Публикувал: Никола Бенин
Тези кратки бележки се отнасят до теорията за сексуалността, която Фройд развива в периода 1905 – 1912 г., като фокусът е само върху един от аспектите на тази теория, а именно: възгледите на Фройд относно взаимовръзките между сексуалност, любов, уважение и унижение. Тези взаимовръзки са свързани пряко с отношението между “чувствената линия” и “нежната линия” в еротичното и едновременно се съотнасят към сексуалността при мъжете като цяло. Класическите “извори” на развитие на тези теми можем да открием в “Трите студии върху теорията на сексуалността” (1905 г.) , “За особения тип избор на обект при мъжа” (1) (1910 г.) и “За унижаването в любовния живот” (2) (1912 г.).
Тук ще се опитаме да проследим няколко нишки на “диалог” между последните два текста.
Ще започнем с един цитат от “За особения тип избор на обект при мъжа” от частта в която Фройд описва поведението на обичащия, спрямо обекта на неговият избор :
”…страстите от този род се повтарят с еднаква своеобразност – едната е точно копие на другата – многократно в живота на този тип мъже….Външните условия……могат да доведат до толкова честа подмяна на обекта на любовта, че да се образува една дълга редица.”
Образуването на дълга редица от жени, които да бъдат съблазнени е ярък пример за това, което Камю пише по повод на Дон Жуан (“Митът за Сизиф”) (3) : “Абсурдният човек умножава това, което не може да обедини”.
Предлагам, заедно с Фройд, да изследваме какво точно е това, което невротикът не може да обедини. Цитирам Фройд: ”…тази най-дълбока противоречива връзка между “майката” и “развратницата” ще ни подтикне към изследване на историческото развитие на несъзнаваната връзка между двата комплекса, след като сме разбрали, че в несъзнаваното често се свързва ведна това, което в съзнаниието съществува като две противоположности.”. Именно това разделяне на майчиното имаго съответство на разделянето на двете линии в сексуалността (нежната и чувствената) – нещо, върху което Фройд ще акцентира в “За унижаването в любовния живот”. Можем да разглеждаме невъзможността за свързване на тези две линии като съотнасяща се към ефекта на образуването на една дълга редица от обекти-ерзаци. Да цитираме отново Фройд : “От психоанализата знаем, че когато първоначалният обект на една желание бъде изтласкан, той често се представя от безкраен ред обекти заместители, нито един от които не му е напълно равностоен (пункт, който ще разгледаме след малко – бел. – моя). Това може да обясни непостоянството в избора на обект, “глада за стимули”, толкова често присъщ на любовния живот на възрастните” (“За унижаването в любовния живот”), можем да добавим също така и в живота на “серийните съблазнители”..
Но преди да продължим нататък, нека проследим какво всъщност разглежда Фройд в тази диалектика на разделяне/събиране. В “За унижаването в любовния живот”, паралелно с въпроса за психичната импотентност, Фройд представя въпроса за разделянето на двете линии в сексуалността : 1. Нежната линия и 2. Чувствената линия. Както Фройд отбелязва, нежната линия, която е по-старата от двете линии, се отнася до първоначалният детски избор на обект (майката). Можем да за мислим това, което поражда и поддържа тази нежна линия, като за едно несъзнавано сексуализирано поле, споделено между родителите и децата. Става дума за следното : ” “Нежността” на родителите и на хората, грижещи се за детето, която рядко отрича еторичният си характер (“детето еротична играчка”), твърде много спомага за увеличението на дела на еротиката в състава на азовите нагони у детето и за достигане на мярката, която трябва да се взема под вмиание при по-късното развитие, особено когато известни други обстоятелства съдействат за това.” (“За унижаването в любовния живот”). В този цитат от Фройд, бихме могли да изведем една отпратка към това, което Жан Лапланш нарича “енигматични означаващи” (4), които несъзнавано се предават в посланията на родителите към детето. Тези “енигматични означаващи”, които имат отношение към несъзнаваното съблазняване, показват, от една страна – едно нахлуващо въздействие от страна на Другия и от друга – вписването и представянето на присъствието на този Друг, в несъзнаваното на детето.
