Ани Илков "Един Змей в Цариград"

Публикувал: д-р Никола Бенин

Ани Илков

Един Змей в Цариград

Тук всяко естество се смесваше –
птицата с човека, човекът съ звера,
зверът съ ехидната.

Иван Грозев, Златната чаша

By what вершаеш сине мой
By what резон свершаеши
Сега надолу слиза кой
Вдън мъртвите блуждаеши
И как сменяеши по-после
И как голтак мечтаеши
И по Балканът Змей седмак
Момите прелъщяеши
Зъмей си бил у Цариград
Но форму как сменяеши
Ти органонно естество
На момък сподобяеши
О, сянко от сияен зар
С небесен бог играеши

По стъпало от дзифт и по зид от смарагд ще стъпиш:

око нетленнотворнаго от сила ще напъпиш
разбойника благоразумнаго от радост ще се пръсне
членестоного умнаго как дзвяр ще се изпръсне
духовника набожнаго със цяр ще да ни ръсне
невеста неневестная без време ще роди
ден невечерен своите зари ще разрази
герой недостоверен златни косми ще помаже
благ бог чуждите ще прости своите ще накаже
уста медоточива добра реч ще разкаже
икона мироточива жива вода ще развяже
ръка благочестива сърна красноречива ще изпише
месопустен Плутоний за раболепен Овидий ще въздише
мъртва книга жива авлига възкреси ще
безскверна халка от ръждива бурма роди ще
уханна вълчица от омайна смолица доби ще
куче и котка лъв и кротка (овца) ще сберат сърца
Изток и Запад Север и Юг ще стекат времена
водни канали и морни морали ще облекчат брегове
вода и лъжа земя и места ще слеят светове
устие и река ръка и уста ще разкопчат вси мидий

Да онемее скитския Змей из крайбрежните стриди!

Редкия талант на любовта сме изпогубили
На градовете свръхсетивния градеж сме порубили
Под звездите те растеха като символи
О, Imago disimilis в непостигнато-
То блаженство на окото да узнае Бога свой
В съподобието на телото с тухлата свят конвой
От звезда и тиня купол изграден
Дай ми слънце
Дай ми слънце
Дай ми слънце
Ти на мен

Несъществуващи неща които всички сте от злато
Езикът глъхне вдън плътта из нейната лунатост.

Из "Мала АзиЯ на Душата" (2004)