Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) "Житие и служба в чест на св. равноапостол Фотий Цариградски патриарх"

 Никола Бенин

(Потомък на йеромонах Неофит Рилски)

Гравюра на Свети Фотий

Никола Бенин. Неофит Рилски "Приложение при главното мое завещание сиреч дополнение к нему, написано во 1876-е лето Марта 1-й", Рилски Манастир, 15 декември 1880 година

 Никола Бенин

Понеже по написанiе то на первый и главный мой завѣтъ оставатъ и еще нѣколко пары на ачикъ за харченье, сир. за домашни нужди и потребы опредѣлены, а смертьта ся не знае кога ще дойде да ме повыка, ако и да е при дверехъ уже, того ради опредѣлявамъ и завѣщавамъ и за нихъ слѣдующее. Ако ми се случила на скоро смерть та, отъ тiе пары да ся дадѧтъ во отечество то ми село Банско (въ Разлогъ) хиляда и петстотины грош: (№ 1500 грош) За училище то имъ, и педесе грош (№50 грош) една парусия на церква та имъ и да ми ся упише името да ся споменува. Тамо въ това истото село Банско, имамъ сестриницѧ калугеркѧ на име Олимпiада, и ней да се дадѧтъ триста грош (№ 300 грош)....
Тiя здѣ назничаеми пары, като ся отдадятъ точно за гдѣто ся назначиватъ, ако артисуватъ още нѣщо, и оны требе да сѧ раздадѧтъ милостыня на сиромаси до послѣднiя мѣдницы, но на истински сиромаси, ане отъ редъ всякому."

Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) подарява на родното си Банско "камбанче" "да кани ристияните на молитва, а учениците за четмо и писмо"

 

Според иконом Георги Касапинов: "Още един неоспорим факт доказва, че Неофит Рилски е роден в Банско и до края на живота си той не прекъсва връзката си със своето родно място. От 1860 до 1864 г. Неофит е игумен на Рилския манастир. Много интересна подробност е, че първата камбана на завършената през 1850 г. камбанария, е подарена от игумена на манастира в Банско (а не в Гулийна Баня). Камбаната е изработена в Виена през 1857 г. за Рилския манастир, но не влиза в употреба. През 1863 г. е донесена от двама провинили се монаси на гръб през планината. За същата игумен Неофит пак казва: "Подарявам това камбанче на моето родно Банско... да кани ристияните на молитва, а учениците за четмо и писмо..."! Това продължава до монтирането на Велегановите камбани (10.11.1894 г.). След построяването на новото училище, на което входа е точно срещу кулата, дълго време с разрешение на свещениците, "камбанчето" е биело сутрин от тавана на училището с въженце спуснато от кулата до училищната арка."

ЕНЦИКЛОПЕДИСТЪТ НЕОФИТ РИЛСКИ (НИКОЛА БЕНИН) Е БИЛ И ХУДОЖНИК

Никола Бенин

Вълко Чалъков искал да основе в Пловдив „всенародно българско школо”

Захарий Зограф и Неофит Рилски имали две тайнописни системи

Габрово се знае като "люлка на новобългарското образование". Тук през 1834 г. прегърнали идеите на Васил Априлов за създаване на първото модерно училище в България. Оттам и пътят на новобългарската просвета се представя като победен парад - Неофит Рилски приел предложението на Априлов да преподава в Габрово и на 2 януари 1835 г. новото школо било открито. След това навсякъде из Българско се втурнали да градят училища. Звучи красиво, но истината е друга. Само месец след отварянето на Априловото училище в Габрово, срещу отец Неофит започнали да се сипят всевъзможни обвинения. Началният сигнал дал един от местните първенци. Той започнал да убеждава родителите да извадят децата си от школото, тъй като то било "Содом и Гомор". Тaкa от общо 300 ученици останали само около 20. След това враговете на Неофит Рилски го заплашили, че ако не изгони от Габрово учениците, пристигнали от различни краища на страната, ще се отнесат към турската власт да запре момчетата в конака и на всяко от тях да ударят по сто тояги. За да угоди на своите врагове, отец Неофит отстранил възпитаниците си, които не са от Габрово.

По същото време, когато Васил Априлов убеждавал съгражданите си в Габрово да отворят първото новобългарско училище, Вълко Чалъков (Големия), титулован като „филипополски градоначалник”, се заел да урежда учебно заведение за българското население под тепетата. С писмо на цариградския патриарх от 7 юни 1834 г. били определени епитропите на школото. Едновременно с това започнало строителството на нова сграда. Когато вестта за събитията в Габрово достигнала до Пловдив, благодетелят Вълко Чалъков решил, че под тепетата трябва да се отвори едно „всенародно българско школо”, което да се издържа от „сичката България”, като от всеки град се изберат по две деца. Най-важната част от плана на Чалъков била привличането на  Неофит Рилски за преподавател във „всенародното българско школо”. Ангажирането на рилския монах било възложено на известния иконописец Захари Зограф, ученик на отец Неофит. На 21 декември 1835 г. зографът известил бившия си преподавател за намеренията на Вълко Чалъков и главно за желанието на благодателя именно Неофит Рилски да оглави това „славянско школо у Филибе”.

