Иван Северняшки - стихотворения

 Никола Бенин

ИВАН СЕВЕРНЯШКИ

МОЛИТВА

Дано да ни забрави Господ на земята.
Да скитаме из земните градини
и да се радваме на свободата,
която сме желали от години.

Да бъдем двамата- Адам и Ева,
далеч от злобата и суетата,
да ни омайват песните на птичките
и веселият шепот на гората.

Да ни люлеят люлките гергьовски
и дъжд гергьовски да пои полята,
щастливи да отглеждаме децата си
и да са чисти, сини небесата!

РАЗЛИЧНИ ПЪТИЩА

По различни пътища вървим.
Животът е една огромна яма.
По различни пътища вървим -
различни пътища,а други няма.

И двата са трънливи.Ние боси.
Такова ни е било Битието.
Излишно е да си задаваме въпроси.
Дано в един ги събере Небето.

КЛОШАРЪТ И НЕГОВОТО КУЧЕ

Един клошар и кучето му Тони
живееха на времето напук.
Той цял живот миражи гони,
а днеска рови в кофите с боклук.

Децата му отдавна по чужбина
пред кризата превиват врат.
Жена му във отвъдното премина,
не й харесвал вече този свят.

Сега самотен по пазара дреме,
а нощем спи до кофите с боклук.
Един клошар и кучето му Тони
живеят днес на времето напук.

ЕСЕН

Ти вървиш уморена, а в косите ти вятър
златна есенна брошка закичи.
Колко много измина, колко малко остана,
мое скъпо момиче.

Като птици на есен отлетяха децата
и навярно не ще се завърнат.
А звънецът на входа още чака и чака
късно гости да звъннат.

Само вятър гони сухи листи и клони,
тъмни облаци ниже небето.
Не достигат парите. Зима дебне на прага.
И омразата свива сърцето.

ПЪТУВАНЕ

Не намерил през времето брод,
сам - самин към отвъдното крача.
Само моят проскубан мъник
ме посреща самотен във здрача.

Много кротко в краката ми ляга
да му хвърля коричка от хляба.
Аз вървя, а пък времето бяга
и какво ли пък всъщност ми трябва!

Щом животът се стича надолу
и загубваме свойта опора,
дано в чуждите спомени бъдем
с добрината на истински хора.

САМОТА

Слънцето бавно ляга на хълбок.
Топлите длани приспиват деня.
Тебе те няма, а край мен тишината
шепне забравени имена.

Чезнат спомени. Губи се времето.
Към кого да протегна ръка!
Псуваш по вятъра. Тръгваш към кръчмата,
за да излееш своята тъга.

ЖЕЛАНИЕ

Незабележимо времето отлита
и щом очи назад обърна
как бих желал да дойде ден
изпуснатите думи да си върна.

ПИСМО

Къде сте, приятели от големия град.
Още ли дремете в своите тесни бърлоги.
Аз живея в един провинциален ад,
сред много врагове и несгоди.

До късно се тровя с разни ментета.
Чорля косите си. Гриза си ноктите.
Броя си стотинките до момента,
дордето ми писне и хвърлям ги всичките

на някой приятел по маса и чаша
и се прибирам в къщи нетрезвено.
А България е една цветна градина,
от алкохола грейнала весело.

УТРЕ

Не знам дали изобщо има „утре“.
Живея във един измислен свят.
Приятелите често ми досаждат.
Най- близките в земята кротко спят.

Реки поглъщат много скъпи жертви.
Броя стотинките да купя хляб
и давя мъката с горчиво вино,
а във гърдите ми бушува яд.

Летят край мене луксозни мерцедеси,
закупени със скъпата ни пот,
а лъгаха ни лидери различни,
че утре идва по- добър живот.

Толкова години няма „утре“,
но вярвам, идват по- щастливи дни.
Дано не е поредната измама-
лъжата двойно повече боли!