Представяне на книгата "Русе - маршрути на спомена" от Хачик Лебекян

 Никола Бенин

Книгата "Русе – маршрути на спомена" от Хачик Лебекян обединява седем отделни студии, издавани от 2002 до 2017 година. В тях са описани паметници, улици и сгради в Русе в резултат на задълбочени проучвания на документите в архива и съществуващите изследавния в библиотеката. Текстовете в книгата отстраняват някои неточности в историческите факти и уточняват подробности относно откриването на паметниците и лицата, свързани с тях. Като добросъвестен изследовател той не се доверява на авторите, които са писали по темите преди него, а прецизно и задълбочено проучва  запазените сведения в миналото.  Така например В досегашните изследвания върху Доходното здание се посочват различни дати – 11 юни, 11 юли 1896 и 11 юли 1897. Хачик Лебикян прави корекция на още една неточност в съществуващите проучвания. Той посочва, че малкото името на архитекта на Доходното здание не е Раул, а Петер. Стремежът към установяване точността на датите и годините срещаме и в другите негови изследвания. Така например в книгата му  „Опълченският паметник в Русе” той доказва, че известният днес Паметник на свободата, е открит през 1909 година, макар че датировката под снимката да сочи 1908 година.

Тука е мястото да кажем, че специфичното за неговите изследвания е както прецизното издирване и интерпретиране на архивните източници, така и докосването и описанието на духа, който витае около историческите и архитектурните паметници и който се носи от личностите, отдали живота си за освобождението на България. В този смисъл Хачик Лебикян пише за поколенията не само история на Русе, но и история на духа в Русе. Новата му книга „"Русе – маршрути на спомена" не прави изключение.

"Русе – маршрути на спомена", освен с прецизния прочит на документите, впечатлява и с приложения на карти и на стари снимки, които освен взаимствани са и авторови. Някои от тях са публикувани за първи път и уместно допълват съдържанието в текстовете. Ще припомним, че  Хачик Лебекян е работил дълги години като фотограф във вестник „Дунавска правда” и е заснел много забележителности и събития в Русе.

Книгата е отпечатана от русенското издателство „Авангардпринт“ и финансирана от Регионалния исторически музей – Русе.

Аютая (Ayutthaya) - втората столица на сиамското кралство รักการท่องเที่ยวเดินทางถ่ายรปมากค่ะ วัดไชยวัฒนาราม อยุธยา

д-р Никола Бенин

Историческият град Аютая (Ayutthaya), основан през 1350 г., е втората столица на сиамското кралство. Тя процъфтява от 14-ти до 18-ти век, през което време се е превърнала в една от най-големите и най-космополитни градски райони в света и център на световна дипломация и търговия. Аютая е стратегически разположен на остров, заобиколен от три реки, свързващи града с морето. Това място е избрано, тъй като е разположено на  Сиамския залив, като по този начин се предотварява атаката на града от морските военни кораби на други народи. Местоположението също спомогна за опазването на града от сезонните наводнения.

Градът е нападнат и разрушен от бирманската армия през 1767 г., която изгаря града до земята и принуждава жителите да напуснат града. Градът никога не е бил възстановен на едно и днес е известен като обширен археологически обект.  

Понастоящем се намира в окръг Phra Nakhon Si Ayutthaya, провинция Phra Nakhon Si Ayutthaya. Общата площ на мястото със световно наследство е 289 ха.

Веднъж важен център на световната дипломация и търговия, Аютая вече е археологическа разруха, характеризираща се с останки от високи prang (кули за реликви, мощехранителници) и будистки манастири с монументални размери, които дават представа за миналото на града и разкоша на архитектурата му ,

Известно е от запазените източници и карти,че Аютая  построен чрез систематична решетка на градското планиране, състояща се от пътища, канали и ровове около всички основни структури. Схемата се възползва максимално от позицията на града в средата на три реки и разполага с хидравлична система за управление на водите, която е технологично изключително напреднала и уникална в света. 

Градът е идеално разположен в началото на залива на Сиам, равнопоставен между Индия и Китай, и е добре защитен от арабските и европейските сили, които разширяваха влиянието си в региона. В резултат на това Аютая става център на икономиката и търговията на регионално и глобално ниво и важна връзка между Изтока и Запада. Кралският съд в Аютая разменя посланици в цял свят, включително във френския съд във Версай и в съда в Мъглал в Делхи, както и в императорските съдилища на Япония и Китай. Чужденците служат в управлението на правителството и също живеят в града. Надолу от Кралския дворец на Аютая има анклави на чуждестранни търговци и мисионери, като всяка сграда е със свой архитектурен стил. Чуждестранни влияния са много в града и все още могат да се видят в оцелелите архитектурните руини.