Неофит Рилски се забавил с отговора, тъй като подготвял решителен отпор на своите врагове в Габрово. Това били тримата кметове (чорбаджии), които по обичай старо време управлявали града. Закриляни от търновския мютесариф, чорбаджиите се чувствали безнаказани, държали настрана замогналите се еснафи от общинските дела, криели истината за постъпленията в общинската каса. Убеден, че при такива управници в Габрово не може да има модерно училище, Неофит Рилски написал първият у нас общински устав. Датата е 1 март 1836 г. Неофит определил, че кметовете не трябва „нито на общата каса да мислят злото, нито харчове непотребни да правят, нито судове неправедни да виждат, но да бъ­дат отци на сиромасите..." Сиреч крайно време е управниците да се избират по нов ред.

Захарий Зоограф

Кореспонденцията между Захари Зограф и Неофит Рилски продължила през следващите месеци. Едно след друго писмата пре­минавали през Балкана. Почти неизменно Захари Зограф припомнял, че трябва да се пази тайна. И тогава двамата възрожденци си припомнили, че още от времето на съвместния им престой в Самоков, те си из­работили две оригинални системи на тайнопис, за да могат с тях да си кажат неща, които никой друг не трябва да научи. Ключът на те­зи две системи за тайнопис бил от­крит в библиотечния каталог на Не­офит Рилски от видния изследовател на родната културна история професор д-р Иван Шишманов.

Дветете тайнописни системи (гръцка и българска) на Неофит Рилски и Захари Зограф

Предпазните мерки не помогна­ли. Още преди Неофит да напусне Габрово, из Пловдив се заговори­ло, че замисленото българско училище ще възпитава само безбожници. Не достигнали силите на Вълко Чалъков да се пребори с гръцкото противодействие и временно изоставил плана си за „всенародно българско школо”.

Неофит Рилски напуснал Га­брово през пролетта на 1837 г., но не поел към хълмовете край Мари­ца, а се установил в Копривщица. В този град негови възпитаници били Найден Геров, Йоаким Гру­ев, Атанасий Чолаков (сетне пре­подавател в Панагюрище), Калист Луков от Сопот...  Един от тях все пак успял да осъществи замис­лите на своя учител. Това бил Найден Геров, който след 12 годи­ни оглавил българското школо в Пловдив и положил началото на „нова ера" в развитието на просветното   дело.

 Първият общински устав у нас дава отговор и на един спор, който се води повече от 100 години. Според преданието Неофит Рилски искал да стане иконописец. Затова, като разбрал, че изкусния живописец Тома Вишанов бил повикан до зографисва Рилския манастир, Никола Бенин (мирското име на Неофит Рилски) напуснал тайно дома си и тръгнал с иконописеца. В книгата си за първия новобългарски учител Румяна Радкова уточнява, че без данни „разпростваняваните версии около чиракуването на Никола при Тома Вишанов... остават само легенди".

Оказа се, че има такива данни и те са именно в ръкописния устав на Габровската община. За да подсили въздействието на идеите си, Неофит Ролски потърсил подкрепата и на  художническата си дарба, като разработил из­вестния иконописен сюжет за вземане душата на богатия. Както в други творби от онова време, богатият е в долната част­на рисунката, а върху главата му е стъпил дяволът. На челно място и внушителна по ръст, е изобразена смърт­та. На лявата й ръка виси венец (славата), върху който е окачен звънец (суетата). За да подсили въздействието, Неофит Рилски добавил още две фигури - една­та е демон и повторение на смъртта, а другата символизира доброто. Демонът също посяга с косата си към богатия, а ангелът задържа ръката му и не позволява да замахне, сякаш го кара малко да изча­ка.

До тази рисунка се обяснява какъв трябва да е общинският управник. Следват заплахите към този, който наруши тези свети правила, и проклятието, „бог да му бъде съперник" на страшно съдище. Новооткритата рисунка е не само документ за тежките дни на Неофит Рилски в Габрово, за неговата борба, а и свидетелство за умението му да рисува добре, С дълбоката си символика, с удачно изградената композиция, с увереното изпълнение на отделните детайли и с някои барокови увле­чения тя потвърждава разказите за чиракуването иа младия Никола при Тома Вишанов.

