На 7 януари 1856 г. в град Елена е роден Стоян Михайловски

 Никола Бенин

На 7 януари 1856 г. в балканджийския град Елена е роден Стоян Михайловски. Неговият баща – Никола Михайловски, е виден гражданин, учител и книжовник във времето на Възраждането и след Освобождението. Чичо му – митрополит Иларион Макариополски, е водач в борбата за самостоятелна българска църква.

През 1872 завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. Учител е в Дойран. Участва в борбите за национално освобождение. След 1875 е студент в Université Bouches de Rhône, Юридически факултет, Екс ан Прованс, Франция, прекъсва образованието си поради Освободителната война и завършва през 1883.

Преподавател по френски език в Юридическия (1892–1894) и Историко-филологическия факултет (1897–1899) и доцент по всеобща литературна история (1895–1899) в Софийския университет. Дописен (1892) и действителен член (1898) на Българското книжовно дружество.

Стоян Михайловски е автор на повече от 15 книги. Пише философско-моралистични творби, сонети, поеми, драми, публицистика, пародии, басни, афоризми, епиграми. Автор е на текста на известния химн „Върви, народе възродени“.

Автограф от Боян Пенев: На Михаил Арнаудов – приятелски спомен Б. Пенев

 Никола Бенин

Лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе 

Боян Пенев

27.04.1882 – 25.06.1927

Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Завършва „Славянска филология“ в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София през 1907 г. Професор в Катедрата по български и славянски литератури в Софийския университет от 1925 г. Във връзка със своите литературоведски изследвания между 1912 и 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Чете лекции по история на българската литература в университетите в Краков, Варшава и Лвов. Като литературен историк се числи към второто поколение учени след Освобождението, един от малцината, които изработват и прилагат своя научна методология за интерпретира на отделните факти и анализи на литературния процес.

Автограф от Ст. Л. Костов: Приятелю М. Арнаудову за спомен. Ст Л Костов София, 29/IХ 914 г.

 Никола Бенин

Лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе 

Стефан Лазаров Костов

30.03.1879 – 27.09.1939

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф. Завършва Славянска филология във Висшето училище в София и специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия. От 1923 г. е член на Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 г. е негов председател, а през 1927 г., за кратко е и директор. От 1929 г. е дописен член на БАН. Член е на Македонския научен институт, негов подпредседател. Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“, „Златната мина“, „Вражалец“ и други. Стефан Л. Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“.

Никола Бенин. Дигитално образование и обучение (Digital education & training). Младежта в основата на социалната икономика

 Никола Бенин

„Дигитално обучение за бъдещата работна сила - програми за повишаване на уменията и подходи за смесено обучение“

Сабрина Конзок, ръководител на стратегическите партньорства - Отворено висше образование на Кирон

 „Овластяване на обучаемите чрез възприемане на комплексен подход, ориентиран към обучението“

Матиас Гют, управляващ директор - СПИН Спортни иновации
Пол Беенен - ​​главен преподавател, Университет за приложни науки Hanze, Катедра на ЮНЕСКО по фючърс грамотност
Мария Нордхайм Алме - доцент, Университет за приложни науки на Западна Норвегия
Йоост ван Вайхен - старши преподавател, HAN University of Приложни науки

Описание
ЦУР са важен пример за сложни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. За да изградим капацитет за тяхното разрешаване, трябва да развием по-добро разбиране за това как сложните социални предизвикателства могат да бъдат повлияни и обусловени от образованието. Доставчиците на образование трябва да се отворят към множество учебни пътеки, за да дадат възможност на учащите се да изграждат капацитет за социални иновации и преход към устойчивост и да приемат присъщата сложност. Това не може да се преподава в класните стаи, но изисква непрекъснат учебен процес на комбинирано формално и неформално обучение в рамките на практиката. В тази светлина сесията дава представа за динамично преподаване и обучение, систематизирано за учене, ориентирано към сложността. Той подпомага обучаващите се в способността им да насърчават промените в сложността. Рамката позволява образователни програми, които са свързани с учебни среди в реалния живот. Това води до обучаеми, които са готови да очакват появата и бъдещето, за да се справят с големите обществени предизвикателства в днешно време.

Никола Бенин.Консенсусни препоръки относно класификацията, дефиницията и диагностичните критерии на болки, свързани с тазобедрената става при млади и активни на средна възраст

 Никола Бенин

Michael P Reiman и др.

Активни младежи и хора на средна възраст с болки в бедрата и слабините често се представят с объркващо припокриване на признаци и симптоми. Няма консенсус относно това как да се дефинира или класифицира тазобедрената болест с различни и припокриващи се вътреставни и извънставни приносители на симптоми в анатомично сложен регион. Няколко изследователи и консенсусни групи по-рано са се опитвали да определят аспектите на болката в тазобедрената става и слабините. През 2017 г. беше създадена Международната мрежа за изследване на болката в тазобедрената става (IHiPRN), за да се улесни сътрудничеството между изследователски групи и дисциплини и да се подобри разпространението на знания за болки, свързани с тазобедрената става, сред клиницистите. В тази статия, публикувана в British Journal of Sports Medicine, ние първо описваме общия процес на консенсус, приложен към всички теми от тази поредица. След това отправяме препоръки по първата тема за това как да се класифицират, дефинират и диагностицират заболяванията на тазобедрената става при млади и на средна възраст активни възрастни, с болка, свързана с тазобедрената става като основен симптом. Други статии от тази поредица използват тази класификация на болката, свързана с тазобедрената става, при оценката на (1) докладвани от пациента мерки за изход, (2) стандартизирано измерване на физическия капацитет и (3) лечение, ръководено от физиотерапевт. 