По отношение на чувствената линия – както пише Фройд, тя се проявява през пубертета и дава като резултат надценяването на любовния обект (да си припомним цитата от преди малко : “ред обекти заместители, нито един от които не му е напълно равностоен”). Чудесен клиничен пример за това откриваме в книгата “Проблемите на юношеството” (5), на д-р Патрик Деларош :
“17-годишният Клод се влюбва в Клара. Това е тайна, която той не е споделил с никого. Младежът разказва за Клара, сякаш че двамата образуват двойка, въпреки че още дори не се е заговарял с нея! Той я докосва леко в автобуса, който ги откарва към училище, и смята, че тя го познава, но нищо не подозира. Клод твърди: „Тя е моят идол“; вечер той и говори и се чувства по-малко самотен. И добавя: „Искам да и отдам моята чистота “ Клод проумява, че я превръща в идеал, а като идеал – в нещо дълбоко недостижимо. И преди всичко – не трябва да се разговаря с Клара, защото това би рискувало да сгромоляса цялата тази конструкция.”. При юношите, това надценяване на любовият обект, има за функция да въздържа осъществяването на желания, които будят силна тревога. Именно това често наблюдаваме и в любовният живот на възрастните невротици. Както пише Фройд : ”Запазилата активността си чувствена линия търси само обекти, които не напомнят на забранените инцестни лица; когато въздействието на едно лице би могло да доведе до висока психична оценка, то не възбужда чувствеността, а завършва с еротично безрезултатна нежност….Те не желаят страстно този, когото обичат и не могат да обичат този, когото страстно желаят.”. (“За унижаването в любовния живот”).
Този пункт ми се струва централен по отношение на текста на Фройд. Той ни препраща и към един аспект от “За особения тип избор на обект при мъжа” ,а именно фантазията, която свежда образа на майката до развратница (като литературна отпратка тук можем да мислим и за фигурата на femme fatale , която откриваме в творбите на Теофил Готие, Бодлер, и др.).
Можем да се запитаме какво как “си служи” невротика с образа на развратницата? Следвайките цитираните два текста на Фройд, бихме могли да очертаем две движения : 1. Съблазняване на обекта – тук практиката ни учи, че често откриваме този мотив като проява на една психична защита, целяща да утвърди активната мъжка позиция. Често се среща също така и проекция на тази фантазия, отнасяща се до това съблазняване, като, както ни учи Фройд – любовникът с когото обекта изневерява често носи чертите на собственото Аз, или по-точно казано, на един идеализиран, нарцистично инвестиран Аз. ; и 2. Спасяване на обекта – както пише Фройд : “Със склоността си към непостоянство и изневяра любимата се излага на опасности, следователно разбираеми са усилията на обичащия да я предазва от тях, като внимава за нейната добродетел и противодейства на лошите й наклоностти.” (“За особения тип избор на обект при мъжа”). Тоест, фантазията за проявите на “занижен социален морал” на любимата активира нарцистичното позициониране на невротика като “спасител” на своята любима.
Правейки отпратка отново към фигурата на Дон Жуан (за когото английският писател Антъни Пауел пише в “Китайският ресторант на Казанова”(6) следното “очевидно е ,че Дон Жуан, за разлика от Казанова, не знае какво е ЧУВСТВЕНОСТТА”), можем да отбележим как ангажиран в метономичното плъзгане в редицата от жени , съблазнителят в крайна сметка се оказва вкопчен в капана на собствената си съблазън (и насладата, която тя му носи), без да си дава сметка, че несъзнавано заложените предварително условия на избор на обект са изиграли своята роля.
*В заключение, следвайки Сенека, който твърди, че “Всяко ново начало започва от края на старо начало”, следва да си припомним, че в текста “За особения тип избор на обект при мъжа”, Фройд за първи път формулира формулира Едипа, като “Едипов комплекс”. Следва да припомним, че когато Фройд маркира своето откритие за Едипа (писмото на Фройд до Флийс от 15.10.1897 г.), това следва много скоро след отказа от неговата първа теория за съблазняването (прословутото писмо на Фройд до Флийс от 21 Септември 1897 г.). “За особения тип избор на обект при мъжа” ни насочва и към по-късен текст на Фройд, озаглавен “Залезът на Едиповия комплекс”, от 1924 г. В него, Фройд ни напомня своята теза, развита в “Аз и То”, според която в крайна сметка, обектните катерксиси от едиповият комплекс се изоставят и се заместват с една идентификация.
Това отпраща и към темата на работата ни в АБПП през текущата академична година.
Библиография:
- „Психология на сексуалността“, “За особения тип избор на обект при мъжа” З. Фройд, изд. „Христо Ботев“, София, 1991 г.
- „Психология на сексуалността“, “За унижаването в любовния живот” З. Фройд, изд. „Христо Ботев“, София, 1991 г.
- „Митът за Сизиф“, А.Камю, изд. „Андина“, Варна, 1993 г.
- “Dictionnaire international de la psychanalyse”( Alain de Mijolla), Complément 2013, entrée: « Jean Laplanche », p. XIV.
- „Проблемите на юношеството“, П. Деларош, изд. „Център за психосоциална подкрепа“, София, 2011 г.
- “Casanova’s Chinese Restaurant”, A.Powell, Heinemann, United Kingdom, 1960
Автор: Иван Дулов
.jpg)