Училището за изкуство в града е изразител на изобретателността и творчеството на цивилизацията на Аютая, както и на способността да се асимилират множество чуждестранни влияния. Големите дворци и будистките манастири, построени в столицата, например Уат Махатхат и Уат Пхра Си Санпхет (Wat Mahathat and Wat Phra Si Sanphet), свидетелстват както за технологичните умения на строителите, така и за привлекателността на интелектуалната традиция, която въплъщават. Всички сгради са елегантно декорирани с най-високото качество на занаятите и стенописите, които се състоят от еклектична комбинация от традиционни стилове, наследени от Ангкор и заимствани от стиловете на изкуството от Япония, Китай, Индия, Персия и Европа, 

Когато столицата на възстановеното кралство беше преместена надолу по течението в нов град, Банкок, има съзнателен опит да се пресъздаде градският шаблон и архитектурната форма на Аютая. Много от оцелелите архитекти и строители от Аютая са докарани да работят за изграждането на новата столица. Този модел на градска репликация е в съответствие с концепцията за градско планиране, в която градовете по света съзнателно се опитват да подражават на съвършенството на митичния град Айодхая . В Тайланд официалното име за новата столица в Банкок запазва "Аютая" като част от официалното й заглавие. 

„Специални поводи“ (Special Occasions) е първата премиера на Младежки театър „Николай Бинев“ за сезон 2018/2019

 Никола Бенин

„Специални поводи“ (Special Occasions) е първата премиера на Младежки театър „Николай Бинев“ за сезон 2018/2019.
Автор Бърнард Слейд
Превод Милена Първанова
Режисьор Петър Кауков
Сценография и костюми Елица Георгиева
Композитор Милен Кукошаров
Фотограф Гергана Дамянова
Участват: Койна Русева и Димитър Баненкин

„Специални поводи“ е спектакъл за един мъж, една жена и всичко между настоящето, миналото и бъдещето. Ейми (Койна Русева) и Майкъл (Димитър Баненкин) празнуват петнадесетата годишнина от сватбата си, уточнявайки последните детайли... по предстоящия си развод.

Ако и малко се замислим…

Георги Каприев 

Реплика от ложата  26.10.2018

„Специални поводи“ (Special Occasions) се появява през 1983 г. и е засега последната от общо четирите пиеси на Бърнард Слейд (род. 1930 г.), най-популярната от които е първата – „Догодина по същото време“ (1975). Оскъдната театрална продукция на Слейд не бива да подвежда. От средата на 60-те години той е плодовит холивудски сценарист, специализиран в производството на телевизионни ситуационни комедии.

Само за протокола, напомням: sitcom е набор от самостоятелни кратки пиеси, обединяващото между които са едни и същите лица, действащи в тях. Това го различава от другия стандарт на жанра, скечовата комедия (sketch comedy), където лицата варират. Първоначално радио и телевизионен, през последните 50 години жанрът масово превзема световната драматургия.

Сценичните текстове на Слейд са sitcoms. „Догодина по същото време“ (номинация за „Оскар“ в категория „адаптиран сценарий“ през 1979 г.) дължи успеха си не на последно място на положението, че цялото действие се развива в ясно фиксирано място (хотелската стая за уговорената среща) и в конкретен ден на всяка от 26-те години, в които протича. Строгата рамка дава възможност на автора не просто да градира остроумните си диалози, но и да изгради сравнително цялостни образи.

Със „Специални поводи“ Слейд си поставя по-сложна задача. И тя е романтична комедия, в която обаче персонажите (вече бивша брачна двойка) се срещат в неравни интервали години наред из разни места по случаи, изискващи присъствието и на двама им. Изборът на ситуациите и състоянията на персонажите е произволно, тоест, зависи изцяло от автора.

Очевидно по-амбициозен проект, с който обаче Слейд не се справя. Липсва надграждане на епизодите; няма единна перспектива, в която да се разгърнат образите; ситуациите се разбягват – не заявяват себе си като елементи на една жизнена система.

В българската постановка опити за компенсиране на тези дефицити могат да бъдат откривани в сценографията (задаваща с един-два детайла местоположението на новата ситуация, стремейки се да внуши единно сюжетно пространство на цялото) и музикалната картина, която със своите средства се старае да постига същото.

Казаното не се отнася за режисурата: Петър Кауков върви в противоположната посока. Той предпочита да довежда до радикални контрасти промените, настъпващи в следващите се епизоди. Във всяка от сцените се търси контрастност и в състоянието на персонажа със състоянието на другия. Това е съчетано с избора на апартно сценично присъствие, налагано на актьорите.

От една страна, от тях се иска да подържат психомоторна отстраненост един от друг. От друга страна, те трябва периодично да се „откъсват“ от действието, за да „заговарят“ публиката: да посягат абстрактно към арсенала на стендъп комедията. Резултатът е очакваният при такова подреждане на нещата – разпад. Актьорите са сложени в невъзможност да въвеждат вътрешна логика на образите си и взаимодействията между тях, да навлизат в дълбочина, да търсят пътища към изграждане на театрална цялост, пък била тя и привидна.

И Димитър Баненкин, и особено Койна Русева не са актьори, чийто потенциал следва да бъде предполаган, той е обилно доказан. Те впрягат не случайните си умения, техники, професионален опит, чар и в поне няколко момента от сцената все пак лъхва на театър от висока проба. Като се добавят остроумните и парадоксални каскади, заложени в текста, представлението, като няма как да стане „горещо“, поне не е „студено“, то е някак си „хладко“.

