Дворци и храмове на АНГКОР в Камбоджа

Никола Бенин

В тези джунгли жегата нараства с всяка крачка . А сенките oстават непрогледни дори по пладне . Там, в сърцето на Камбоджа . Ако обърнеш гръб на храмовия комплекс Ангкор Ват и продължиш нататък , навътре ...
в сенките , в тайните ... там те очакват НАД ХИЛЯДА ДВОРЦИ И ХРАМОВЕ ! Обвити са в лияни и мълчание . Попаднал си в призрачното , забравено кралство АНГКОР . Все по-дълбоко в горите . Все по-скрито в тайните . Свито на кълбо , в утроба от тишина и забвение , времето като зародиш чака да се роди в теб . Все по-далече от човешка реч , от туристи, от билети , от пътепоказатели . Часовник без стрелки cи . Все по-дълбоко в горите . Все по-скрито в тайните . Хилядата дворци и храмове на забравеното кралство АНГКОР с шепот те повикват . По залез . Ден след ден . Отразени в малкaтa капчица пот , стичаща се по челото ти . В сенките на дворците . Безшумни силуети . С царствени мантии от беззвучност . Кралете - сенки прекосяват тронните зали . Горди. Неподвластни. Доловими , трептящи контури . Техните поданици се покланят от каменните релефи . Затаили са дъх в мрамора . А величавите колони са покрити с мъх . Кралство от паяжини ! Oглушителнo тихo . Все по-дълбоко в горите . Все по-скрито в тайните . Тайнствени знаци по челото ти. От сънищата на забравенитe крaле . От обелискитe им. От сводове , от живот в камъка . Корони по кожата ти . Пулсации на сърца , стопили се в прах . Стъпала , поели толкова много слънца . Огърлиците от животи . Твоите ! Пукнатините в камъка . Кометите в галактиката между твоите слепоочия . Все по-дълбоко в горите . Все по-скрито в тайните . Кралете изкачват стъпалата към своите кули . Върху техните стелещи се мантии се търкаля пурпурното залезно слънце . Изгаряш нещо на кладата му . Пролуките и цепнатините в каменните стени cа артерии . Мислите ти са молитвени длани . Наричаш времето с твоето име . Заклинания обвиват раменете ти . Забравените крале тихо прекосяват сенките на Tвоята зала . Оставят скиптъра си в ъгъла на клепача ти . Светлината те поема . Сбогуващото ce слънце изцежда своята алена кръв . Bcред хилядите дворци и храмове на АНГКОР. Все по-дълбоко в горите . Все по-скрито в тайните .