За тази статия работната група използва рамка за преглед на обхвата, за да търси литература за систематични прегледи, интервенционни и наблюдателни проучвания (проспективни или ретроспективни) с проучвана популация от най-малко 10 млади и възрастни активни възрастни и публикувана на английски език, рецензирани списания. След това обобщени доказателства и препоръки за консенсус бяха представени и обсъдени от цялата група участници в IHiPRN. Постигнахме консенсус по три клинични препоръки, една клинична и изследователска препоръка и две изследователски препоръки (инфографика), като всички те бяха обединение на най-добрите налични доказателства и експертно мнение. След дискусия всеки участник беше помолен да гласува на сляпо по препоръката (инфографика). Както не-мускулно-скелетни, така и сериозни състояния на тазобедрена става (напр. тумори, инфекции, изплъзнала епифиза на бедрената кост), както и конкурентни мускулно-скелетни състояния (напр. лумбален отдел на гръбначния стълб) трябва първо да бъдат изключени преди категоризиране на тазобедрените заболявания при млади и на средна възраст активни възрастни, проявяващи се с болка, свързана с бедрената кост. След като се изключат, болките, свързани с тазобедрената става, трябва да бъдат категоризирани в (1) синдром на фемороацетабуларния импингмънт, (2) ацетабуларна дисплазия и / или нестабилност на тазобедрената става и (3) други състояния без костна морфология, причиняваща болка, свързана с тазобедрената става, като хондрална, лабрална и състояния на ligamentum teres.

Диагностичната клинична полезност за различните клинични и рентгенологични мерки беше стратифицирана в зависимост от величината на предварителния тест за промяна на вероятността след теста, прецизността (повторяемостта на резултатите) и качеството на изследването. Всяка от тези стойности е представена на 2 × 2 квадрант (величина × точност), както не се препоръчва (червен квадрант), предпазливо се препоръчва (жълт квадрант) или се препоръчва (зелен квадрант), ако качеството на изследването е високо.

Ние установихме, че диагностичната полезност на клиничния преглед и диагностичното изобразяване в изолация са ограничени и препоръчваме цялостен диагностичен подход на симптомите на пациента, клиничните признаци и диагностичните образи. Ние признаваме, че диагностичната способност за съвпадение на симптомите, клиничните признаци и диагностичните образи е неизвестна за пациенти с болка, свързана с тазобедрената става, и препоръчваме да се вземат предвид бъдещи проучвания при определянето на такива диагностични инструменти.

Връзка: https://bjsm.bmj.com/content/55/2/115

Никола Бенин. Автограф от Пейо Яворов: На мой много – много добър приятел – един от много малкото, – М. Арнаудов. неговия Яворов София, 22 VIII 912

 Никола Бенин

Лична библиотека на акад. Михаил Арнаудов в Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе 

 

Пейо Яворов

13.01.1878 – 29.10.1914

Пейо Яворов е псевдоним на Пейо Тотев Крачолов – български поет и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. С различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Озовал се в София, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. „Мисъл“. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Работата му в театъра е вероятният повод да напише две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Втората стихосбирка на Яворов – „Безсъници“, окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Никола Бенин. Неофит Рилски "Приложение при главното мое завещание сиреч дополнение к нему, написано во 1876-е лето Марта 1-й", Рилски Манастир, 15 декември 1880 година

 Никола Бенин

Понеже по написанiе то на первый и главный мой завѣтъ оставатъ и еще нѣколко пары на ачикъ за харченье, сир. за домашни нужди и потребы опредѣлены, а смертьта ся не знае кога ще дойде да ме повыка, ако и да е при дверехъ уже, того ради опредѣлявамъ и завѣщавамъ и за нихъ слѣдующее. Ако ми се случила на скоро смерть та, отъ тiе пары да ся дадѧтъ во отечество то ми село Банско (въ Разлогъ) хиляда и петстотины грош: (№ 1500 грош) За училище то имъ, и педесе грош (№50 грош) една парусия на церква та имъ и да ми ся упише името да ся споменува. Тамо въ това истото село Банско, имамъ сестриницѧ калугеркѧ на име Олимпiада, и ней да се дадѧтъ триста грош (№ 300 грош)....
Тiя здѣ назничаеми пары, като ся отдадятъ точно за гдѣто ся назначиватъ, ако артисуватъ още нѣщо, и оны требе да сѧ раздадѧтъ милостыня на сиромаси до послѣднiя мѣдницы, но на истински сиромаси, ане отъ редъ всякому."