Пред БНР Петър Кауков заявява по повод на „Специални поводи“: „Винаги съм смятал, че театърът трябва да ни оставя с приятно чувство, независимо от жанра. Ако успее и малко да ни накара да се замислим, още по-добре“. Не мога да го кажа по-хубаво: малко от това, малко от онова – нищо докрай, но за всекиго по нещо. Предричам дълъг живот на тази постановка.

Сриимангал (Sreemangal) в Бангладеш - производство на чай

Никола Бенин

 

Сриимангал (Sreemangal) в Бангладеш и околните райони са добре известни със своето качество и голямото количество чай. Британците по време на колонизацията започнали да култивират тези храсти през 18 век. Има хълмове със на чаени храсти, които цъфтят при високи валежи и по-ниски температури. 

Динозавър от 174 милиона години Лингволонг шенки (Lingwulong shenqi)

д-р Никола Бенин

Динозавър от 174 милиона години, наречен Лингволонг шенки (Lingwulong shenqi) или "великолепният дракон на Лингву (Lingwu)", е открит от изследователи в автономния регион Нингхия в Северозападен Китай. Тези динозаври никога не се е предполагало, че са съществували в този регион. Историята му е 15 милиона години по-рано от други подобни динозаври.

Византийски златен медальон с Раждането на Мария и влъхви с подаръци. Byzantine golden medaillon with Nativity of Mary and Magi bringing gifts

д-р Никола Бенин

 

Култура: Византийската (Константинопол) 
Дата: 10-ти и 11-ти век 
Материал: сребро, злато, niello 
Размери: 0.8 х 2.1 х 3.7 см 
е изписано: обратната: + Η • ΒΕΒΑΙΑ • ΣΩΤΗΡΙΑ • ΚΑΙ • ΑΠΟΣΤΡΟΦΗ • ΠΑΝΤΩΝ • ΤΩΝ • ΚΑΚΩΝ (Secure освобождение и отвращение от всяко зло; ръб на капака: + ТО • ΑΓΙΩΝ • ΚΩΣΜΑ • ΚΑΙ • ΔΑΜΙΑΝΩΥ (на Св. Косма и Дамян) 
Произход: Август Уоластър Франкс (дата и начин на придобиване неизвестен); Британският музей, Лондон, 1897, с наследство

Отпред на тази осмоъгълен медальон са изобразени сцени от Рождество и Поклонението на Влъхвите, разделени с пунктирана хоризонтална линия. Горната част показва Дева Мария, лежаща на леглото, с Йосиф вляво. Над нея детето Христос лежи под бдителен поглед на вол. В долната част е нарисувана седяща девица, която държи Христос,  на която се поднасят подаръци от трите Влъхви, които стоят един зад друг. Тази сцена е оформена от големи растения. В център е гравирана монограма, представена под формата на повдигнат кръст. Сключването на ръцете се тълкува като притежаващо магическо значение. Надписът на ръба се отнася до Козма и Дамян, двойни светии, мъченици през третия век, известни като анаргирои(светии без пари), които изцелили болните, без да плащат. Култът им произхожда от района на Кирхрос (Кирос) в Северна Сирия. Към петия век популярността на двамата светии се е разпростряла сред християнството: в Рим е построен параклис в памет на папа Симахаус (498-514 г.). Кирил Манго (1994) подсказва, че връзката на марианските сцени с тези светии може да произтича от близостта на светилища, посветени на Дева Мария и на Козма и Дамян около  Blachernae, Константинопол. Лечебният символизъм на двойките светии предполага, че тази реликва е бил вид медицински амулет, предназначен да предпази носителя от заболяване. Върхът  е предназначен за окачване, така че медальонът  е бил носен Медалът съдържа кухина, затворена с плъзгащ се щифт.

"Спартак между мита и историята" ("Spartacus Entre le mythe et l'histoire") от Ерик Тейсиър (Eric Teyssier)

д-р Никола Бенин

Гладиатор и непокорен роб, Спартак, е икона на свободата. Спартак! Това име покорява и създава в представата ни множество образи. За всички обръзът на Спартак, пресъздаден от Кърк Дъглас, изключително въздействащ, се откроява и остава като един от най-добрите в историята на киното. 

Но какво наистина знаем за този човек, когото митът е направил безсмъртен за сметка на палитрата на реалността?
От древните източници и през историята на невероятния епос на този изключителен гладиатор Ерик Тейсиър (Eric Teyssier) се опитва да обясни същността на човека Спартак, стоящ зад зад легендата. Той открива у него качества на талантлив организатор, велик лидер на мъже,  със сигурност тактик, но също така и военачалник, понякога жесток, и неопитен дипломат. Спартак е преди всичко свободен човек, който разклаща и поставя под съмнение трите стълба на римската цивилизация - войната, икономиката с робите и гладиаторите.