Никола Бенин. Йеромонах Неофит Рилски

д-р Никола Бенин - потомък на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин)

1793 г. – в семейството на поп Петър Бенин в Банско е роден Никола Поппетров Бенин – бъдещият духовник, книжовник и пръв новобългарски учител, наречен от Константин Иречек „патриарх на българските учители и книжовници“;

1811 г. – в килийното училище на баща си в родния си град и в Рилския манастир получава първоначалното си образование. Тук учи иконопис и живопис при Тома Вишанов-Молера – създателя на Банската живописна школа и заедно с сина му Димитър Молеров помага в зографисването на манастирската черква;
1818 г. – приема монашество в Рилския манастир, продължава образованието си в гръцките училища в Мелник и във Велес;
1827-1833 г. учителствува в Самоков и в Рилския манастир; известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски; заедно с Никола Карастоянов прави опити за уреждане на българско книгопечатане;
1835 г. – излизат от печат написаните от него „Болгарска граматика“ – първото системно научно описание на особеностите на българския език и „Таблици взаимоучителни“;
1835-1837 г. открива първото взаимно училище в Габрово, в което преподава български език;  същевременно прави първият успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език;
1836 – създава първия български глобус (днес в манастирския музей на Рилската света обител);
1837 г. – излиза от печат „Краснописание“ – първият от поредица учебници, написани от йеромонах Неофит за нуждите на взаимоучителната метода;
1837-1839 г. учителствува в Копривщица;
1840 г. – в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от Неофит Рилски (преиздаван  по-късно пет пъти);
1839-1848 г. – продължава книжовната и педагогическата си дейност  в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата „Св. Лука“;
1848-1852 г. преподава църковнославянски език и оглавява катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки.
1852 – завръща се в Рилския манастир и продължава учителската си дейност; излиза от печат „Христоматия славянского язика“;
1860-1864 г. йеромонах Неофит е игумен на Рилския манастир.
1875 – издаден е неговия „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“.
4 януари 1881 г. – йеромонах Неофит предава Богу дух в Рилския манастир.

Среща на младите журналисти от ПГДВА „Йосиф Вондрак” - гр.Русе с потомък на Неофит Рилски

http://pgdva-ruse.net/index.php/news/77-klub-mlad-zhurnalist

Учениците от клуб „Млад журналист” отново са се насочили  към интересна изследователска дейност. След като издадоха  книга за живота и дейността на Йосиф Вондрак, тази година усилията на клуба са насочени към изследване  живота на интересни личности и историята на значими паметници на културата. За целта бе подготвена и реализирана интересна среща на младите журналисти с гл.асистент Никола Бенин – преподавател в РУ.

Малко хора може би знаят,че той е наследник на Неофит Рилски, чието светско име е също Никола Бенин. От тук тръгна нишката на следата, която свърза двете личности.

Среща на младите журналисти от ПГДВА „Йосиф Вондрак” - гр.Русе с потомък на Неофит Рилски

   За  трета поредна година в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак”-гр.Русе са формирани групи за извънкласни дейности по проект „Успех”. Учениците от клуб „Млад журналист” отново са се насочили  към интересна изследователска дейност.След като издадоха  брошура, обхващаща работата на всички клубове и книга за живота и дейността на Йосиф Вондрак, тази година усилията на клуба са насочени към изследване  живота на интересни личности и историята на значими паметници на културата.За целта бе подготвена и реализирана интересна среща на младите журналисти с гл.асистент Никола Бенин – преподавател в РУ.

   Малко хора може би знаят,че той е наследник на Неофит Рилски, чието светско име е също Никола Бенин. От тук тръгна нишката на следата, която свърза двете личности.С много нетърпение учениците очакваха срещата и се готвиха за нея. Тя се проведе в училищната библиотека .

   Г-н Бенин разказа изключително интересни подробности от живота на Неофит Рилски. Оказа се, че той е бил много скромна личност, йеромонах ,учител и преводач,  една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век . За нуждите на откритото в Габрово училище и по поръка на Васил Априлов , той е съчинил  няколко  учебника, между които „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835)и др.

   Учениците научиха още,че Н.Рилски е бил и преводач, защото негова е  заслугата  за първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски езика, а през 1836 година е създал и първия български глобус. С интерес всички присъстващи на срещата разбрахме,че правилото за пълен и кратък член на съществителните имена е влязло в граматиките, благодарение на Н.Рилски.Учениците затрупаха г-н Бенин с много въпроси. Едни от най-интересните бяха свързани с банските диалекти, с етимологията на фамилното му име и с причините,  които  са били решаващи за решението му да  поеме по пътя на своя виден предшественик. Той увери всички,че да си потомък на такава известна личност е огромна отговорност, защото изисква опазване на доброто име и честта на цялата фамилия. В края на срещата чувствахме,че сме станали  приятели с този човек и се уверихме взаимно, че това е началото на един  добър диалог между ПГДВА и РУ.