяно с различни изпитания и тревоги, но той посрещаше с търпение и мъдрост всяко предизвикателство, знаейки, че така Бог калява неговото монашеско послушание и смирение.
Макар и ненатрапчив по натура, владиката остави значима следа в
летописа на Българската православна църква, запомнен със своята ревностна вяра, благочестие и пламенен патриотизъм.
Епископ Антоний бе ембематичен архипастир, но същевременно се открояваше и като един дълбоко емоционален човек, приемащ чистосърдечно всичко и всички, заради която своя откровеност обаче често пъти бе нараняван и разочарован. Въпреки това обаче, житейската мъдрост у него надделяваше и той с ясно съзнание и решителност можеше да прости или да поиска прошка.
Пословични са всеотдайността и благотворителността му, насочени към нуждаещи се християни и близки, а благото му слово е стопляло душите на мнозина хора, търсещи утеха и благослов.
Като доблестен родолюбец, потомък на българи от Македония, владиката често припомняше за житейските уроци в своето минало, затвърдили у него любовта към Бога и Отечеството.
Прям по характер и чист по сърце, той не оставаше равнодушен към
неправдите в живота, критикувайки пламенно, с жива вяра, всички богоборци и отявлени материалисти, а духовното му присъствие и сърдечност, са оставили неизличими дири в съзнанието и живота на десетки вярващи.
Св. ап. Павел ни съветва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7).
Точно тези слова са образец и за онези люде, общували и обичали бащински дядо Антоний, които продължават да го имат непрестанно в молитвите си, а веществен израз на тяхната обич и признателност са красивите свежи цветя, полагани ежедневно върху надгробието на приснопаметния владика.
Изказваме специална благодарност на: ст. ик. Стефан Стефанов, ст. ик. Йордан Василев, прот. Мирослав Павлов, прот. Николай Симеонов, г-жа Анелия Кирилова, г-жа Елеонора Стефанова, г-н Николай Симов, г-жа Стоянка Михайлова, д-р Любов Хлебарова и г-н Здравко Гаджев, които предоставиха ценни материали при комплектоването на представяния днес сборник.
Не на последно място трябва да благодарим и на нашия църковен изследовател г-н Борис Цацов, който положи големи усилия за издирването на материали и съставянето на тази книга, доказвайки за пореден път своята добра вещина в църковноисторическата тематика.
Радостни сме, че представянето на настоящото издание става съвместно с Държавния архив – Русе, с който Русенската митрополия за пореден път си сътрудничи, като се радваме на добро взаимодействие и взаимна подкрепа през последните години.
За нас е особена чест да приветстваме тук Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, който е наш специален гост, г-н Момчил Методиев, приел поканата ни да представи книгата за еп. Антоний, г-жа Ивелина Димитрова, директор на Дирекция Регионален държавен архив – Велико Търново, г-н Светлин Радев, директор на Държавния военноисторически архив, както и г-жа Светлана Кръстева, началник отдел в Държавен архив – Видин, която въпреки далечното разстояние прие да бъде наш гост в днешния ден.
Тук сред нас е и отец Йордан Василев от гр. Карлово, който като духовно чадо на дядо Антоний, също пропътува голямо разстояние за да сподели радостта ни от този духовен празник.
Благодарим за гостоприемството на Историческия музей в град Русе, а на всички вас пожелаваме приятни минути в представянето на този значим исторически труд, възкресяващ живота и служението на един изтъкнат наш йерарх и духовен наставник!
Благодаря за вниманието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар